Радев: Перспективата за индивидуална жалба до КС има подкрепа в парламентарното пространство
Едно от най-важните средства за отбрана против закони, генериращи нарушаване на Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ), е въвеждането на самостоятелната тъжба до Конституционния съд. Разширяването на достъпа до конституционното правораздаване и неговия обсег би направило отбраната на човешките права у нас по-реална и постижима. Това сподели президентът Румен Радев на конференция, отдадена на 30 години от участието на България в Съвета на Европа и утвърждението на Европейската спогодба за правата на индивида, която се организира в София под патронажа на президента. България е член на Съвета на Европа от 7 май 1992 година
Президентът Радев изрази убеденост, че вероятността за самостоятелна конституционна тъжба има поддръжка в парламентарното пространство у нас, съобщи Българска телеграфна агенция.
Европейска конвенция за правата на човека съдържа ясно условие към всяка страна по конвенцията да се развиват вътрешноправни средства за отбрана против нарушавания на прокламираните права. Затова е нужен ефикасен синхрон на другите механизми за отбрана, означи президентът. След 30 години и през днешния ден е настоящ въпросът дали вътрешноправните средства за отбрана против нарушаване на правата по Европейска конвенция за правата на човека са задоволителни и дали са ефикасни. Предлагат се пътища и решения и всички знаем, че те не са нито бързи, нито лесни, означи Радев.
Правата на индивида не са даденост, те следва да се признаят и подсигуряват от страната в лицето на нейните органи и да се отстояват от жителите, сподели още Румен Радев, като добави, че пандемията от COVID-19 и войната в Украйна са посочили това.
Снимка: БТА
Президентът сподели, че единствено тогава правата биха могли да бъдат универсални полезности за цялото общество и за всеки обособен човек. Той напомни, че заради пандемията бяха наложени някои ограничавания при упражняването на главните права и добави, че това слага акцента върху ролята на националните институции, които би трябвало да подсигуряват, че рестриктивните мерки на правата са краткотрайни и са пропорционални на зародилата опасност.
Радев означи, че воден от това схващане, и той неведнъж е упражнявал пълномощията си за връщане на закон за ново разискване в Народното събрание и за сезиране на Конституционния съд.
Снимка: БТА
Днес, официално видяно, националните стандарти за отбрана на човешките права в Европа са изравнени. Това обаче дава ли ни съображение да кажем, че всичко е наред с правата на индивида, че няма защо да се работи, че няма какво да се усъвършенства - сигурно не, уточни още Радев.
Президентът Радев означи, че 30 години след присъединението си към Съвета на Европа България към този момент е постигнала несъмнено равнище на ценене на стандартите на организацията в региона на демокрацията, правата на индивида и правовата страна.
Постмониторинговият разговор с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реализира предназначението си и се постанова мнението, че полезността на този постмониторинг към този момент е изчерпана, уточни президентът.
Той добави, че това не изключва продължаването на интензивно съдействие със Съвета на Европа за реализиране на прогрес в промяната на правосъдната власт, битката с корупцията по високите етажи и проведената престъпност, свободата на медиите.
Държавният глава означи още, че страната ни неведнъж е изразявала позиция в поддръжка на опцията за наблюдаване и оценка на осъществяването на статутните ѝ отговорности в границите на нова процедура на общ мониторинг на всички страни членки на Съвета на Европа.
За присъединяване във форума дойде генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович - Бурич.
Снимка: БТА
Във форума вземат участие още служебните министри на правораздаването и на външните работи и Крум Зарков и Николай Милков, вицепрезидентът Илияна Йотова, ръководителят на Конституционния съд Павлина Панова, омбудсманът Диана Ковачева.
Президентът Радев изрази убеденост, че вероятността за самостоятелна конституционна тъжба има поддръжка в парламентарното пространство у нас, съобщи Българска телеграфна агенция.
Европейска конвенция за правата на човека съдържа ясно условие към всяка страна по конвенцията да се развиват вътрешноправни средства за отбрана против нарушавания на прокламираните права. Затова е нужен ефикасен синхрон на другите механизми за отбрана, означи президентът. След 30 години и през днешния ден е настоящ въпросът дали вътрешноправните средства за отбрана против нарушаване на правата по Европейска конвенция за правата на човека са задоволителни и дали са ефикасни. Предлагат се пътища и решения и всички знаем, че те не са нито бързи, нито лесни, означи Радев.
Правата на индивида не са даденост, те следва да се признаят и подсигуряват от страната в лицето на нейните органи и да се отстояват от жителите, сподели още Румен Радев, като добави, че пандемията от COVID-19 и войната в Украйна са посочили това.
Снимка: БТА Президентът сподели, че единствено тогава правата биха могли да бъдат универсални полезности за цялото общество и за всеки обособен човек. Той напомни, че заради пандемията бяха наложени някои ограничавания при упражняването на главните права и добави, че това слага акцента върху ролята на националните институции, които би трябвало да подсигуряват, че рестриктивните мерки на правата са краткотрайни и са пропорционални на зародилата опасност.
Радев означи, че воден от това схващане, и той неведнъж е упражнявал пълномощията си за връщане на закон за ново разискване в Народното събрание и за сезиране на Конституционния съд.
Снимка: БТА Днес, официално видяно, националните стандарти за отбрана на човешките права в Европа са изравнени. Това обаче дава ли ни съображение да кажем, че всичко е наред с правата на индивида, че няма защо да се работи, че няма какво да се усъвършенства - сигурно не, уточни още Радев.
Президентът Радев означи, че 30 години след присъединението си към Съвета на Европа България към този момент е постигнала несъмнено равнище на ценене на стандартите на организацията в региона на демокрацията, правата на индивида и правовата страна.
Постмониторинговият разговор с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа реализира предназначението си и се постанова мнението, че полезността на този постмониторинг към този момент е изчерпана, уточни президентът.
Той добави, че това не изключва продължаването на интензивно съдействие със Съвета на Европа за реализиране на прогрес в промяната на правосъдната власт, битката с корупцията по високите етажи и проведената престъпност, свободата на медиите.
Държавният глава означи още, че страната ни неведнъж е изразявала позиция в поддръжка на опцията за наблюдаване и оценка на осъществяването на статутните ѝ отговорности в границите на нова процедура на общ мониторинг на всички страни членки на Съвета на Европа.
За присъединяване във форума дойде генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович - Бурич.
Снимка: БТА Във форума вземат участие още служебните министри на правораздаването и на външните работи и Крум Зарков и Николай Милков, вицепрезидентът Илияна Йотова, ръководителят на Конституционния съд Павлина Панова, омбудсманът Диана Ковачева.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ