Димитър Стоянов, коментар заЕдна от най-запомнящите се реплики на бившия

Димитър Стоянов, коментар за

Една от най-запомнящите се реплики на някогашния министър председател Кирил Петков в границите на късото му, само че извънредно тъжно ръководство, беше по тематиката за правосъдната промяна, съответно за прокуратурата. Оказа се, че концепцията на „ А тима “ за промени в правораздаването, както го анонсира самият Кирил Петков, се свежда до думите „ да сложимЕ едни хора в прокуратурата “. Отвъд това, дружно с противозаконния арест на водача на политическата съпротива Бойко Борисов, дружно с напълно политическото закриване на профилираното наказателно правораздаване и дружно с реторическите намеци на някогашния правосъден министър Надежда Йорданова за оставка на основния прокурор Иван Гешев, ръководството на „ смяната “ не съумя да покрие нито една от дадените поръчки за промени в правосъдната сфера. А те по никакъв начин не бяха малко – „ смяната “ трябваше да прекрои Висшия правосъден съвет, прокуратурата, съдилищата, следствието, да вкара електронно правораздаване, да промени Конституцията и по този начин нататък.

Няма да е неверно да се каже, че правосъдната промяна на „ смяната “ беше едно огромно нищо (съпътствано с постоянното нарушение на главния закон от тяхна страна, схваща се), което като че ли следваше ориста на конституционната комисия на Христо Иванов, а точно – приключи също толкоз безславно, както и стартира. С нищо значимо не се отличи и седем месечният мандат на правосъдния министър Надежда Йорданова. Но пък може би в последните седмици ръководството на „ смяната “ се пораздвижи. Не от позиция да направи нещо свястно, а единствено да позанимава цялата страна с възможното трудоустрояване на някогашния комунистически следовател Бойко Рашков (по съвместителство министър на вътрешните работи, печално прочут в неуспеха си да овладее мигрантския поток, само че изключително движимост в репресии против политическата опозиция). Рашковщината от последните седмици на ръководството на Кирил Петков беше щедро подкрепена от един извънредно безразсъден и написан на коляно законопроект за изменение на антикорупционния закон.

Към това следва да се прибавят и редица други аспекти – „ смяната “ се провали в това да провежда процедура по желание на основен правосъден контрольор и инспектори за ИВСС. Провали се и в това да стартира процедура по желание на парламентарната квота за новия състав на Висшия правосъден съвет, който би трябвало да встъпи в служба през есента (което заплашва страната с нов парламентарен прецедент). Провали се даже да попълни и състава на Конституционния съд с избор на двама съдии от страна на Народното събрание – и сега Конституционен съд взема своите решения в състав от 10 вместо дванадесет съдии. А тематиката с правосъдната промяна продължава да бъде на дневен ред… Независимо от безапелационния неуспех на нейните най-шумни политически трубадури.

Решението на най-значимите въпроси, които от години са на дневен ред, би трябвало да пристигна рано или късно. Един подобен образец е отговорността на основния прокурор. Добре известното решение „ Колеви против България “ е показало неналичието на опция за без значение следствие на закононарушение, което би могло да бъде осъществено от основния прокурор. Посочва се, че самата конструкция на прокуратурата не може да обезпечи в нужна степен отчетността на основния прокурор поради нормативни трудности, присъщи за нашата правна система. Подобен въпрос не би могъл да се реши посредством законодателство ad hoc, без нужния публичен, експертен и професионален спор, който да бъде повсеместен, холистичен – каква прокуратура желаеме да имаме, какви функционалности да извършва тя, по какъв начин да стане разделянето с модела „ Вишински “, чийто черти още съществуват в уредбата ни, по какъв начин се носи отговорност и от кого, по какъв начин се реализира кадровата политиката, посредством какъв орган, към коя власт принадлежи прокуратурата.

Но всичко това е част от един по-общ диалог за цялата правосъдна система. Работата на парче не води до дълготраен резултат. Тези въпроси би трябвало да бъдат решени, даже и в случай че това изисква Велико Народно заседание, защото съгласно мен РКС № 3 от 2003 година се явява непреодолима на този стадий спънка пред цялостна конституционна промяна в правосъдната власт, в случай че Конституционният съд не надгради своята процедура в тази посока посредством ново решение. Но даже без да преглеждаме концепцията за Велико Народно заседание, даже да се ограничим единствено до концепцията за конституционни промени в областта на правораздаването, направено от елементарното Народно заседание, те отново наподобяват далечни на фона на съществуващото политическо разделяне. Невъзможността на партиите на „ смяната “ да реализират консенсус сред самите себе си по злободневни правосъдни въпроси, авансово минира опцията за по-широк разговор с други партии за реализиране на конституционно болшинство. Така че, в случай че в хода на предизборната акция чуете Кирил Петков и Асен Василев да дават обещание правосъдна промяна – те сигурно няма да ви споделят истината. Просто тъй като нито имат потенциала, нито имат политическия небосвод да изпълнят сходно заричане.

****

Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.

Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.