Движението на айсберга A23a след дълъг период на неподвижност бележи

Движението на айсберга A23a след дълъг интервал на устойчивост бележи началото на значим стадий в развиването на полярните екосистеми. Този великански мразовит блок, който се раздвижва за първи път след отделянето си от Антарктида, дава скъпи данни за ледниковите процеси и тяхното влияние върху околната среда, което може да помогне на учените да схванат по-добре последствията от климатичните промени.

Айсбергът А23а, великански мразовит блок, откъснал се от ледения шелф Филхнер в Антарктида, е запомнен в геоложката история на Земята с дългогодишната си устойчивост. След отделянето му през 1986 година той остана на дъното на море Уедъл, ситуирано в Южния океан покрай Антарктида. Впечатляващите му размери – към 4000 км², което е три пъти повече от площта на Ню Йорк – го вършат един от най-големите известни айсберги.

Едва неотдавна, с помощта на сателитни наблюдения, учените видяха сериозна смяна: А23а стартира да се движи. Това ненадейно придвижване, след повече от три десетилетия застой, се дължи на мощните ветрове и мощните океански течения. Това придвижване е от огромно значение за научната общественост, защото дава рядка опция за проучване държанието на огромните айсберги и тяхното взаимоотношение с морската среда.

Рискове, свързани с преместването

Траекторията на придвижването на A23a в този момент е обект на деликатно изследване. Изследователите са изключително заинтригувани от вероятния му път към Антарктическото циркулярно течение. Това течение, което, както подсказва името му, циркулира към Антарктида, може да отнесе айсберга към Южния океан по маршрут, наименуван „ айсберговата алея„. Този маршрут е добре прочут на глациолозите и океанографите като път, по който минават голям брой айсберги, отдалечаващи се от Антарктида.

Потенциалното влияние на това придвижване върху локалната екосистема буди сериозна угриженост. Ако A23a заседне на плитчина покрай остров Южна Джорджия, последствията за локалната дива природа могат да бъдат обилни. Този остров е дом на богато биологично многообразие, в това число милиони тюлени, пингвини и морски птици. Айсберг с такива размери може да блокира нормалните пътища на тези животни, като наруши питателните им привички и екологичното равновесие в района.

Хранителната роля на айсбергите

Айсбергите, като А23а, играят значима роля в морските екосистеми, надалеч оттатък впечатляващото им физическо наличие. Когато се топят, тези ледени колоси освобождават обилни количества минерални хранителни субстанции в океана. Тези хранителни субстанции, натрупвани в продължение на хиляди години в леда, са от значително значение за морския живот. Те включват детайли като желязо, нитрати и фосфати, които са основни съставни елементи за растежа на фитопланктона.

Фитопланктонът в основата на морската хранителна верига зависи в огромна степен от тези хранителни субстанции. Тези дребни фотосинтезиращи организми са освен източник на храна за голям брой морски типове, само че и играят основна роля в регулирането на климата, като всмукват въглеродния диоксид от атмосферата. Ето за какво, когато айсберги като А23а се топят и освобождават тези хранителни субстанции, те предизвикват разпространяването на фитопланктона, което има каскаден резултат върху цялата морска хранителна верига.

Освен това освобождението на питателните субстанции може да докара до цъфтежа на водораслите – интервали на бърз напредък на фитопланктона. Тези цъфтежи могат да поддържат цели екосистеми, осигурявайки храна за голям брой типове – от дребните безгръбначни до огромните морски бозайници, като китовете. По този метод айсбергите доста способстват за биоразнообразието и продуктивността на океаните.

Важно е обаче да се означи, че ролята им в морската екосистема е комплицирана и може да варира според от района и изискванията на околната среда. Така да вземем за пример в някои региони бързото размразяване на айсбергите в резултат на световното стопляне може да наруши локалното екологично равновесие.

Все още необяснимо събитие, само че безмълвен очевидец на климатичната рецесия

Движението на A23a след десетилетия на устойчивост повдигна доста въпроси измежду научната общественост. Д-р Андрю Флеминг, експерт по отдалечено наблюдаване от Британската антарктическа работа, предлага допустимо пояснение в публикация в Би Би Си. С течение на времето A23a може да е изгубил част от масата си, което е понижило прикрепването му към морското дъно и му е дало опция да стартира да се движи. Много фактори на околната среда, като температурата на водата, океанските течения и атмосферните условия, оказват въздействие върху динамичността на обледеняването.

Тази догадка акцентира и чувствителността на айсбергите към измененията в околната среда. По тази причина айсбергите са основни знаци за климатичните и океанографските промени. Тяхното държание, като да вземем за пример придвижване или размразяване, може да даде скъпа информация за настоящите промени в полярната екосистема. Ето за какво проучването на тези ледени колоси е от значително значение за схващане на последствията от изменението на климата, изключително в полярните райони, които са измежду най-чувствителните към температурните съмнения.

Освен това размерът на А23а, въпреки и забележителен, е относително непретенциозен спрямо размера на най-големия айсберг, регистриран в миналото, следен през 1956 година Този исторически айсберг, чийто прецизен размер не е прочут (оценява се на към 31 000 км²), дава визия за еволюцията и променливостта на антарктическите айсберги във времето. Техният размер и държание могат доста да се трансформират, отразявайки измененията в полярната среда в продължение на десетилетия.

Поради това непрекъснатият мониторинг на тези ледникови структури е от значително значение. Той дава значими данни за изследвания на климата и морските екосистеми. Чрез по-доброто схващане на динамичността на айсбергите от вида А23а учените ще могат да схванат по-добре процесите, протичащи в тези райони, и тяхното влияние върху световната климатична система.