Днес Софийският градски съд за убийството на Георги Игнатов в

Днес Софийският градски съд за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина.

Да предположим, че решението на магистратите е вярно. Йоан не е килърът на Георги и няма нищо общо със случката. Следователно едно младо момче, съвсем дете 3 години е държано по арестите. Животът му е унищожен, душeвността също. Цял живот ще носи стигната на палач, въпреки и необоснован. И няма валута на света, която ще изплати проваления му единствен живот.

За сметка на това пък същинският палач на Георги към момента не е хванат.

Да предположим, че решението на Софийския градски съд е неверно. Излиза, че можеш да убиеш човек и да не получиш наказване.

Има и трета догадка - че Йоан в действителност е направил убийството, само че Министерство на вътрешните работи, съд, разследване - въобще всички институции, които са ангажирани в проблема не могат да съберат годни доказателства. Това е най-страшната догадка - има палач, а страната няма мощ да го вкара в пандиза.

Нямам визия коя от трите хипотези е вярна, знам единствено че няма четвърта.

И която от трите да е вярна, тя е тежка диагноза за обществото ни.

От 10 години чувам врели-некипели за правосъдна промяна и макар че чувам деликатно, по този начин и не разбрах какво тъкмо трябваше да се реформира и по какъв начин да стане.

Но този случай ми дава комфортен мотив да обясня какво значи работеща правосъдна система и за какво тя ни е нужна: Ако някой е умъртвил някого - да лежи в пандиза. Ако не е отговорен - да не му унищожават живота. И някак си съд, разследване, прокуратура, Министерство на вътрешните работи да имат метод да разграничат едното от другото.