Един човек се обажда на домашния си лекар. — Рикардо,

Един човек се обажда на домашния си доктор.
— Рикардо, аз съм, Хулиан.
— О, здравей! Какво има, Хулиан?
— Ами виж, обаждам ти се, тъй като се тормозя за Мария.
— Но какво ѝ е?
— Започва да оглушава.
— Как по този начин да оглушава?
— Да, в действителност. Трябва да дойдеш да я видиш.
— Добре, само че човек нормално не оглушава внезапно, не е и мъчително. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
— Как разбра, че не чува?
— Ами… като я крещя, не дава отговор.
Виж, може да е поради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще създадем: ще разберем доколко е глуха Мария. Ти къде си в този момент?
— В спалнята.
— А тя къде е?
— В кухнята.
— Така. Извикай я оттова.
— Марияааааа…! Не, не чува.
— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.
— Марияааааа…! Не, въобще не чува.
— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, с цел да видиш по кое време ще те чуе.
— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма метод. До вратата на кухнята съм и я виждам. С тил е към мен и мие чиниите, само че не ме чува. Марияааааа…! Нищо.
— Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, доближава се до Мария, поставя ръка на рамото й и крещи в ухото й:
— Марияааааа…!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече 10 пъти ме повика и 10 пъти ти отвърнах „ какво искаш “. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам за какво просто не отидеш на лекар…

Из "Нека ти опиша ", Хорхе Букай

***

Слушайте деликатно какво ви споделя колегата ви. Не бързайте с обвиняванията и заключенията и не си мислете, че постоянно сте прави, а има нещо неправилно с другия.