България е руски остров в НАТО!
Димитър Попов
Последното европейско социологическо изследване към войната в Украйна затвърди чувството, че България е съветски остров в евро-атлантическата общественост. НАТО е отговорно за войната в Украйна, споделя болшинството у нас. И великодушно позволява, че и Русия може да е отговорна, но единствено ненапълно. Сравнението с публичното мнение в останалите европейски страни ни прави
първенци по удивление от Путин и неговата нападателна война
Как е допустимо 60 % от българите да не знаят, че Русия атакува Украйна, освен това вероломно и без да разгласи война? Какво общо има НАТО с това? Може ли да обвиняваш Министерство на вътрешните работи, че постоянно биеш жена си?
Странно разбиране в действителност, тъй като опонира на здравия разсъдък. Но има пояснение. Едното е, че в България има доста функционално необразовани. Сбърканата просветителна система по този начин и не научи хората да четат с схващане. Питат ги НАТО ли е отговорен за съответната война или Русия, а те си мислят остарялата алтернатива: вие по принцип Съединени американски щати ли желаете да ви пази, или Русия? И защото българинът приема себе си за безпристрастен фен на международните каузи, който стои на трибуните, люпи семки и вика „ УУУ “ на тимовете на терена, болшинството споделя, че е почитател на Русия. Войната в Украйна е единствено декор на публичното мнение. Ние следим споровете на едро…
Сигурен съм, че в случай че въпросът беше заложен по този начин: НАТО и България ли са отговорни за войната в Украйна, или Русия?, щеше да настъпи същинско комплициране, и процентът на съветските почитатели щеше да падне. Разбира се социолозите в Европа не са знаели тези детайлности. Те позволяват, че знаем обстоятелствата: НАТО и България са едно и също нещо. Ние сме НАТО и НАТО е България. Не им хрумва, че е допустимо 60% да имат подозрения по този въпрос.
Да, но имат!
Българското всеобщо схващане възприема себе си като затворено, малоценно и плахо дребосъче, което постоянно се крие по ъглите и не желае да заплаща. Наречете го провинциализъм, стокхолмски синдром, комплекс за непълноценност, дивотия – всяка дума ще си е на мястото. Прибавете към тях възпитаваната от детски години обич към Русия, и ще получите
миш-маш, който не съществува другаде в Европа
И тъй като все плачем за ранглисти, ето тук сме първенци.
Разбира се, с изключение на сърдечни трепети към Кремъл, българинът има здрав разсъдък. 80% ще ви кажат, че желаят участието в Европейски Съюз да продължи, 61 желаят НАТО. Наясно сме, че от там идват пари, привилегии, придобивки, работа, обучение, и отново пари. Скръцне ли ни със зъби Русия, незабавно ще се сетят, че България е в НАТО и с две ръце ще гласоподават да си останем в него. Това е разсъдъкът, той се води от изгодата и тя е напълно ясна за всички.
Сърцето обаче, ах сърцето… то споделя друго – мечтае за съветската тиня, за горите на Коми АССР, за Москвича и евтиния колбас „ Кучешка радост”, за опашките за маслини и руските вестници. Типично раздвояване на разсъдък и усеща. За страдание обаче то не е литературна прищявка, а
извор на политически нещастия
Помните ли какво стана преди 2 години? Тогава, необичайно и необяснимо 60% от популацията се влюби в Румен Радев. Той и неговите подгласници Нинова, Христо Иванов, Славчо Трифонов лъжеха на път и под път, че мизерстваме, че гладуваме, че повече не може по този начин да сме последни в класациите, че Борисов е Сатана и като се махне потичат реки от мед и масло…Лъжеха и флиртуваха с тези, дето плачат за кучешкия колбас, както и с другите, дето мислеха Радев за натовски офицер.
Трябваше да си изцяло изкукуригал, с цел да повярваш, че тогава е имало небогати и гладни и че Борисов бил алфата и омегата на корупцията. Точно противоположното - в последните 15 години, с помощта на участието в Европейски Съюз, както и на политическата и икономическа непоклатимост в страната, хората забогатяха. Брутния вътрешен артикул внезапно потегли нагоре и изпреварихме Румъния по витален стандарт. В Сърбия признаха, че им трябват 10 години с цел да ни догонят по заплати. И всичко това, за положително или неприятно, беше обвързвано с тогавашното ръководство. Здравия разсъдък споделяше – пазете неговото ръководство, не го изритвайте, до момента в който не намерите добър заместител, обаче сърцето, ах сърцето… крещеше към Радев оня вековечен вик:
„ Бий ме, обичам те!”…
Какво им стана на тези хора тогава?
Ами то беше обич от пръв взор. Носталгия по военния социализъм, по калните пътища, по Москвича, по пушките и хубавичко ръка на Путин. И болшинството заедно пристана на Радев като разгонена мома в преклонна възраст.
Нали знаете – любовта е полуда. Тя е сляпа и безотговорна. Не ви интересува дали този насреща е шарлатанин или принудител, има ли ум или е тъп кремълски фатмак, подвластен от Путин. Любовта победи здравия разсъдък и страстите взеха връх. Ето по този начин стартира „ епохата Радев” – по обич.
Разбира се, с времето любовта изстива. Вече се разбра, че кликата към Радев са елементарни кариеристи, гладни за онази власт, която дава привилегии и пари. Самият Радев взе да губи ореол, като го виждате по какъв начин в България брани Путин, а в Чехия го разгромява с най-брутален език, чужд даже за НАТО. Мошеник е индивидът, научи се да лъже, и тъй като рано или късно и най-големият глупак проглежда, рейтинга му взе да пада.
Разумните към този момент задават въпроса: какво съм му харесал на този? Че той не става за нищо. Обикновен проруски хитрец, който не е по – друг от Борисов. Започва един трагичен, мъчителен развой на разлюбване, който постоянно завърша по един и същи метод – с „ Разпни го! “. Да-а, любовта минава в ненавист, тъй като възприятията имат двойствена природа, господин Радев.
Та това социологическо изследване демонстрира, че процесът е почнал, само че болшинството още не е разлюбило Радев. Още му се радват на русофилския ореол, още не са разбрали очевидното - че в България
тръгнете ли с „ обич и ненавист “, получавате „ война и мир “
После идва инфлацията, високите цени, прекъсването на еврофондове, скока на тока и на хляба. Идва същинският апетит, за който ви излъгаха, че бил към този момент минало. После идват сълзите и разкаянието, естествено…Но, аз на сълзи към този момент нямам доверие. На разкайване също! Нека всеки да си носи кръста!
Последното европейско социологическо изследване към войната в Украйна затвърди чувството, че България е съветски остров в евро-атлантическата общественост. НАТО е отговорно за войната в Украйна, споделя болшинството у нас. И великодушно позволява, че и Русия може да е отговорна, но единствено ненапълно. Сравнението с публичното мнение в останалите европейски страни ни прави
първенци по удивление от Путин и неговата нападателна война
Как е допустимо 60 % от българите да не знаят, че Русия атакува Украйна, освен това вероломно и без да разгласи война? Какво общо има НАТО с това? Може ли да обвиняваш Министерство на вътрешните работи, че постоянно биеш жена си?
Странно разбиране в действителност, тъй като опонира на здравия разсъдък. Но има пояснение. Едното е, че в България има доста функционално необразовани. Сбърканата просветителна система по този начин и не научи хората да четат с схващане. Питат ги НАТО ли е отговорен за съответната война или Русия, а те си мислят остарялата алтернатива: вие по принцип Съединени американски щати ли желаете да ви пази, или Русия? И защото българинът приема себе си за безпристрастен фен на международните каузи, който стои на трибуните, люпи семки и вика „ УУУ “ на тимовете на терена, болшинството споделя, че е почитател на Русия. Войната в Украйна е единствено декор на публичното мнение. Ние следим споровете на едро…
Сигурен съм, че в случай че въпросът беше заложен по този начин: НАТО и България ли са отговорни за войната в Украйна, или Русия?, щеше да настъпи същинско комплициране, и процентът на съветските почитатели щеше да падне. Разбира се социолозите в Европа не са знаели тези детайлности. Те позволяват, че знаем обстоятелствата: НАТО и България са едно и също нещо. Ние сме НАТО и НАТО е България. Не им хрумва, че е допустимо 60% да имат подозрения по този въпрос.
Да, но имат!
Българското всеобщо схващане възприема себе си като затворено, малоценно и плахо дребосъче, което постоянно се крие по ъглите и не желае да заплаща. Наречете го провинциализъм, стокхолмски синдром, комплекс за непълноценност, дивотия – всяка дума ще си е на мястото. Прибавете към тях възпитаваната от детски години обич към Русия, и ще получите
миш-маш, който не съществува другаде в Европа
И тъй като все плачем за ранглисти, ето тук сме първенци.
Разбира се, с изключение на сърдечни трепети към Кремъл, българинът има здрав разсъдък. 80% ще ви кажат, че желаят участието в Европейски Съюз да продължи, 61 желаят НАТО. Наясно сме, че от там идват пари, привилегии, придобивки, работа, обучение, и отново пари. Скръцне ли ни със зъби Русия, незабавно ще се сетят, че България е в НАТО и с две ръце ще гласоподават да си останем в него. Това е разсъдъкът, той се води от изгодата и тя е напълно ясна за всички.
Сърцето обаче, ах сърцето… то споделя друго – мечтае за съветската тиня, за горите на Коми АССР, за Москвича и евтиния колбас „ Кучешка радост”, за опашките за маслини и руските вестници. Типично раздвояване на разсъдък и усеща. За страдание обаче то не е литературна прищявка, а
извор на политически нещастия
Помните ли какво стана преди 2 години? Тогава, необичайно и необяснимо 60% от популацията се влюби в Румен Радев. Той и неговите подгласници Нинова, Христо Иванов, Славчо Трифонов лъжеха на път и под път, че мизерстваме, че гладуваме, че повече не може по този начин да сме последни в класациите, че Борисов е Сатана и като се махне потичат реки от мед и масло…Лъжеха и флиртуваха с тези, дето плачат за кучешкия колбас, както и с другите, дето мислеха Радев за натовски офицер.
Трябваше да си изцяло изкукуригал, с цел да повярваш, че тогава е имало небогати и гладни и че Борисов бил алфата и омегата на корупцията. Точно противоположното - в последните 15 години, с помощта на участието в Европейски Съюз, както и на политическата и икономическа непоклатимост в страната, хората забогатяха. Брутния вътрешен артикул внезапно потегли нагоре и изпреварихме Румъния по витален стандарт. В Сърбия признаха, че им трябват 10 години с цел да ни догонят по заплати. И всичко това, за положително или неприятно, беше обвързвано с тогавашното ръководство. Здравия разсъдък споделяше – пазете неговото ръководство, не го изритвайте, до момента в който не намерите добър заместител, обаче сърцето, ах сърцето… крещеше към Радев оня вековечен вик:
„ Бий ме, обичам те!”…
Какво им стана на тези хора тогава?
Ами то беше обич от пръв взор. Носталгия по военния социализъм, по калните пътища, по Москвича, по пушките и хубавичко ръка на Путин. И болшинството заедно пристана на Радев като разгонена мома в преклонна възраст.
Нали знаете – любовта е полуда. Тя е сляпа и безотговорна. Не ви интересува дали този насреща е шарлатанин или принудител, има ли ум или е тъп кремълски фатмак, подвластен от Путин. Любовта победи здравия разсъдък и страстите взеха връх. Ето по този начин стартира „ епохата Радев” – по обич.
Разбира се, с времето любовта изстива. Вече се разбра, че кликата към Радев са елементарни кариеристи, гладни за онази власт, която дава привилегии и пари. Самият Радев взе да губи ореол, като го виждате по какъв начин в България брани Путин, а в Чехия го разгромява с най-брутален език, чужд даже за НАТО. Мошеник е индивидът, научи се да лъже, и тъй като рано или късно и най-големият глупак проглежда, рейтинга му взе да пада.
Разумните към този момент задават въпроса: какво съм му харесал на този? Че той не става за нищо. Обикновен проруски хитрец, който не е по – друг от Борисов. Започва един трагичен, мъчителен развой на разлюбване, който постоянно завърша по един и същи метод – с „ Разпни го! “. Да-а, любовта минава в ненавист, тъй като възприятията имат двойствена природа, господин Радев.
Та това социологическо изследване демонстрира, че процесът е почнал, само че болшинството още не е разлюбило Радев. Още му се радват на русофилския ореол, още не са разбрали очевидното - че в България
тръгнете ли с „ обич и ненавист “, получавате „ война и мир “
После идва инфлацията, високите цени, прекъсването на еврофондове, скока на тока и на хляба. Идва същинският апетит, за който ви излъгаха, че бил към този момент минало. После идват сълзите и разкаянието, естествено…Но, аз на сълзи към този момент нямам доверие. На разкайване също! Нека всеки да си носи кръста!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ