Бившият председател на съдийския съюз Таня Радуловска: Политиците искат хората да се по-жестоки и от времената на БКП
" Днес, манипулирайки възприятието за липса на сигурност в обществото ни, политиците падат по-ниско и от възприетите през социализма правила за човечност и правдивост ". Това разяснява в изявление за Mediapool юрист Таня Радуловска. До лятото на предходната година тя беше арбитър, а преди шест години беше и ръководител на Съюза на съдиите в България, поемайки организацията от арбитър Мирослава Тодорова. През 2018 година напусна правосъдната система и стана юрист. Според адв. Радуловска дейностите на политиците, Висш съдебен съвет, основния прокурор и част от медиите по случая " Полфрийман " имат за цел да всеят боязън посредством безцеремонна проява на мощ.
Адвокат Радуловска, каква е задачата на медийния и политически напън върху правосъдния състав по проблема " Полфрийман "?
Непредубеденият наблюдаващ остава с чувството за съзнателно всяване на боязън посредством безцеремонна проява на мощ от страна на основния прокурор и нелепа операция на публичното мнение от обслужващи тезата му медии. Жалко е, че тематиката " Полфрийман " се експлоатира с политически причини. Единственото отговорно държание в тази ситуация е да се изясни на обществото каква е задачата на наказването и какъв е смисълът от условното предварително освобождение. Всякакво друго държание е цялостна измама и не е държавнически отговорно. Аз не чух нито един рационален юридически мотив за какво някой счита, че Полфрийман би трябвало да продължи да стои в пандиза. В цивилизования свят задачата на наказването не е да се аргументи страдалчество на причинителя на закононарушението, нито персонално възмездие от страна на потърпевшите, а да се възвърне салдото, като се даде опция на дееца да премисли осъщественото и последствията му, с цел да продължи да живее съгласно общоприетите полезности и да бъде потребен за обществото.
Единствената законна цел някой да стои в пандиза е да се изпълнят законовите предпоставки за неговото освобождение. Всеки би трябвало да бъде освободен предварително, в случай че е излежал половината от наказването си и е дал доказателства за своето коригиране. Такова наложително за всички пояснение на закона е дал Върховният съд още през 1975 година и е обяснил, че в такива случаи изтърпяването на остатъка от наказването е нецелесъобразно. Днес, манипулирайки възприятието за липса на сигурност в обществото ни, политиците падат по-ниско и от възприетите през социализма правила за човечност и правдивост.
Покрай целия щум към съдиите Полфрийман като че ли беше позабравен…
Адвокат Радуловска, каква е задачата на медийния и политически напън върху правосъдния състав по проблема " Полфрийман "?
Непредубеденият наблюдаващ остава с чувството за съзнателно всяване на боязън посредством безцеремонна проява на мощ от страна на основния прокурор и нелепа операция на публичното мнение от обслужващи тезата му медии. Жалко е, че тематиката " Полфрийман " се експлоатира с политически причини. Единственото отговорно държание в тази ситуация е да се изясни на обществото каква е задачата на наказването и какъв е смисълът от условното предварително освобождение. Всякакво друго държание е цялостна измама и не е държавнически отговорно. Аз не чух нито един рационален юридически мотив за какво някой счита, че Полфрийман би трябвало да продължи да стои в пандиза. В цивилизования свят задачата на наказването не е да се аргументи страдалчество на причинителя на закононарушението, нито персонално възмездие от страна на потърпевшите, а да се възвърне салдото, като се даде опция на дееца да премисли осъщественото и последствията му, с цел да продължи да живее съгласно общоприетите полезности и да бъде потребен за обществото.
Единствената законна цел някой да стои в пандиза е да се изпълнят законовите предпоставки за неговото освобождение. Всеки би трябвало да бъде освободен предварително, в случай че е излежал половината от наказването си и е дал доказателства за своето коригиране. Такова наложително за всички пояснение на закона е дал Върховният съд още през 1975 година и е обяснил, че в такива случаи изтърпяването на остатъка от наказването е нецелесъобразно. Днес, манипулирайки възприятието за липса на сигурност в обществото ни, политиците падат по-ниско и от възприетите през социализма правила за човечност и правдивост.
Покрай целия щум към съдиите Полфрийман като че ли беше позабравен…
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ