Министър Росен Христов: В момента енергетиката има най-голяма нужда от дългосрочна визия
Енергетиката е бранш, който сега има най-голяма потребност от дълготрайна визия, сподели служебният министър на енергетиката Росен Христов при представянето на национална тактика за развиване на енергетиката у нас за идващите 30 години.
Кръглата маса " Българската енергетика – Стратегия 2023-2053 " в София, проведена от Министерството на енергетиката, беше открита от президента Румен Радев и служебния министър председател Гълъб Донев. Целта е анализите, целите и предложенията да бъдат дискутирани от заинтригуваните страни, измежду които представители на институции, на парламентарните сили, синдикати, бизнеса, браншови организации, научни среди, специалисти.
Изключително значимо е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е постоянно държавно управление, дали то ще пристигна след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, с цел да можем да реализираме задачите, сложени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност, сподели министър Христов. Той уточни, че е значимо да има обединяване към съществени посоки за развиване на бранша. Росен Христов сподели, че с цел да имаме късмет да предоговорим уговорката в Плана за възобновяване и резистентност в частта за въглищните електроцентрали, би трябвало да представим опция, която ясно демонстрира, че това предоговаряне не включва отвод на България от осъществяването на задачите за декарбонизация, които Европа си слага, а в противен случай - ще бъдем една от водещите страни при постигането им, само че като използваме метод, който резервира националните ползи и енергийната ни сигурност.
Росен Христов още веднъж сподели, че е извънредно време да определим дали развиваме нуклеарната енергетика, или не. Европа е разграничена по този въпрос. Водещи стопански системи като Германия поеха по пътя на отричане от нуклеарната енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция освен не се отхвърлят, само че развиват и влагат в този бранш, уточни Христов.
В плана на тактика, показан от министър Христов, се отбелязва, че сега енергийният бранш на страната обезпечава сериозна част от брутния вътрешен артикул (БВП). За предходната година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електрическа енергия с доходи от 3 милиарда евро, уточни Христов. Той добави, че тези средства бяха употребявани главно за компенсиране на високите цени на електрическата енергия на вътрешния пазар за индустриалните консуматори, давайки опция на стопанската система ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да защищава страната от огромна криза.
През 2022 година създаденото количество електрическа енергия е повишено с 5,7 % по отношение на миналата година. Ръстът идва от нарастването в създадената електрическа сила при кондензационните Топлоелектрическа централа (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при Водноелектрическа централа (0,26 TWh), демонстрират данните.
Благодарение на това, че използваме главно локални енергийни източници, в това число въглища, атомна електрическа енергия, ние нямахме тази взаимозависимост от газ, както доста страни в Европа и преодоляваме сполучливо провокациите, означи Росен Христов.
България e чист експортьор и покрива потребностите от електрическа енергия за лично ползване и недостига в прилежащите страни, се показва в документа. Министърът означи, че България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа и единственият в нашия район - изнасяме към всички прилежащи страни. Христов добави, че прогнозите демонстрират, че тази наклонност ще се задържи в идващите години. Към страните, които изпитват потребност от електрическа енергия, се причисляват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за снабдяване на електрическа енергия.
Кръглата маса " Българската енергетика – Стратегия 2023-2053 " в София, проведена от Министерството на енергетиката, беше открита от президента Румен Радев и служебния министър председател Гълъб Донев. Целта е анализите, целите и предложенията да бъдат дискутирани от заинтригуваните страни, измежду които представители на институции, на парламентарните сили, синдикати, бизнеса, браншови организации, научни среди, специалисти.
Изключително значимо е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е постоянно държавно управление, дали то ще пристигна след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, с цел да можем да реализираме задачите, сложени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност, сподели министър Христов. Той уточни, че е значимо да има обединяване към съществени посоки за развиване на бранша. Росен Христов сподели, че с цел да имаме късмет да предоговорим уговорката в Плана за възобновяване и резистентност в частта за въглищните електроцентрали, би трябвало да представим опция, която ясно демонстрира, че това предоговаряне не включва отвод на България от осъществяването на задачите за декарбонизация, които Европа си слага, а в противен случай - ще бъдем една от водещите страни при постигането им, само че като използваме метод, който резервира националните ползи и енергийната ни сигурност.
Росен Христов още веднъж сподели, че е извънредно време да определим дали развиваме нуклеарната енергетика, или не. Европа е разграничена по този въпрос. Водещи стопански системи като Германия поеха по пътя на отричане от нуклеарната енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция освен не се отхвърлят, само че развиват и влагат в този бранш, уточни Христов.
В плана на тактика, показан от министър Христов, се отбелязва, че сега енергийният бранш на страната обезпечава сериозна част от брутния вътрешен артикул (БВП). За предходната година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електрическа енергия с доходи от 3 милиарда евро, уточни Христов. Той добави, че тези средства бяха употребявани главно за компенсиране на високите цени на електрическата енергия на вътрешния пазар за индустриалните консуматори, давайки опция на стопанската система ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да защищава страната от огромна криза.
През 2022 година създаденото количество електрическа енергия е повишено с 5,7 % по отношение на миналата година. Ръстът идва от нарастването в създадената електрическа сила при кондензационните Топлоелектрическа централа (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при Водноелектрическа централа (0,26 TWh), демонстрират данните.
Благодарение на това, че използваме главно локални енергийни източници, в това число въглища, атомна електрическа енергия, ние нямахме тази взаимозависимост от газ, както доста страни в Европа и преодоляваме сполучливо провокациите, означи Росен Христов.
България e чист експортьор и покрива потребностите от електрическа енергия за лично ползване и недостига в прилежащите страни, се показва в документа. Министърът означи, че България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа и единственият в нашия район - изнасяме към всички прилежащи страни. Христов добави, че прогнозите демонстрират, че тази наклонност ще се задържи в идващите години. Към страните, които изпитват потребност от електрическа енергия, се причисляват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за снабдяване на електрическа енергия.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ