Моята специална порода жена
Е, мойта не е такава. Тя, както постоянно, е отвън нормите и естествените отклонения от тях. Как се намерихме, по какъв начин се взехме – мъгла ми е към този момент. Но успокоение с нея не найдох. Очаквах спокойно и добродушно да си семейства, да се преценява с мен, да ме зачита и уважава, да се грижи да ми е удобно на душата. Очаквах да ме обича нежно, а то какво излезе…
Мерне ли ме покрай себе си и към този момент е се е накачулила по врата ми, по рамото ми, в скута ми и ме целува и гушка без насита. Ама това, че аз работя, че приказвам по телефона, или се пробвам да реша някакъв безизходен проблем – грам не я интересува. Целува ме, та се носи. И това, че не се свени, ни пък се сеща да спре, не е най-лошото. Най-лошото е, че прави всичко това изведнъж, без мотив, без предизвестие, без мъничък намек даже. Значи, споделям ви, изкарва ми все ангели, дяволи също! Под подобен стрес пребивавам, че стигнах до там патрон да вървя да си проливам.
Ми мен към този момент ме е боязън да отивам на пазар с нея. Ми един път по този начин ме натисна при рафта с шоколадите и бисквитките, че от изненада за малко да отнеса целия рафт, заедно с тия след него. И нямаше никой! Не е като оня път, когато ме плясна по задника. Тогава пред мен имаше една вуйна, която не разреши повече волности на дамата. Е, правилно, лелята ме ошамари, задето я блъснах с количката, но по какъв начин да й обясня, че не е преднамерено, че подскочих, щото жена ми не може да си управлява любовта, м?
Свян няма! И от техните не се свени. На посетители им бяхме скоро, татко й рожден ден имаше. Предполагаше се, че всичко ще е мир и успокоение. Щото татко й, откак се запознахме, не ме изпуска от взор, гаче нарушител съм. А мойто диване пред очите на татко си, най-спокойно ме целуна по врата, тъкмо под ушето, и леко прокара ръка по гърба ми. Ако щете вярвайте – задавих се и ми настръхна де що косъм имам. И в този момент още чувствам пръстчетата й да си вършат най-невинни разходки по гърба ми. Брррррр!
А пък тая заран тя спеше, аз в кухнята, затворил вратата, умерено и блажено си пия кафето. По едно време чувствам едно мощно сграбчване изотзад с предостатъчно измърморкване на „ положително утро, душичке ”. Казвам ви – целият ми живот мина като на лента пред очите ми. През носа ми изляза кафето! С все сметана и захар. И отново добре, че не беше горещо…
Колко може да се живее по този начин? Все да си нащрек, все да се оглеждаш, да се чудиш от кое място ли ще изскочи жена ти и ще те натисне с целувки и гушки. Ми не си е работа.
И седнах аз с нея, да си поговорим като огромни и зрели хора. Обясних и умерено, обстойно и нашироко, че не трябва да се държи по този начин, не е дете, не сме и двамата деца. Редно е да си създадем график за целуване и гушкане. Така в случай че знам да вземем за пример, че сутринта от 7.00ч. до 7.05ч. ще бъда целуван и гушкан, на мен ще ми е по-леко. Няма да се озъртам, няма да се чудя дали сърцето ми няма да изскочи и да забегне нанейде в резултат на някоя нейна нерегламентирана демонстрация на обич. Все отново аз съм човек, не плюшена играчка. И аз имам чувства…
Душичката ми ме слушаше, доста деликатно даже ме слушаше и ни един път не ме прекъсна. Кокореше против мен очета, кимаше одобрително, а когато я помолих да си избере часове за милувки, тя се разкикоти на всеослушание, назова ме шегобиец и ме натисна с удвоена доза гушки и целувки,а в паузите ми обясняваше по какъв начин възнамеряваше да ме гушка и целува и след това, като си легнем…
А кажете ми какво да върша и какво да я върша, м?
По обявата работи: Екип на Dnes.bg
Прочети още на: http://www.dnes.bg/blogini/2013/12/09/moiata-specialna-poroda-jena.208854
