Еньовден е български народен празник, който се чества на 24

Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. Православната черква отбелязва на тази дата рождението на св. Йоан Кръстител.

Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Вярва се, че те са лековити.

Жените — баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина " — за всички заболявания и за " заболяването без име ".

Точно по изгрев всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.

„ Момичетата се провират под венец, изработен от 77 билки и половина, какъвто е обичаят. Провирането би трябвало да е три пъти. Това е интервалът от годината, когато дните са най-дълги. Специално на Еньовден поверието е, че слънцето стопира, стартира да трепти и играе и стартира пътя си към зимата “, сподели етнологът Анелия Мулушева.

Вярва се, че преди да " тръгне към зима ", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

На този ден слънцето поема пътя към зимата – денят последователно става по-къс.