Как депресията погубва световната икономика?
Един от най-разпространените болести на планетата наедно сърдечно-съдовите и онкологичните болести е депресията. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от меланхолия страдат не по-малко от 350 милиона души в света. Тя основава разноски на всяка страна. Само в Съединени американски щати икономическите загуби, свързани с тази болест надминават и 200 милиарда $ годишно. В международен мащаб загубите доближават трилиони долари. Това написа в просторен материал, отдаден на казуса съветският публицист Екатерина Чипур от Лента.ру
Какво съставлява депресията?
Депресията е разстройство на душeвността, особено с разнообразни прочувствени нарушавания, при които хората изпитват горест, паника, възприятие за виновност, анхелония - загуба на способността да преживееш наслаждение или незаинтересованост - положение, в което човек не изпитва нито отрицателни нито позитивни страсти. Хората с меланхолия имат компликации при съсредоточаването, затрудняват се да извършват целенасочена умствена активност, която е обвързвана с централизация на вниманието. Заболяването не постоянно е предшествано, от каквото и да е травматично събитие, случва се хората да развият меланхолия без никаква очевидна причина. Възможно е присъединяване и на генетични фактори, въпреки вероятността от това да не е огромна.
Днес всеки 14-ти гражданин на Земята страда от клинична меланхолия. За съпоставяне - през 19-ти век от меланхолия е страдала 0,05% от цялата популация, а в средата на 20-ти век едвам 5%. В края на 20-ти век повече от 20% от жителите на Земята са диагностицирани с меланхолия. Броят на болните стартира да пораства с рекордни темпове през последните 50 години. Учените виждат, че хората родени след 1960 година са по-склонни към меланхолия, спрямо предишните генерации. Каква точно е повода за този растеж е мъчно да се каже. Най-често свързват повишаването на случаи на меланхолия с глобализацията и осведомителното претоварване, а по този начин също с съществените промени в метода на живот, в частност - в областта на труда. Ако по-рано изгодата от осъществената работа, да вземем за пример в селското стопанство е била явна, то на днешните офисни служащи активността, която правят им се вижда изцяло безсмислена.
Американският антрополог Дейвид Гребер отделя особено внимание на този феномен в книгата си " Bullshit Jobs: A Theory ". В нея той изяснява, че " тъпата " работа е тази, която в случай че изчезне никой няма да пострада. Според Гребер, в случай че човек има възприятието, че се занимава с някаква нелепост, то най-вероятно това е тъкмо по този начин. В същото време утежняването или подобряването на икономическата обстановка в страната и в света не оказва директно въздействие на разпространяването на депресията. Затова свидетелстват проучвания на британския икономист, професорът Лондонската школа по стопанска система Ричард Лейърд. Това единствено удостоверява, така наречен наречения " Парадокс на Истърлин ", наименуван в чест на икономиста и демограф Ричард Истърлин, който първи обръща внимание на това необичайно събитие. В интервала от 1946 до 1970 Съединени американски щати претърпяват най-големия си стопански напредък, само че проучванията не демонстрират никакво повишаване на равнището на благополучие измежду американските жители за целия интервал от следвоенния взрив. По този метод повишаването на националното богатство автоматизирано не се съпровожда с нараснало равнище на щастието на популацията, а високото равнище на персонално богатство не изважда индивида от групата на риска. Депресия може да имат както бедните, по този начин и богатите. Факт е, че при дамите депресията поражда по-често, в сравнение с при мъжете. Смята се че най-уязвимата възраст е след 45 години.
Подводните камъни
Депресията се дели на два вида ендогенна и психогенна. Първият вид не е обвързван с прочувствени разтърсвания, а в основния мозък на индивида просто по физиологични аргументи поражда недостиг на хормони, отговарящи за щастието и бодърстването - серотонин, допамин, норадреналин. Този тип меланхолия, като предписание протича по-тежко, спрямо психогенната. Освен това психотерапията в дадения случай и не дава никакъв резултат. Ендогенната меланхолия се лекува само с лекарства. Теоретически тя може да изчезне от единствено себе си и без лекуване, само че по тази причина е належащо доста време - от време на време години.
Пусков механизъм за психогенната меланхолия е стресът, т.е. тя е реакция на индивида на едни или други външни условия - да вземем за пример загуба на непосредствен човек или на работата. Тя се лекува на първо място с психотерапия, въпреки антидепресанти също може да се употребяват, с цел да се намали тревогата и да се контролира съня. Строго медикаментозното лекуване няма да даде стремежи резултат, защото светогледът на индивида няма да се промени и след несъмнено време той още веднъж ще се сблъска със същите проблеми. Интересно е, че нелекуването на психогенната меланхолия може да докара до нейната ендогенизация - тя ще стартира да се развива без значение от външните условия. За ендогенната и психогенната меланхолия е особено разликата във етапите: в първия случай положението на болния е по-лошо заран, до момента в който във втория то се утежнява вечер или в избрана обстановка, без значение от времето на деня. Депресията може да повлияе на физическото здраве - да вземем за пример по пътя на соматизацията. Често, когато е в меланхолия човек има по този начин наречените психалгии (болково чувство, което се дължи само на психологични причини), т.е. мъчителни чувства в разнообразни елементи на тялото. Освен това човек в депресивно положение постоянно води вреден метод на живот и не бърза да се съветва с доктор.
Пари напразно
До момента на международно равнище не се обръща задоволително внимание на лекуването на психическите разстройства. По оценка на СЗО даже в страните с високо равнище на приходите към 50% от хората с меланхолия не се обръщат към доктор. Във Англия с меланхолия живеят към шест милиона души и едвам една четвърт от тях се лекуват. В Съединени американски щати към 40% от болните не получават здравна помощ. Средно в света от държавните бюджети за опазване на здравето се отделят към 3% за психологично здраве. В страните с ниско равнище на приходите по-малко от един %, а в страните с високо равнище на приходите до 5%. Световната здравна организация счита, че вложенията в опазването на психическото здраве би трябвало да се уголемяват, защото всеки $, отиващ за лекуване на меланхолия и тревожни положения, носи 4 $ посредством възстановяване на здравето и работоспособността на индивида. Глобалните стопански загуби от депресивни тревожни разстройства се правят оценка на към трилион $ всяка година.
Според изчисленията на Гринберг в Съединени американски щати икономическите загуби поради меланхолия и тревожни разстройства надвишават 210 милиарда $ годишно. Почти половината от тази сума са директни разноски на пациентите и техните работодатели за антидепресанти и здравна помощ. Загубите за лекуване на човек без депресивно разстройство се правят оценка на 4782 $ годишно, до момента в който за страдащи от меланхолия се харчи два пъти повече - 9790 $. Ако става въпрос за лечебно резистентна меланхолия, т.е. устойчива към лекуване разноските са в размер на 17 260 $.
Наред с това 55% от общата сума от загубите се пада на работодателите поради абсентизма - неявяването на работата и болнични и презентизма - неефективността на труда и реплика на активност. Общите загуби от абсентизма в Съединени американски щати се правят оценка на 24 милиарда $. Средно американците в меланхолия пропущат 11 работни дни в годината. А презентизъм, при който служителят върви на работа, само че успеваемостта му видимо се намалява, коства на работодателя 6 пъти по-скъпо в съпоставяне с абсентизмът. Презентизмът води до намаление на трудоспособността на сътрудниците до 43%. Според проучването на Гринберг чиновниците с меланхолия средногодишно губят в 35 работни дни, въпреки и да участват на работа. Това е шест пъти повече, спрямо хората които не страдат от меланхолия.
Непобедимият зложелател
СЗО назовава депресията социално-икономическа бомба със забавено деяние и приканва страните да насочат повече средства за битка с този проблем. Ричард Лейърд счита, че лекуването на депресията е най-ефективният и наличен метод за повишение на равнището на благополучие. По негови сметки за ликвидацията на бедността във Англия би трябвало да се похарчат към 180 хиляди фунта годишно за един човек, а битката с депресията ще коства едвам 10 000. Психичните разстройства рискови освен с спомагателните разноски за опазване на здравето и прехрана и загуби на работодателите. Често депресията става причина за затруднения, като болести на сърдечно-съдовата система, алкохолизъм и най-после самоубийство, което основава още по-големи опасности за стопанската система. Междувременно вложенията в опазването на здравето може и да не дадат упования резултат. Анкета,проведена от учените в университета в Торонто демонстрира, че доста постоянно човек остава в потисната форма на меланхолия. Само 39% от хората, на които в миналото е сложена диагноза меланхолия са съумели напълно да преборят болестта и да стигнат до цялостно възобновяване. Физиологичните, биохимичните съставни елементи на депресията досега не са изучени до дъно. Що се отнася до логиката на психиката тук също има доста незнайни, в частност в описанието на фамилните и културните механизми на депресията. Засега учените не могат да отговорят на въпроса за какво в южните страни болните от меланхолия са по-малко, в съпоставяне със северните, само че в това време в Индия са повече.
Превод: Евгения Чаушева за Actualno.com
Какво съставлява депресията?
Депресията е разстройство на душeвността, особено с разнообразни прочувствени нарушавания, при които хората изпитват горест, паника, възприятие за виновност, анхелония - загуба на способността да преживееш наслаждение или незаинтересованост - положение, в което човек не изпитва нито отрицателни нито позитивни страсти. Хората с меланхолия имат компликации при съсредоточаването, затрудняват се да извършват целенасочена умствена активност, която е обвързвана с централизация на вниманието. Заболяването не постоянно е предшествано, от каквото и да е травматично събитие, случва се хората да развият меланхолия без никаква очевидна причина. Възможно е присъединяване и на генетични фактори, въпреки вероятността от това да не е огромна.
Днес всеки 14-ти гражданин на Земята страда от клинична меланхолия. За съпоставяне - през 19-ти век от меланхолия е страдала 0,05% от цялата популация, а в средата на 20-ти век едвам 5%. В края на 20-ти век повече от 20% от жителите на Земята са диагностицирани с меланхолия. Броят на болните стартира да пораства с рекордни темпове през последните 50 години. Учените виждат, че хората родени след 1960 година са по-склонни към меланхолия, спрямо предишните генерации. Каква точно е повода за този растеж е мъчно да се каже. Най-често свързват повишаването на случаи на меланхолия с глобализацията и осведомителното претоварване, а по този начин също с съществените промени в метода на живот, в частност - в областта на труда. Ако по-рано изгодата от осъществената работа, да вземем за пример в селското стопанство е била явна, то на днешните офисни служащи активността, която правят им се вижда изцяло безсмислена.
Американският антрополог Дейвид Гребер отделя особено внимание на този феномен в книгата си " Bullshit Jobs: A Theory ". В нея той изяснява, че " тъпата " работа е тази, която в случай че изчезне никой няма да пострада. Според Гребер, в случай че човек има възприятието, че се занимава с някаква нелепост, то най-вероятно това е тъкмо по този начин. В същото време утежняването или подобряването на икономическата обстановка в страната и в света не оказва директно въздействие на разпространяването на депресията. Затова свидетелстват проучвания на британския икономист, професорът Лондонската школа по стопанска система Ричард Лейърд. Това единствено удостоверява, така наречен наречения " Парадокс на Истърлин ", наименуван в чест на икономиста и демограф Ричард Истърлин, който първи обръща внимание на това необичайно събитие. В интервала от 1946 до 1970 Съединени американски щати претърпяват най-големия си стопански напредък, само че проучванията не демонстрират никакво повишаване на равнището на благополучие измежду американските жители за целия интервал от следвоенния взрив. По този метод повишаването на националното богатство автоматизирано не се съпровожда с нараснало равнище на щастието на популацията, а високото равнище на персонално богатство не изважда индивида от групата на риска. Депресия може да имат както бедните, по този начин и богатите. Факт е, че при дамите депресията поражда по-често, в сравнение с при мъжете. Смята се че най-уязвимата възраст е след 45 години.
Подводните камъни
Депресията се дели на два вида ендогенна и психогенна. Първият вид не е обвързван с прочувствени разтърсвания, а в основния мозък на индивида просто по физиологични аргументи поражда недостиг на хормони, отговарящи за щастието и бодърстването - серотонин, допамин, норадреналин. Този тип меланхолия, като предписание протича по-тежко, спрямо психогенната. Освен това психотерапията в дадения случай и не дава никакъв резултат. Ендогенната меланхолия се лекува само с лекарства. Теоретически тя може да изчезне от единствено себе си и без лекуване, само че по тази причина е належащо доста време - от време на време години.
Пусков механизъм за психогенната меланхолия е стресът, т.е. тя е реакция на индивида на едни или други външни условия - да вземем за пример загуба на непосредствен човек или на работата. Тя се лекува на първо място с психотерапия, въпреки антидепресанти също може да се употребяват, с цел да се намали тревогата и да се контролира съня. Строго медикаментозното лекуване няма да даде стремежи резултат, защото светогледът на индивида няма да се промени и след несъмнено време той още веднъж ще се сблъска със същите проблеми. Интересно е, че нелекуването на психогенната меланхолия може да докара до нейната ендогенизация - тя ще стартира да се развива без значение от външните условия. За ендогенната и психогенната меланхолия е особено разликата във етапите: в първия случай положението на болния е по-лошо заран, до момента в който във втория то се утежнява вечер или в избрана обстановка, без значение от времето на деня. Депресията може да повлияе на физическото здраве - да вземем за пример по пътя на соматизацията. Често, когато е в меланхолия човек има по този начин наречените психалгии (болково чувство, което се дължи само на психологични причини), т.е. мъчителни чувства в разнообразни елементи на тялото. Освен това човек в депресивно положение постоянно води вреден метод на живот и не бърза да се съветва с доктор.
Пари напразно
До момента на международно равнище не се обръща задоволително внимание на лекуването на психическите разстройства. По оценка на СЗО даже в страните с високо равнище на приходите към 50% от хората с меланхолия не се обръщат към доктор. Във Англия с меланхолия живеят към шест милиона души и едвам една четвърт от тях се лекуват. В Съединени американски щати към 40% от болните не получават здравна помощ. Средно в света от държавните бюджети за опазване на здравето се отделят към 3% за психологично здраве. В страните с ниско равнище на приходите по-малко от един %, а в страните с високо равнище на приходите до 5%. Световната здравна организация счита, че вложенията в опазването на психическото здраве би трябвало да се уголемяват, защото всеки $, отиващ за лекуване на меланхолия и тревожни положения, носи 4 $ посредством възстановяване на здравето и работоспособността на индивида. Глобалните стопански загуби от депресивни тревожни разстройства се правят оценка на към трилион $ всяка година.
Според изчисленията на Гринберг в Съединени американски щати икономическите загуби поради меланхолия и тревожни разстройства надвишават 210 милиарда $ годишно. Почти половината от тази сума са директни разноски на пациентите и техните работодатели за антидепресанти и здравна помощ. Загубите за лекуване на човек без депресивно разстройство се правят оценка на 4782 $ годишно, до момента в който за страдащи от меланхолия се харчи два пъти повече - 9790 $. Ако става въпрос за лечебно резистентна меланхолия, т.е. устойчива към лекуване разноските са в размер на 17 260 $.
Наред с това 55% от общата сума от загубите се пада на работодателите поради абсентизма - неявяването на работата и болнични и презентизма - неефективността на труда и реплика на активност. Общите загуби от абсентизма в Съединени американски щати се правят оценка на 24 милиарда $. Средно американците в меланхолия пропущат 11 работни дни в годината. А презентизъм, при който служителят върви на работа, само че успеваемостта му видимо се намалява, коства на работодателя 6 пъти по-скъпо в съпоставяне с абсентизмът. Презентизмът води до намаление на трудоспособността на сътрудниците до 43%. Според проучването на Гринберг чиновниците с меланхолия средногодишно губят в 35 работни дни, въпреки и да участват на работа. Това е шест пъти повече, спрямо хората които не страдат от меланхолия.
Непобедимият зложелател
СЗО назовава депресията социално-икономическа бомба със забавено деяние и приканва страните да насочат повече средства за битка с този проблем. Ричард Лейърд счита, че лекуването на депресията е най-ефективният и наличен метод за повишение на равнището на благополучие. По негови сметки за ликвидацията на бедността във Англия би трябвало да се похарчат към 180 хиляди фунта годишно за един човек, а битката с депресията ще коства едвам 10 000. Психичните разстройства рискови освен с спомагателните разноски за опазване на здравето и прехрана и загуби на работодателите. Често депресията става причина за затруднения, като болести на сърдечно-съдовата система, алкохолизъм и най-после самоубийство, което основава още по-големи опасности за стопанската система. Междувременно вложенията в опазването на здравето може и да не дадат упования резултат. Анкета,проведена от учените в университета в Торонто демонстрира, че доста постоянно човек остава в потисната форма на меланхолия. Само 39% от хората, на които в миналото е сложена диагноза меланхолия са съумели напълно да преборят болестта и да стигнат до цялостно възобновяване. Физиологичните, биохимичните съставни елементи на депресията досега не са изучени до дъно. Що се отнася до логиката на психиката тук също има доста незнайни, в частност в описанието на фамилните и културните механизми на депресията. Засега учените не могат да отговорят на въпроса за какво в южните страни болните от меланхолия са по-малко, в съпоставяне със северните, само че в това време в Индия са повече.
Превод: Евгения Чаушева за Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ