Партиите и политиците не бива да изключват журналистите от комуникацията

Партиите и политиците не трябва да изключват публицистите от връзката си с гласоподавателите. Стремежът да заключат акциите си единствено в обществените мрежи, е гибелен за всички, споделя доцент Георги Лозанов в диалог с Николета Атанасова от предаването на БНР „ Мрежата “.

По време на предизборна акция публицистите, а с това и гласоподавателите са изправени пред няколко рискове, споделя Лозанов.

" Съзнателно или неволна да станат съучастници в операции и по този начин да попречват осведомения избор на хората, които ще гласоподават. Но, с цел да бъде нещо медия, някой би трябвало да носи публицистична отговорност за наличието. В този смисъл обществените мрежи не са медия и са доста рискови, в случай че се възприемат като медия. Когато публицистите пренесат тази публицистично безотговорна информация от обществените мрежи в медия, тогава жителите могат да бъдат подведени, тъй като имат различен вид доверие в медиите “, разяснява той.

Лозанов предизвестява, че публицистите могат да станат проводници на разнообразни тактики, които минават през медиите, а от това зависи изборът най-много на колебаещите се гласоподаватели.

„ Когато политиците разгласяват информация в обществените мрежи, е хубаво да я разгласяват и в формалните уеб сайтове на партиите си, с цел да бъде тя потвърдено достоверна. Ако публицистите употребяват като източник изявление на политик в обществена мрежа, би трябвало да се свържат с него, с цел да удостовери той тази информация. Защото в обществените мрежи страстите постоянно изместват обстоятелствата. Тази картина е мощно рискова за осведомения избор на жителите и публицистите не трябва да я придвижват в медиите. "

Предизборните диспути и връзките с политиците

Заради метода, по който са образувани връзките сред медиите и политиците в избирателен интервал, в действителност ние нямаме действителни диспути, подлага на критика някогашният началник на Съвет за електронни медии.

„ Ние имаме едни, наподобяващи на кукувици от часовник, излизащи политици, които, като излязат от часовника, споделят нещо, по-късно се скриват и от идващия часовник излиза последваща кукувичка. Това е по този начин, тъй като не се дава право на действителна роля на посредник на журналиста. В договорите, които се подписват, мълчешком се схваща, че в този избирателен интервал политиците би трябвало да бъдат оставени оптимално сами да се проявят, както те сами схващат, обществената си връзка. Или пък са толкоз тафтологични и банални всичките неща, които споделят политиците, че те в действителност деморализират избора, а не го стимулират. "

Четири казуса за публицистите

Първият проблем са политически подвластните публицисти, които са в действителност пропагандатори на избрана политическа мощ и идеологията ѝ.

Вторият са договорите, които на практика трансформират публицистите в конферансиета. А професионализмът изисква политиците да бъдат поставяни в медиен дискомфорт. Особено в предизборна акция. Предизборните изявленията се трансформират в политически PR, тъй като логиката на политиците е, че, като си заплащат, би трябвало да им се обезпечи комфорт. Но с изключение на платените има и неплатени форми, които минават под същото мото. Подмяната на политическата публицистика с политически PR е в действителност вторият проблем.

Третият са обществените мрежи. Но би трябвало да се добави, че посредством обществените мрежи политиците сами изключват публицистите от сферата на връзката. Това го вършат даже и политически субекти, които се считат за носители на демократични полезности – да затварят акциите си в обществените мрежи.

„ Аз съм зложелател на това, тъй като каквито и съмнения да имаме към публицистите, генерално те би трябвало да свършат една доста значима работа – от името на аудиторията да беседват с политиците. Това е напълно друга връзка от това да напишеш нещо в обществените мрежи или да пуснеш едно видео там ", безапелационен е Лозанов.

Всички политици са мафиоти, не гласувайте

" Когато не гласуваш, ти в действителност гласуваш за най-голямото твърдо ядро. Фактически, когато някой кара хората да не гласоподават, това нормално е обвързвано с тази аритметика на вота. Ако гласоподавателят намерения деликатно, ще си даде сметка негласуването гласоподаване за кого е. Другото нещо, което е доста значимо, е обликът на политиците да не се свежда до техните моменти изявления, когато са резултат от замяна на взаимни удари. Журналистите би трябвало да видят огромния подтекст и каква е осведомителната стойност на казаното от даден политик. Едва тогава това нещо да добие известност – не просто тъй като някой политик нещо е споделил, а да се види казаното какъв смисъл носи. После този смисъл би трябвало да се сложи в подтекст. Иначе публицистите трансформират във фактори фигури и политически процеси, от които човек по-скоро би трябвало да се пази. Това е в действителност публицистичната отговорност и професионалния дълг на публицистите – да дадат опция на гласоподавателя да се ориентира, а не да пуска всички шумове, до момента в който на гласоподавателя му гръмне главата и загуби дирята. Или най-вече да стигне до извода, че " всички са маскари ". "

" Всички са маскари "

Лозанов и напомня, че думите " всички са маскари " принадлежат на Бай Ганьо и сме не запомнили, че Бай Ганьо е подигравка, облик неодобрение на държание. Алеко Константинов показва този облик, с цел да откаже хората да постъпват по този начин. Няма по-голямо бягство от отговорността на гражданския дълг от това да кажеш, че " всички са маскари ", споделя Лозанов.

Изборите са една тематика, която стои пред очите ти и ти би трябвало да прецениш кое е добре за теб и общността въз основата на историята на прехода. Защото политиците доста обичат да се държат по този начин, като че ли преди малко са се родили на политическата сцена. Но тази политическа сцена е задръстена от вътрешни генеологии и връзки сред политическите държание и сили, които могат да се проследят обратно до началото на прехода, а и преди него, показва той.

Контекстът

" Контекстът е доста по-голям от текста, който създават политиците, тъй като техният текст постоянно е в интерес на тях самите. Те все дават обещание – ние ще създадем по този начин, всичко ще бъде най-хубаво, ние сме положителни, другите са мошеници и така нататък Това приказват. В този смисъл текстът няма никакво значение, смисъл има подтекстът. Например, в случай че вземем митингите от 2020, които имаха своите въпроси. Тези въпроси към този момент не са задавани на политиците, против които бяха митингите. Дискомфортните въпроси би трябвало да се задават. Включително към глобените по Магнитски – за какво това спря да бъде значимо?

Вместо това политиците биват повивани в розови пелени като някакви политически пеленачета, които медията дундурка. Редно е политиците да бъдат изправени пред личните им дълги мустаци.

Въпросът е хората да се интересуват и когато гласоподават на избори, да гласоподават политически, а не да сведат изборите до частни връзки и до частни лица, и да ги ожълтят. Сякаш разискват съседите от блока – кой какъв е и така нататък "

Трябва да се вижда политиката, историята, геополитиката

С тези избори в огромна степен предрешаваме бъдещето на Европа и личното си. Дали ще тръгне към едни автократични режими, какъвто риск има доста ясно, или демократичната народна власт ще резервира своя модел, към който толкоз години се стремяхме и се надявахме, че ще станем част от нея. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.