Да си спомним за Георги Пачеджиев
Днес се навършват 17 години без „ синята “ легенда Георги Пачеджиев.
Роден на 1 март 1916 година в София, той в началото играе в „ Спортклуб “, София, с който е държавен първенец за 1935 година, а по-късно в АС-23, с който е притежател на Царската купа през 1941 година
В „ Левски “ се състезава от 1947 до 1949 година, общо 3 сезона, като взе участие в 37 турнирни мача с 13 гола, 9 мача за Купата на страната с 4 гола и има 12 интернационалните мача. Със „ сините “ два пъти е първенец на България (1947 и 1949 г.), веднъж притежател на Купата на страната (1949 г.) и веднъж – столичен първенец (1948 г.).
Има и 9 мача с 2 гола за „ А “ националния тим на България. По специалност е строителен механик и заради това след 1950 година играе за „ Строител “ (София) до 38-годишна възраст. Прекъсва спортната си кариера заради тежка травма в края на 1953 година
През 1954 година приключва треньорска школа в Москва. Назначен е за треньор на юношеския народен отбор. Достига с този тим до финалите на юношеския шампионат на УЕФА в Италия през 1955 година, където нашите побеждават Северна Ирландия с 5:1, Полша с 6:1 и дават еднакъв мач с Испания – 2:2. С това заемат първо място в групата. По тогавашния правилник се играе единствено в групите, които са четири.
От 1956 година поема отбора на ЛЕВСКИ до 1959 година и печели на три пъти Купата на страната (1956, 1957 и 1959 г.). С непосилен труд, макар мизерните условия на игрище „ Динамо “, възражда отбора на „ сините “, в който постанова редица млади състезатели от юношеския му отбор.
Най-големият му триумф е безспорно присъединяване на “А “ тима на България в квалификациите за международното състезание в Чили през 1962 година В борбите сред България и Франция нашите надвиват. След загуба в Париж, на реванша в София малко преди края на мача след гол на Христо Илиев (Патрата) България побеждава с 1:0. Допълнителният съдбоносен мач е на 16 декември 1961 година в Милано, французите още веднъж са сломени с 1:0 след гол на Димитър Якимов. Така България за първи път доближава до финалите на международно състезание.
Малкият Чугун (той бе висок единствено 160 см.) е огромен треньор, а на първо място един безумно влюбен във футбола човек. На надгробния му монумент написа: „ Футболът е моят живот. Да живее Цар Футбол “!
Почива на 12 април 2005 година
Поклон пред паметта му!
Роден на 1 март 1916 година в София, той в началото играе в „ Спортклуб “, София, с който е държавен първенец за 1935 година, а по-късно в АС-23, с който е притежател на Царската купа през 1941 година
В „ Левски “ се състезава от 1947 до 1949 година, общо 3 сезона, като взе участие в 37 турнирни мача с 13 гола, 9 мача за Купата на страната с 4 гола и има 12 интернационалните мача. Със „ сините “ два пъти е първенец на България (1947 и 1949 г.), веднъж притежател на Купата на страната (1949 г.) и веднъж – столичен първенец (1948 г.).
Има и 9 мача с 2 гола за „ А “ националния тим на България. По специалност е строителен механик и заради това след 1950 година играе за „ Строител “ (София) до 38-годишна възраст. Прекъсва спортната си кариера заради тежка травма в края на 1953 година
През 1954 година приключва треньорска школа в Москва. Назначен е за треньор на юношеския народен отбор. Достига с този тим до финалите на юношеския шампионат на УЕФА в Италия през 1955 година, където нашите побеждават Северна Ирландия с 5:1, Полша с 6:1 и дават еднакъв мач с Испания – 2:2. С това заемат първо място в групата. По тогавашния правилник се играе единствено в групите, които са четири.
От 1956 година поема отбора на ЛЕВСКИ до 1959 година и печели на три пъти Купата на страната (1956, 1957 и 1959 г.). С непосилен труд, макар мизерните условия на игрище „ Динамо “, възражда отбора на „ сините “, в който постанова редица млади състезатели от юношеския му отбор.
Най-големият му триумф е безспорно присъединяване на “А “ тима на България в квалификациите за международното състезание в Чили през 1962 година В борбите сред България и Франция нашите надвиват. След загуба в Париж, на реванша в София малко преди края на мача след гол на Христо Илиев (Патрата) България побеждава с 1:0. Допълнителният съдбоносен мач е на 16 декември 1961 година в Милано, французите още веднъж са сломени с 1:0 след гол на Димитър Якимов. Така България за първи път доближава до финалите на международно състезание.
Малкият Чугун (той бе висок единствено 160 см.) е огромен треньор, а на първо място един безумно влюбен във футбола човек. На надгробния му монумент написа: „ Футболът е моят живот. Да живее Цар Футбол “!
Почива на 12 април 2005 година
Поклон пред паметта му!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ