Едва на 15 години Даниела Димитрова спечели първата си титла

Едва на 15 години Даниела Димитрова завоюва първата си купа ITF Juniors. Младата тенисистка има голям капацитет и не крие упоритостите си да стигне до върха на международния тенис. Димитрова даде изявление за уеб страницата на БФ Тенис, в което споделя за пътя си досега и за бъдещите си фантазии.

- Даниела, разкажи ни малко повече за теб. От по кое време се занимаваш с тенис, по какъв начин стартира, от по кое време тренираш съществено и кои бяха първите ти треньори?

- Родена съм в щата Кентъки, Съединени американски щати. Баща ми е българин и се занимавал с футбол, преди да емигрира в Америка през 1989 г, като е приключил е спортно учебно заведение на Раковски. Майка ми е рускиня от Москва, вицесветовна шампионка по фигурно пързаляне. Бях на 6 години,когато другар на татко ми ни предложения да отидем и да забележим дали ще ми хареса да играя тенис. В Кентъки няма доста спортове за девойки. Там главно се играе баскетбол, американски футбол и бейзбол. В началото ми беше доста хубаво и ходех с наслада на тренировките, само че след това стартира да не ми харесва. Аз бях настойчиво дете и в случай че нещо не ми харесваше, не желаех да го върша. На към 8-годишна възраст двама от треньорите, с които упражнявах, споделиха на родителите ми, че имам капацитет - експедитивност, реакция и усет към топката. Но Кентъки не е мястото да продължа, в случай че мисля съществено да се занимавам с тенис. Така родителите започнаха да ме водят в Хюстън, Тексас, в академията на Иван Иванов. Всеки месец летях до там и прекарвах от една седмица до 12 дни. На към 9 години взехме решение да пробваме ITUSA, където притежател беше Рафаел Фонт Де Мора. Точно в този интервал започнах да упражнявам доста съществено. Треньорът, с който започнах, е Уилиям. Той ми даде първите уроци в Кентъки. След това започнах да упражнявам с колумбиеца Джуан. После се прехвърлихме при Карлос и Джоан Хименес, които бяха каталунци от Барселона и които на 10-годишна възраст ни предложиха да отидем в Барселона да се пробваме. Първо ни споделиха да отидем при Рафа Фонт Де Мора, който беше в Скотсдейл, Аризона, и беше някогашен треньор на Меган Шонеси, която е стигала до топ 10 в WTA. В Академията ITUSA той ми даде доста като подготовка в границите на 6 месеца. След като се върнахме с татко ми назад в Кентъки, той и майка ми знаеха, че, с цел да развъртвам кариерата си, би трябвало да отида на място, където беше положително за тенис. Баща ми приказва с Карлос и попита какво счита, че е най добре за моята кариера, и на брат ми Джеоржио, който е футболист. Баща ми не искаше да ни разделя.

Той ни свърза с Гало Бланко от „ 4Slam Academy “ в Барселона. Така през юни 2012-а аз, брат ми и татко ми заминахме за Барселона. С брат ми мислехме, че отиваме единствено за лятото, само че татко ни е имал други проекти и останахме да живеем в Испания. Тогава бях на 10 години и половина.

След два дни тренировки в „ 4Slam Academy “ татко ми разбра, че това място не е за мен, тъй като всичките деца бяха от 15 години и нагоре. Тръгнахме си с разбирателството, че един ден може да се върнем назад. Тогава се свързахме с Хуан Карлос Багена в миг, когато се отваряше академията BTA (Барселона Тенис академия) с Рафаел Маурер. Прекарах там към 5 години и всичко беше прелестно. Там получих доста като обич към играта и техника.

От тук обаче ми трябваше професионална среда, която да ми помогне да стигна топ ново което аз бленувам да доближи. Така от юни 2016 година още веднъж съм в „ 4Slam Academy “, където считам, че атмосферата и метод на тренировки е на доста високо равнище. Имам треньор в България - Мишо Андреев, който ми оказва помощ и с който имам добра връзка.

Направихме доста интензивна подготовка в границите на месец в „ 4Slam Academy “. Наблегнахме на повече фитнес, и по малко тенис и се усещам доста добре сега. Смятам, че съм добре готова за 2018 година.

- През тази година завоюва купата на шампионат от четвърта категория на ITF в Мароко. Даде ли ти тази купа повече убеденост?

- Титлата в Мароко несъмнено ми даде позитиви. Моята баба Жеоржета доста ми оказва помощ с психическата подготовка. Винаги е казвала, че аз съм доста добра даже в моменти, в които самата не си имах вяра. Както всеки тинейджър в тази възраст през главата ти минават 1 милион неща. Титлата ми даде сили да допускам във опциите си, а също по този начин и финалът в Тунис на шампионат от четвърта категория един месец по-късно.

Достигането на 1/16-финал на олимпиадата в Дьор, Унгария, също ми даде убеденост. Така, когато събереш всичките дребни неща, те в следствие стават огромни. Както баба ми споделя, наливаш в чашата малко, по малко и в един миг тя стартира да прелива. Голяма убеденост ми дава, че упражнявам корт до корт с играчи като Андрей Рубльов, Карен Качанов и доста други топ тенисисти, които идват да се готвят.

- Какви са проектите ти за 2018 година?

- Плановете за 2018 година са да миксираме сред 15-хилядни шампионати на (ITF / WTA) и ITF Juniors от категории 1, 2 и някой от 3.

- Чувстваш ли поддръжката на фамилията ти?

- Определено фамилията е 100% зад мен в сложни и хубави моменти. Да ви кажа почтено - без техната поддръжка не мисля, че щях да съм тук. Брат ми е футболист и играе на високо равнище тук в Каталуния. Мисля, че това ми оказва помощ също, тъй като с него си оказваме помощ и си говориме за позитивите и негативите.

- Как виждаш конкуренцията?

- Конкуренцията е доста мощна, тъй като считам, че набор 2002 е един от положителните до в този момент. В момента в топ 10 ITF Juniors има 4 тенисистки от този набор. Тенисът обаче е маратон, а не спринт. Не се съсредоточвам към бързите резултати. Важното е да работя интензивно всеки ден и да давам 100% на тренировките. Резултатите ще дойдат. Не се и колебая. Най-важното е да бъдеш здрав и да се работи вярно. Виждам доста деца на моята възраст дори и някой приятелки, който са доста положителни тенисистки, само че непрекъснато би трябвало да вървят по доктори, тъй като имат травми. За това споделям, че това е маратон и всеки има път, по който си върви. Не би трябвало да се сравняваш с никого. Вижте Григор Димитров, едвам на 26 години стигна близо до своят капацитет, който целият свят знаеше, че има. И чакам още по-добри резултати от него. Проблемът в днешния младежки тенис е 80% в родителите. Много от тях желаят да се потвърждават и го вършат посредством техните деца. Благодаря се, че татко ми и баба ми са ме оставили да се развъртвам без никакво напрежение.

- Имаш ли обичана настилка за игра?

- Моята обичана настилка е клей. Една от аргументите е, че упражнявам на нея целогодишно навън. Освен това до момента в който бях в Съединени американски щати, постоянно съм упражнявала без линии, постоянно съм отигравала всички топки, просто по този начин ме учеха. Когато отивах на шампионати, множеството деца викаха навън на всяка топка, която беше покрай линията. Аз съм учена, че в случай че не видиш топката 100% в навън, не викаш. Като дребна ми тежеше и съм губила доста мачове поради това. Дори на " Eddie Herr " до 14 години имаше такива моменти. Аз обаче знам, че след време ще има съдии които ще отсъждат вярно.

- Твоят обичан удар?

- Слайс

- До къде се простират фантазиите ти в тениса?

- Аз имам вяра, че мога да стигна до №1 в света за дами. Знам, че единственото нещо, което може да ми попречи, съм самата аз. Това е битка не против съперника, а против индивида който седи на огледалото срешу мен. Отдала съм се на 100% към тениса и няма връщане обратно. През предходната седмица подписах и първия си договор с организацията на Енрик Молина Мур.

- Коя е обичаната ти тенисистка?

- Мария Шарапова ми е обичаната, само че аз съм по пристрасна към мъжкият тенис. Определено Маестрото ми е топ над всички други. Димитров ми е любим също, но по какъв начин ще харесваш Федерер, а няма да харесваш Димитров. Скоро в Лондон преди Гришо да завоюва купата на Мастърса, съумях да се фотографирам с него.

- Как съумява едно момиче на твоята възраст да се концентрира на корта?

- Концентрацията на корта в този миг в моя живот е най-трудното нещо. Обаче треньорите и баба ми работят доста с мен в тази тенденция, да се съсредоточвам за по-дълги интервали.

- Имаш ли разнообразни занимания отвън тениса?

- Хобита имам - да вземем за пример боготворя да чета книги. С децата от академията сме непрекъснато дружно на плаж през лятото, караме колела, обичам животните, изключително котките. Едно от нещата, което желая да върша откакто свърша кариерата си като тенисистка, е да стана ветеринар. Също по този начин боготворя да си полирам ноктите. Баща ми се майтапи, че в случай че не ми провърви в тениса, ще отворим салон за маникюр.

- Освен тенис гледаш ли и други спортове?

- Гледам доста футбол поради брат ми. Едно от нещата, което татко ни учи е, че би трябвало да си вървим по мачовете. Колкото и изморени да сме, ние би трябвало да се поддържаме един различен. Когато аз не съм на шампионат, безусловно отивам да виждам мачовете на брат ми.

- Как върви учебното заведение?

- Уча като частен възпитаник по интернет. Училището е основано в щата Калифорния в Съединени американски щати. Върви добре.

- Суеверна ли си?

- Да, имам вяра в Господ и нося кръстче. В Америка преди да се преместим в Испания, всяка неделя родителите ни водеха на неделна черква. Вярвам, че има нещо по велико от нас, но какво тъкмо не знам.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- В събота упражняваме половин ден и по-късно се срещаме с децата от академията. Ходиме или на плаж, или до мола. Някои съботи вървим на единственото кино в Барселона на британски, което е към 30 км от академията, където живеят множеството деца. Други уикенди си почиваме, изключително в случай че седмицата е била доста натоварена. Всяка заран се събираме към 6 деца от академията и отиваме с колелата до нея и назад.

- Имаш ли обичана книга?

- Много са книгите, които са ми обичани.

- Обичаш ли да гледаш филми?

- Много обичам филмите и сериалите, най обичаният ми сериал е „ Walking Dead “

- Какво би си поискала за 2018 година в персонален и професионален проект?

- Най значимото е аз и хората, които ми дават поддръжка и са към мен, да са живи и здрави. Искам да стартира да се представям добре на 15-хилядните шампионати и да стигна до топ 500 в света при дамите и топ 30 при девойките.

Искам да благодаря откровено на всички които са към мен, през целия този път, който е доста сложен, само че не бих заменила за нищо друго на света.

Весели празници и хубава нова 2018 Година!