NASA представи сондата си, която ще търси отговор на въпроса за наличието на живот на юпитеровата луна Европа
Има ли живот на юпитеровата луна Европа? Спотайват ли се извънземни под повърхността й? НАСА показа междупланетната си сонда, чиято цел ще бъде да търси отговорите на тези въпроси, съобщи Агенция Франс Прес.
Сондата " Клипър " на стойност пет милиарда $ се чака да бъде изстреляна през октомври с ракета " Фалкон Хеви " на компанията " Спейс Екс " към Европа - една от десетките луни на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система.
Космическият уред ще пътува повече от пет години и ще премине около Марс, преди да навлезе в орбита към Юпитер и Европа през 2031 година, в случай че всичко върви по проект.
" Един от главните въпроси, на които НАСА желае да получи отговор, е: " Сами ли сме в космоса? ", споделя пред Агенция Франс Прес Боб Папалардо, академик от задачата, написа Българска телеграфна агенция. Ако бъде намерено доказателство за живот, това ще бъде голяма крачка напред в разбирането какъв брой необятно публикуван е той във Вселената, добавя той.
Понастоящем галактическият уред се съхранява в стерилна камера в Лабораторията за реактивно придвижване (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния, налична единствено за затрупан от главата до петите личен състав.
От НАСА взимат всички защитни ограничения, с цел да се подсигурява, че сондата няма да придвижи микроби от Земята на Европа.
След началото на задачата, " Клипър " ще стартира в детайли проучване на спътника на Юпитер с размери, сравними с тези на Луната, който съгласно учените е затрупан със замръзнала вода.
" Разполагаме с принадлежности като камери, спектрометри, магнитометър и радар, които могат да обхванат през леда, с цел да ни кажат какъв брой пълен е той и къде има вода в течно положение ", продължава Папалардо.
Ръководителите на задачата не се надяват да открият дребни зелени човечета, които шляпат в близост. Всъщност те не търсят безусловно признаци на живот, а единствено удобни условия за него.
Учените знаят, че даже в рискови климатични условия на Земята, под ледената шапка в среда без светлина, могат да съществуват микроскопични форми на живот.
" Ако на луните към отдалечени от звездите планети може да има живот, тогава съгласно мен броят на опциите за съществуването му в Слънчевата система, във Вселената, се усилва фрапантно ", споделя Джордан Еванс, началник на плана за задачата " Европа Клипър ".
Изследването на Европа обаче няма да бъде елементарно, защото мощно радиационно поле обгръща естествения сателит на Юпитер и може да повреди инструментите на " Клипър ", който ще получава еквивалента на 100 000 рентгенови фотоси на гръдния панер при всяка обиколка към задачата си.
Заради дистанцията данните от сондата ще идват в контролната станция за 45 минути.
И макар големите й слънчеви панели, които ще се разгънат, когато сондата се озове в космоса, поддържането на " Клипър " в подготвеност за работа ще бъде мъчно, отбелязва Еванс.
" В непосредственост до Земята те биха могли да зареждат непрестанно 20 къщи, а покрай Юпитер - единствено няколко електрически крушки и дребни уреди, поради отдалечеността на планетата от Слънцето ", изяснява ученият.
Мисията, чието обмисляне стартира в края на 90-те години на предишния век, би трябвало да завърши към 2034 година, когато " Клипър " ще доближи края на потребния си живот.
Последният стадий от задачата на сондата ще бъде тя да се разбие в луна на Юпитер, споделя Тим Ларсън, заместник-ръководител на плана.
" Когато приключим с научната задача, методът да я прекратим, е да разбием апарата в някое от другите небесни тела от системата на Юпитер, които са разполагаем. Засега проектът на НАСА е да " ускори " сондата към най-големия натурален сателит на Юпитер - Ганимед ", добавя Ларсън.
