Изложба за 200-годишнината от издаването на Рибния буквар
Изложба, отдадена на 200 години
от издаването на Рибния буквар, ще бъде открита на следващия ден, 20 май в Галерия навън „ Градска градина “ пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Експозицията, готова от Централната библиотека на Българската академия на науките показва първото издание на
„ Буквар с разнообразни поуки “ от 1824 година,
станал прочут със заглавието „ Рибен буквар “, както и неговите издания от 1847 година и 1850 година, които се съхраняват в библиотеката.
В изложбата е включена информация за Петър Берон като академик, образован деятел и донор.
Специално място е отделено и
на останалите четири издания от преди Освобождението, които са предоставени от Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, както и архивни документи от Научния списък на Българска академия на науките.
Петър Берон заема мястото си на един
от най-образованите българи за времето си, който пръв обръща взор към новото, европейското обучение, като основен залог за бързо и сполучливо развиване на зараждащото се новобългарско общество. Неговата грижа за българските учебни заведения, за издаване на учебници на български език и за
българската култура откриваме
още в послесловието на „ Рибния буквар “.
от издаването на Рибния буквар, ще бъде открита на следващия ден, 20 май в Галерия навън „ Градска градина “ пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Експозицията, готова от Централната библиотека на Българската академия на науките показва първото издание на
„ Буквар с разнообразни поуки “ от 1824 година,
станал прочут със заглавието „ Рибен буквар “, както и неговите издания от 1847 година и 1850 година, които се съхраняват в библиотеката.
В изложбата е включена информация за Петър Берон като академик, образован деятел и донор.
Специално място е отделено и
на останалите четири издания от преди Освобождението, които са предоставени от Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, както и архивни документи от Научния списък на Българска академия на науките.
Петър Берон заема мястото си на един
от най-образованите българи за времето си, който пръв обръща взор към новото, европейското обучение, като основен залог за бързо и сполучливо развиване на зараждащото се новобългарско общество. Неговата грижа за българските учебни заведения, за издаване на учебници на български език и за
българската култура откриваме
още в послесловието на „ Рибния буквар “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ