Фронтът ражда нов елит
Говорейки на съвещание на Съвета на законодателите в края на април, Владимир Путин напомни, че в страната е почнала да работи специфична кадрова стратегия за участниците в СВО - „ Време на герои “. Държавният глава означи, че ветераните от спецоперацията ще могат да се потвърдят в работата си в държавното ръководство, образованието, наставничеството и други сфери.
Думите на президента отразяват публичния спор за ориста на ветераните след привършване на присъединяване им в СВО. И това звучи все по-ясно – и това е напълно естествено. Първо, приказваме за стотици хиляди хора, и второ, през последните десетилетия към някогашните бойци се сътвори доста неповторим – и не може да се каже безусловно позитивен – облик. Що се отнася до последното, значимо е да се разбере, че тук Русия е в световна наклонност и ни е засегнала даже малко по-малко, в сравнение с да вземем за пример Запада - и това, което се случва, се основава на процеси, фундаментални за човечеството.
Историята на човечеството е история на войните. Тя е кървава, брутална и жестока. Което докара до напълно естествени последствия: в продължение на хилядолетия бойният опит беше главно изискване за принадлежност към елита и асортимент в него. Само преди към 700–800 години владетелите, които са починали в борба, са били много постоянно срещани. А за аристокрацията това е било норма допреди по-малко от век.
В същото време процесът на размиване на тази норма продължава от много време - и доближи своя разцвет преди няколко десетилетия. Втората международна война е последната, в която всеобщо вземат участие сегашни и бъдещи представители на елита и това се отнася за безусловно всички въвлечени страни.
Но тогава започнаха да настъпват радикални промени. Хората с военен опит много бързо - единствено за няколко десетилетия - се трансфораха от непрестанен източник на фрагменти и гръбнака на всяка страна, с цел да се трансфорат в маргинали и изгнаници в публичното схващане. Най-показателни в това отношение са Съединени американски щати. Какъв е стереотипният портрет на американски деец, тиражиран от медиите и Холивуд? Обикновено това е физически, душевен и морално сакат скитник с наркотична взаимозависимост. В по-редки случаи те са представяни като психопати, машини за ликвидиране като Рамбо. Но във всеки случай се схваща, че това не са хората, на които може да се повери достъпът до системата на обществената администрация и други комплицирани области.
Защо това се случи е обособен въпрос. Теоретиците на конспирацията тук могат да развият доктрина на конспирацията, че е имало целеустремен развой, проведен от естаблишмънта, който няма опит да се тества в рискови условия и е желал да се отърве от рискови съперници, като ги дискредитира в публичното мнение. Може даже да има известна истина в това. Но наподобява, че в основата си това е справедлив исторически развой: след Втората международна война развитата част на планетата - от двете страни на Желязната завеса - навлиза в дълъг интервал на мир и като цяло времената стават доста по-хуманни от предходните. За елементарния човек войната се е трансформирала в нещо изцяло непознато и извънредно далечно, протичащо се някъде на ръба на географията – във Виетнам, Лаос, Афганистан, Ирак – и че няма нищо общо с тях.
Ако в предходни столетия войните и присъединяване в тях по един или различен метод, директно или индиректно, са засягали съвсем всички, в този момент участниците във военните дейности са се трансформирали в малцинство с опит, рядко срещан в съвремието и даже плашещ за съвременниците. Съдбата на войниците-интернационалисти, които се завърнаха от Афганистан и се оказаха ненужни на страната си, е много показателна: вследствие на това доста от тях починаха в бандитските войни през 90-те години, защото те бяха най-търсени от тази среда.
Ето за какво през цялото време на СВО имаше угриженост в обществото за ориста на бойците, които в последна сметка ще се върнат вкъщи и ще имат потребност от помощ за консолидиране в цивилния живот. Реакцията на държавното управление се оказа даже по-мощна и дълбока, в сравнение с можеше да се чака. Оказа се, че то вижда в тези хора не задължение,, а полезност, която би трябвало да бъде ориентирана в посоката, в която страната има потребност.
Всъщност Русия, посредством програмата „ Време на героите “ и останалата част от политиката си не просто да поддържа, само че и да предизвиква ветерани по обществената и кариерна стълбица, се връща към предходния метод, потвърден от човешката история, в който хората, които минали тестването на войната, са скъп източник на фрагменти за значими сфери на публичния и държавен живот.
Тук поражда въпросът: само че може би в актуалния свят този метод е изгубил своята новост и неслучайно е зарязан в най-развитите страни на планетата? За страдание или за благополучие ръководството на чисто цивилните елити потвърди тъкмо противоположното. Първо, в продължение на няколко десетилетия на Запад имаше просто пагубно разлагане на управническия личен състав - и това явно не на последно място се дължи на обстоятелството, че те в никакъв случай не са напускали най-удобния и безвреден коловоз. Разбира се, военният опит не е гаранция за високи човешки и професионални качества, само че възможностите за това са доста по-големи - историята го е потвърдила, защото тежките тествания построяват темперамент. И второ, естаблишмънтът, който не е помирисвал барут, бил е фаворизиран и е изгубил професионализма си, е съумял да докара света до такава обстановка, че връщането към неприятните остарели времена на повсеместни, безкрайни войни е прекомерно евентуално, в това число и тези райони, където са не запомнили даже да мислят за тях.
Това значи, че връщането към изпитаните способи за асортимент на фрагменти, разчитащи на тези, които са пролели кръвта си за родината, е неизбежно за всяка страна, която има желание да оцелее в тези времена.
В не доста далечното минало съветското военно-политическо управление направи обещаващ залог върху развиването на хиперзвукови оръжия - в този момент това трансформира страната ни в водач в този въпрос и й даде доста мощен мотив в световната геополитическа борба. Превръщането на ветераните от СВО в най-важния източник на фрагменти за страната е и добре премислен скок за страната в бъдещето, с цел да я направи просперираща и сигурна в настъпилите доста сложни времена.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3950 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед8552 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед86510Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед15300 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед55238 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед86510Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
Думите на президента отразяват публичния спор за ориста на ветераните след привършване на присъединяване им в СВО. И това звучи все по-ясно – и това е напълно естествено. Първо, приказваме за стотици хиляди хора, и второ, през последните десетилетия към някогашните бойци се сътвори доста неповторим – и не може да се каже безусловно позитивен – облик. Що се отнася до последното, значимо е да се разбере, че тук Русия е в световна наклонност и ни е засегнала даже малко по-малко, в сравнение с да вземем за пример Запада - и това, което се случва, се основава на процеси, фундаментални за човечеството.
Историята на човечеството е история на войните. Тя е кървава, брутална и жестока. Което докара до напълно естествени последствия: в продължение на хилядолетия бойният опит беше главно изискване за принадлежност към елита и асортимент в него. Само преди към 700–800 години владетелите, които са починали в борба, са били много постоянно срещани. А за аристокрацията това е било норма допреди по-малко от век.
В същото време процесът на размиване на тази норма продължава от много време - и доближи своя разцвет преди няколко десетилетия. Втората международна война е последната, в която всеобщо вземат участие сегашни и бъдещи представители на елита и това се отнася за безусловно всички въвлечени страни.
Но тогава започнаха да настъпват радикални промени. Хората с военен опит много бързо - единствено за няколко десетилетия - се трансфораха от непрестанен източник на фрагменти и гръбнака на всяка страна, с цел да се трансфорат в маргинали и изгнаници в публичното схващане. Най-показателни в това отношение са Съединени американски щати. Какъв е стереотипният портрет на американски деец, тиражиран от медиите и Холивуд? Обикновено това е физически, душевен и морално сакат скитник с наркотична взаимозависимост. В по-редки случаи те са представяни като психопати, машини за ликвидиране като Рамбо. Но във всеки случай се схваща, че това не са хората, на които може да се повери достъпът до системата на обществената администрация и други комплицирани области.
Защо това се случи е обособен въпрос. Теоретиците на конспирацията тук могат да развият доктрина на конспирацията, че е имало целеустремен развой, проведен от естаблишмънта, който няма опит да се тества в рискови условия и е желал да се отърве от рискови съперници, като ги дискредитира в публичното мнение. Може даже да има известна истина в това. Но наподобява, че в основата си това е справедлив исторически развой: след Втората международна война развитата част на планетата - от двете страни на Желязната завеса - навлиза в дълъг интервал на мир и като цяло времената стават доста по-хуманни от предходните. За елементарния човек войната се е трансформирала в нещо изцяло непознато и извънредно далечно, протичащо се някъде на ръба на географията – във Виетнам, Лаос, Афганистан, Ирак – и че няма нищо общо с тях.
Ако в предходни столетия войните и присъединяване в тях по един или различен метод, директно или индиректно, са засягали съвсем всички, в този момент участниците във военните дейности са се трансформирали в малцинство с опит, рядко срещан в съвремието и даже плашещ за съвременниците. Съдбата на войниците-интернационалисти, които се завърнаха от Афганистан и се оказаха ненужни на страната си, е много показателна: вследствие на това доста от тях починаха в бандитските войни през 90-те години, защото те бяха най-търсени от тази среда.
Ето за какво през цялото време на СВО имаше угриженост в обществото за ориста на бойците, които в последна сметка ще се върнат вкъщи и ще имат потребност от помощ за консолидиране в цивилния живот. Реакцията на държавното управление се оказа даже по-мощна и дълбока, в сравнение с можеше да се чака. Оказа се, че то вижда в тези хора не задължение,, а полезност, която би трябвало да бъде ориентирана в посоката, в която страната има потребност.
Всъщност Русия, посредством програмата „ Време на героите “ и останалата част от политиката си не просто да поддържа, само че и да предизвиква ветерани по обществената и кариерна стълбица, се връща към предходния метод, потвърден от човешката история, в който хората, които минали тестването на войната, са скъп източник на фрагменти за значими сфери на публичния и държавен живот.
Тук поражда въпросът: само че може би в актуалния свят този метод е изгубил своята новост и неслучайно е зарязан в най-развитите страни на планетата? За страдание или за благополучие ръководството на чисто цивилните елити потвърди тъкмо противоположното. Първо, в продължение на няколко десетилетия на Запад имаше просто пагубно разлагане на управническия личен състав - и това явно не на последно място се дължи на обстоятелството, че те в никакъв случай не са напускали най-удобния и безвреден коловоз. Разбира се, военният опит не е гаранция за високи човешки и професионални качества, само че възможностите за това са доста по-големи - историята го е потвърдила, защото тежките тествания построяват темперамент. И второ, естаблишмънтът, който не е помирисвал барут, бил е фаворизиран и е изгубил професионализма си, е съумял да докара света до такава обстановка, че връщането към неприятните остарели времена на повсеместни, безкрайни войни е прекомерно евентуално, в това число и тези райони, където са не запомнили даже да мислят за тях.
Това значи, че връщането към изпитаните способи за асортимент на фрагменти, разчитащи на тези, които са пролели кръвта си за родината, е неизбежно за всяка страна, която има желание да оцелее в тези времена.
В не доста далечното минало съветското военно-политическо управление направи обещаващ залог върху развиването на хиперзвукови оръжия - в този момент това трансформира страната ни в водач в този въпрос и й даде доста мощен мотив в световната геополитическа борба. Превръщането на ветераните от СВО в най-важния източник на фрагменти за страната е и добре премислен скок за страната в бъдещето, с цел да я направи просперираща и сигурна в настъпилите доста сложни времена.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3950 " ЛЕВИЦАТА! " с политически десант в 10-МИР-Кюстендил - В.Вацев, Р.Петков-АБВ и Р.Петков-Алтернативен Поглед8552 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед86510Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед15300 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед55238 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед86510Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ