Нобелов лауреат: Хора няма да живеят на друга планета никога
Ето каква е действителността: Да заместваме Земята с всевъзможни далечни хрумвания за колонизиране на друго небесно тяло, когато сме изчерпали тукашните запаси, е нещо единствено пожелателно. Това е мнението на Мишел Майор, астрофизик, който тази година получи Нобеловата премия за физика, за откриването на първата планета, обикаляща към орбита на слънце, която е отвън нашата Слънчева система.
„ Ако приказваме за екзопланети, нещата би трябвало да са ясни: няма да мигрираме там “, споделя той пред Франспрес (AFP). Той изяснява, че усеща нуждата да „ опровергае всички изказвания, които споделят:„ Добре, ще отидем на жизнеспособна планета, в случай че един ден животът на Земята не е вероятен “.
„ Всички известни екзопланети или планети отвън нашата Слънчева система, са прекомерно надалеч, с цел да си представим допустимо пътешестване до тях “, споделя той.
„ Дори в доста оптимистичния случай на подобаваща за живот планета, която не е прекомерно надалеч, да речем няколко десетки светлинни години, което не е доста в галактически измерения и планетата се намира, по този начин да се каже, в съседство, времето за постигане до нея е доста “, разяснява той.
Майор споделя половината от Нобеловата премия през тази година с Дидие Келоз за откриването на първата екзопланета през октомври 1995 година Използвайки нови принадлежности в обсерваторията Хайт-Прованс в Южна Франция, те откриха газов колос, сходен на Юпитер, който нарекоха 51 Pegasi b, (Другата половина от премията беше присъдена на Джеймс Пийбълс от Принстънския университет, за работата му в региона на тъмната материя и тъмната енергия).
Оттогава в Млечния път са открити над 4000 други екзопланети, само че явно до никоя от тях няма по какъв начин да се стигне в обозримо бъдеще.
Стивън Кейн, професор по планетарна астрофизика в Калифорнийския университет в Ривърсайд, е склонен с Майор.
„ Тъжната действителност е, че в този миг от човешката история всички звезди са дейно на разстояние, което можем да определим като безпределно “, споделя Кейн пред изданието Live Science. „ Ние към момента се борим и поставяме невероятни старания, с цел да достигнем земната луна. “
„ Може да успеем да изпратим хора и на Марс през идващите 50 години, само че бих се изненадал доста, в случай че човечеството излезе на орбитата на Юпитер в идващите няколко века “, споделя той. Тъй като дистанцията до най-близката звезда отвън нашата Слънчева система е към 70 000 пъти по-голямо от дистанцията до Юпитер, „ всички звезди са дейно отвън нашия обхват “.
Може да се каже – доста неща изглеждаха недостъпни, до момента в който не ги достигнем, като изпращане на самолети на междуконтинентални полети, да вземем за пример. Но „ в този случай нужната физика за постигане до звездите, в случай че съществува въобще, въобще не ни е известна и това би изисквало фундаментална смяна в нашето схващане за връзката сред маса, ускоряване и сила “.
„ Стоим твърдо на Земята и това е доста малко евентуално да се промени за доста, доста дълго време напред “, споделя той.
Майор споделя за Агенция Франс Прес: „ Трябва да се грижим за нашата планета, тя е доста красива и към момента безусловно жизнеспособна. “
Андрей Фракной, ръководител на отдела по астрономия в колежа Foothill в Калифорния, се съгласи, че няма да можем да пътуваме до тези звезди в близко бъдеще. Но „ в никакъв случай не бих споделил, че в никакъв случай не можем да достигнем звездите и вероятните обитаеми планети “, споделя той. „ Никой не знае по какъв начин ще се развие нашата технология след още един милион години еволюция, нали? “.
