Анализ на КНСБ: Дългите болнични са с най-голям ръст
Едно преждевременно и недобре премислено предложение на съдружния съвет на ръководещото болшинство в Парламента постави на масата за разискване въпроса за непрестанно увеличаващите се разноски за паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради заболяване и контрола върху тях. За никого не е загадка, че има съществено нарастване на разноските за този обществен риск за интервала 2011 – 2018 година Експертите на КНСБ направиха разбор на данните, който сподели, че най-важен принос за това има растежът на издадените болнични листове с по-голяма дълготрайност.
Броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на 100 повече) през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се усилва от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност, демонстрират данните на Националния застрахователен институт, представени от КНСБ.
За същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. От 21,58 лева през 2011 година този размер доближава до 31,22 лева през 2018 година (или с 44,7 на 100 за 8 г.).
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто).
Посочените индикатори образуват общия годишен разход за парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, който от 256,4 млн. лева (2011 г.) доближава до 556,6 млн. лева (2018 г.) или нарастването е над 2,1 пъти.
Данните демонстрират динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, само че надалеч по-важно е да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени (т.е. такива, които се употребяват от обезпечените лица за удължение на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.)
Броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди (37,0 на 100 от общия брой), изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хиляди дни (9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване), а разноските – 53,9 млн. лева (9,9% от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване).
Посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
Увеличаващият се брой дни във краткотрайна нетрудоспособност, който натоварва работодателите и техните разноски за болнични, изплащайки за първите три дни заплащане на лицата, се дължи не на късите по период болнични листове, а на тези с по-дълъг период.
Най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни включително (58,5% от общото повишаване на болничните за 2014-2018 г.), следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни включително (19,7 на сто). Ясно е, че там е главната причина за нараствания брой изплатени дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване (само през 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хиляди дни през 2014 година, както и 3 191,6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8-14 дни (2018 г.) по отношение на 2 616,1 хиляди дни (2014 г.). Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018 година са надлежно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
Броят на лицата, употребили парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване от 782,4 хиляди през 2014 година е нараснал до 899 хиляди през 2018 година (или с 14,9 на сто). От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15-30 дни (47,8% от общия брой) и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни (30,6%).
Когато преглеждаме повишаването на разноските за болнични, не можем да не посочим значителното въздействие, което оказват икономическите фактори и политиката по приходите, а точно:
– повишаването на междинния застрахователен приход за страната, в това число на приходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, оптималният застрахователен доход). Ръстът на междинния застрахователен приход за 2011-2018 година е 49,8%, а на минималната работна заплата повишаването за същия интервал е 206%;
– увеличение на каузи на обезпечените лица с по-високи осигурителни приходи измежду получателите на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване;
– повишаване и на средномесечния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, които по избор се обезпечават и за общо заболяване и майчинство.
Тези фактори са и измежду аргументите за повишаване на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, доколкото той се образува като % от приходите, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд „ Общо заболяване и майчинство “ на ДОО. Тенденцията на растеж на среднодневния размер на компенсацията се укрепва и от смяна в структурата по приход на лицата с парично обезщетение. В последните години е налице и нарастване на каузи на получателите точно от най-високодоходните групи. Докато през 2014 година относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29,5%, то през 2018 година този дял е нараснал до 34,2% от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над 2-кратния размер на СОД от 25,2% през 2014 година са се нараснали до 27,0% през 2018 година /БГНЕС
Броят на дните във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 година нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на 100 повече) през 2018 година Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се усилва от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, без значение от неговата дълготрайност, демонстрират данните на Националния застрахователен институт, представени от КНСБ.
За същия интервал междинната дълготрайност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. От 21,58 лева през 2011 година този размер доближава до 31,22 лева през 2018 година (или с 44,7 на 100 за 8 г.).
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този индикатор за 2011 година са 384,36 лева, до момента в който през 2018 година те нарастват до 619,19 лева (ръст с 61 на сто).
Посочените индикатори образуват общия годишен разход за парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, който от 256,4 млн. лева (2011 г.) доближава до 556,6 млн. лева (2018 г.) или нарастването е над 2,1 пъти.
Данните демонстрират динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, само че надалеч по-важно е да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени (т.е. такива, които се употребяват от обезпечените лица за удължение на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.)
Броят на издадените болнични листове с дълготрайност от 4 до 7 дни през 2018 година е 766,9 хиляди (37,0 на 100 от общия брой), изплатените дни с дълготрайност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се заплащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хиляди дни (9,0 на 100 от общо изплатените дни заради общо заболяване), а разноските – 53,9 млн. лева (9,9% от общите разноски за парични компенсации заради общо заболяване).
Посочените данни демонстрират ясно, че делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло.
Увеличаващият се брой дни във краткотрайна нетрудоспособност, който натоварва работодателите и техните разноски за болнични, изплащайки за първите три дни заплащане на лицата, се дължи не на късите по период болнични листове, а на тези с по-дълъг период.
Най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни включително (58,5% от общото повишаване на болничните за 2014-2018 г.), следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни включително (19,7 на сто). Ясно е, че там е главната причина за нараствания брой изплатени дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване (само през 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хиляди дни през 2014 година, както и 3 191,6 хиляди дни за болнични листове с дълготрайност сред 8-14 дни (2018 г.) по отношение на 2 616,1 хиляди дни (2014 г.). Относителният дял на посочените нагоре продължителни болнични листове през 2018 година са надлежно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
Броят на лицата, употребили парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване от 782,4 хиляди през 2014 година е нараснал до 899 хиляди през 2018 година (или с 14,9 на сто). От тях към 430 хиляди са употребили болничен сред 15-30 дни (47,8% от общия брой) и към 275 хиляди са употребили болничен лист сред 8 и 14 дни (30,6%).
Когато преглеждаме повишаването на разноските за болнични, не можем да не посочим значителното въздействие, което оказват икономическите фактори и политиката по приходите, а точно:
– повишаването на междинния застрахователен приход за страната, в това число на приходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, оптималният застрахователен доход). Ръстът на междинния застрахователен приход за 2011-2018 година е 49,8%, а на минималната работна заплата повишаването за същия интервал е 206%;
– увеличение на каузи на обезпечените лица с по-високи осигурителни приходи измежду получателите на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване;
– повишаване и на средномесечния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, които по избор се обезпечават и за общо заболяване и майчинство.
Тези фактори са и измежду аргументите за повишаване на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, доколкото той се образува като % от приходите, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд „ Общо заболяване и майчинство “ на ДОО. Тенденцията на растеж на среднодневния размер на компенсацията се укрепва и от смяна в структурата по приход на лицата с парично обезщетение. В последните години е налице и нарастване на каузи на получателите точно от най-високодоходните групи. Докато през 2014 година относителният дял на получателите на компенсации съгласно размера на осигурителния им приход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на междинния застрахователен приход (СОД) е бил 29,5%, то през 2018 година този дял е нараснал до 34,2% от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база приход над 2-кратния размер на СОД от 25,2% през 2014 година са се нараснали до 27,0% през 2018 година /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ