Димитър Ст. ДИМИТРОВ, София />Някога, в доброто старо време, в

Димитър Ст. ДИМИТРОВ, София /> Някога, в положителното остаряло време, в българската писменост имаше една вълшебна писмен знак - " е двойно ", която внасяше мир и единодушие сред източните и западните приказва. Всеки произнасяше якащите думи по този начин, както му лежат на езика, и това не пречеше на никого. Но през 1947 година някакви реформатори я отстраниха и замениха с буквата " я ". Това раздели страната на източна фаворизирана и западна ощетена и подценена. Настана " време разделно ". Появи се напрежение, опълчване и куп други проблеми. Диалектите са благосъстоянието на езика, а ние посякохме половината от тях и ги поставихме отвън закона, гаче са нарушители.
Според Кант един закон е добър, когато се утвърждава от жителите. В случая в Западна България доста хора са срещу, но няма кой да ги чуе. За мнозина там е непривично да изричат с примляскване думи като мляко, самун и така нататък Те имаха смачкано самочувствие в огромния град, където се мъчеха да налучкат новия правоговор на якащите думи, при което се стигаше до изцепки, като " пятък ".
Като противопоставяне в шопските села потеглиха национални разказвачи, които разправяха занимателни и смешни истории на техния акцент. Този ден в моето село беше празник, а читалището - претъпкано. Отзвук имаше и в нашето учебно заведение. Колчем чуят думи като ляво, дясно, религия, вятър, децата се плезеха зад тила на учителката.
Тази промяна имаше и интернационалните последици, защото след нея формалният български език се отдалечи от западните диалекти. Това даде кураж на македонските политичари да се бият в гърдите, че приказват различен език и са друга нация. По подобен метод тази промяна навреди, с изключение на на хората, и на страната.
Не търсете логичност, правила и правила в българския език, тъй като такива няма. Доказателство са безчет образци, като следните:
Мляко, само че млека, млечен, млечни, млечка, пчелно млечице, млеконадой, млекар, млекарница, млекоцентрала, млекопитаещи...
Вяра, само че вери, правилен, нечестивец, изповедание, верски, верица...
Сняг, само че снегове, снежен, снежинка, Снежанка, Снежко, снеговалеж, снегонавяване, снегорин...
Не можем да подминем и безконечния спор за няма или нема. Двете думи са отричане на " има ", затова би трябвало да стартират с представката " не ", като правилен - погрешен, почтен - непочтен и така нататък Вероятно в далечното минало е имало две форми " има " и " не има ", като последователно втората се е съединила в нема.   
Може ли една дума да се написа с " я ", само че всички производни от нея - с " е ". Все едно да приемем изключението за предписание. Така изпаднахме в някаква главоблъсканица, която се назовава вербален каламбур.
Може ли някой да изясни тази неразбория на чужденците, учещи български език. Аз не мога и никой не би могъл, тъй като в хаоса няма ред и правила. Затова чужденците са принудени да зубрят като папагали и Бог да им е на помощ.
Така става, когато промените се вършат от хора, за които " подготвеност " е непозната дума.
Накрая, както постоянно, следва въпросът " Какво да вършим? ". Това би трябвало да решат днешните учени езиковеди и то по този начин, че източните и западните приказва да станат още веднъж равнопоставени. Така ще се отстрани една неправда, която тормози цяла Западна България.
 >

 
 
 
 >