Защо Украйна трябва да удря руските петролни рафинерии
На 19 януари украински безпилотен аероплан нанася удар по петролна база в град Клинци, в западната Брянска област на Русия, като подпалва четири цистерни с бензин и възпламенява към 1,6 милиона галона нефт. По-късно същата седмица различен удар подпали петролната рафинерия на „ Роснефт “ в Туапсе, съветски град на към 965 км от следената от Украйна територия. През март украински безпилотни самолети удариха четири съветски рафинерии в границите на два дни. Април стартира с офанзива на украински дрон против третата по величина рафинерия в Русия, ситуирана надълбоко в региона на Татарстан, на към 1287 км оттова. Месецът приключи с удари по уреди в още два съветски града - Смоленск и Рязан.
Общо от октомври насам Украйна е нанесла най-малко 20 удара по съветски рафинерии. Украински чиновници по сигурността показват, че задачата на офанзивите е да се пресечен доставките на гориво за съветската войска и да се понижат приходите от експорт, които Кремъл употребява за финансиране на военните си старания. До края на март Украйна унищожи към 14% от съветския нефтопреработвателен потенциал и принуди съветското държавно управление да вкара шестмесечна възбрана за експорт на бензин. Един от най-големите производители на нефт в света в този момент внася бензин.
Но администрацията на Байдън разкритикува офанзивите. През февруари вицепрезидентът Камала Харис прикани украинския президент Володимир Зеленски да се въздържа от офанзиви против съветските петролни рафинерии от опасения, че офанзивите ще покачат международните цени на петрола. В средата на април министърът на защитата Лойд Остин предизвести сенатската комисия по въоръжените сили, че „ офанзивите могат да имат верижен резултат във връзка с световната енергийна обстановка “. Вместо да нанася удари по петролната инфраструктура, Остин съобщи пред комисията, че „ за Украйна е по-добре да преследва тактически и оперативни цели, които могат да окажат директно въздействие върху настоящата битка “.
Критиката на Вашингтон е неуместна: офанзивите против петролни рафинерии няма да имат резултата върху международните енергийни пазари, от който се притесняват американските чиновници. Тези удари понижават способността на Русия да трансформира петрола си в използваеми продукти; те не засягат размера на петрола, който тя може да добива или изнася. Всъщност, при по-малък вътрешен потенциал за пречистване, Русия ще бъде принудена да изнася повече, а не по-малко недопечен нефт, което ще докара до намаление, а не до повишение на международните цени. Всъщност съветските компании към този момент започнаха да продават повече необработен нефт в чужбина. Докато те остават лимитирани до съветските рафинерии, е малко евентуално офанзивите да покачат цената на петрола за западните консуматори.
Въпреки това те към момента могат да причинят болежка вътре в Русия, където цената на рафинираните петролни артикули, като бензин и дизел, стартира да се повишава. С ударите се реализират задачите, които западните сътрудници на Украйна си сложиха, само че значително не съумяха да реализират посредством глобите и ограничението на цените на съветския нефт: да се понижи финансовата и логистичната дарба на Русия да води война, като в същото време се лимитират по-широките вреди за международната стопанска система. Киев би трябвало да печели там, където може, а акцията за заличаване на съветския нефтопреработвателен потенциал носи изгоди за Украйна при стеснен риск.
ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ УДАРИ
Досега Украйна концентрира офанзивите си върху съветски петролни рафинерии, а не върху петролни полета или инфраструктура за експорт на недопечен нефт. Това разграничаване е значимо. След като петролът се извлече от бунар, той се транспортира по тръбопроводи и друга инфраструктура до рафинерии, където се преработва в артикули, които се разпределят сред крайните консуматори. През 2023 година Русия е добивала почти 10,1 млн. барела нефт дневно. От тях към 50% са били изнесени за рафинерии в чужбина, а останалите 50% са били рафинирани в страната, като са основани артикули като бензин, дизел, авиационно гориво и химически първични материали. Половината от тези рафинирани артикули се използваха в страната, като забележителна част от тях се насочваше за зареждане на съветската военна машина. Русия също по този начин продава рафинирани петролни артикули в чужбина - през 2023 година страната е виновна за към 10% от международния експорт по море, само че множеството западни страни към този момент са спрели да внасят рафинирано съветско гориво. Основните дестинации за съветските рафинирани петролни артикули са Турция, Китай и Бразилия, макар че Русия продава гориво и на Северна Корея, в нарушаване на глобите на Организация на обединените нации, в подмяна на муниции.
Украинските удари нанесоха забележителен пестник върху потенциала за пречистване на Русия, изключвайки до 900 000 барела дневно. Ремонтите ще бъдат мудни и скъпи, частично тъй като рафинериите - където петролът се дестилира на съставните си елементи - са големи и комплицирани уреди, чието планиране и създаване лишава години, и частично тъй като западните наказания попречват достъпа на съветските компании до профилирани съставни елементи.
Капацитетът на Русия за предпазване на петрол е стеснен. Следователно, когато една рафинерия е разрушена или развалена, добитият недопечен нефт не може просто да бъде складиран за по-късна приложимост. Това оставя на съветските производители единствено две благоприятни условия: да усилят износа на недопечен нефт или да затворят кладенците и да понижат производството.
И двата разновидността са мъчителни за Москва, само че увеличението на износа е по-малко мъчително от намаляването на добива. Русия може да продава своя нефт единствено на определени страни, в това число Китай, Индия и Турция, чиито уреди са оборудвани за потребление на характерните класове нефт, създавани в Русия. По този метод тези страни имат въздействие върху Русия, с цел да купуват на по-ниски от пазарните цени. След като нефтът бъде пречистен обаче, крайните артикули могат да се продават на интернационалния пазар, което значи, че Русия би трябвало да заплаща пазарна цена, с цел да задоволи вътрешните си и военни потребности от гориво.
Ако Кремъл избере да затвори кладенците, вместо да усили износа, международната цена на петрола в действителност ще се увеличи - резултатът, който администрацията на Байдън се стреми да избегне. Но следователно Русия ще се изправи пред още по-силно нарастване на цената на рафинираните артикули, единствено че с по-ниски доходи от експорт, които да смекчат удара. Затова не беше изненадващо, когато първият заместник-министър на енергетиката на Русия Павел Сорокин предложи през март, че Москва ще избере първия вид и ще насочи повече недопечен нефт за експорт.
Данните от последните месеци удостоверяват, че, както се очакваше, Русия изнася повече недопечен нефт, като в същото време износът на рафинирани горива е достигнал съвсем исторически най-малко. През последната седмица на април Москва е изнесла малко над 712 000 тона дизелово гориво и други петролни артикули, което е спад по отношение на над 844 000 тона през същата седмица на 2023 година Месечният експорт на недопечен нефт обаче се е нараснал с 9 на 100 от февруари до март, достигайки най-високото си равнище от девет месеца насам и третото най-високо, откогато западните наказания върху съветския недопечен нефт влязоха в действие през декември 2022 година Ударите не оказаха осезателен резултат върху интернационалните цени на суровия нефт, които останаха постоянни до края на март, когато Русия понижи добива си по силата на съществуващо преди този момент съглашение с ОПЕК.
Западните пазари може и да не са наранени, само че Русия усеща притискането. От началото на украинските офанзиви производството на дизелово гориво е намаляло с 16%, а на бензин - с 9%. Средната седмична цена на едро на бензина и дизела в Западна Русия се е повишила надлежно с 23% и 47% от края на 2023 година доникъде на март. През април цената на бензина доближи шестмесечен връх, като се увеличи с повече от 20% от началото на годината. През първата половина на март Русия внесе 3 000 тона гориво от Беларус - спрямо нулата през януари - и Кремъл беше заставен да изиска от Казахстан да приготви 100 000 тона бензин за доставка при положение на дефицит.
Досега съветските консуматори бяха значително предпазени от тези нараствания на цените на едро. Но през последната седмица на април цените на дребно на дизела скочиха с 10 на 100. Това закъснение допуска, че или петролните компании печелят по-малки маржове за сметка на притежателите си олигарси, или че Кремъл е нараснал държавните дотации за горива, отклонявайки средства, които би могъл да похарчи за войната в Украйна. Според някои отчети съветското държавно управление може също по този начин да обмисли анулация на рестриктивните мерки за потребление на нискокачествен бензин, с цел да предотврати дефицит на гориво - ход, който рискува да повреди моторите, да натовари в допълнение така и така слабия потенциал за поддръжка на военните транспортни средства и да направи невалидни гаранциите на колите, създадени в чужбина. Като цяло политическите, икономическите и военните разноски за Кремъл се усилват, защото ударите по петролните рафинерии не престават.
ДОБРА СТРАТЕГИЯ
Кампанията на Украйна работи. Тя предизвиква болежка на съветските енергийни пазари и оказва тъкмо подобен напън върху Москва, за какъвто беше основан режимът на наказания, управителен от Съединени американски щати (който не съумя да реализира задоволително ефективност).
В първите месеци на войната администрацията на Байдън образува коалиция от страни, които да наложат стопански наказания на Русия, в това число ценови таван на износа на съветски недопечен нефт. Идеята на ограничаването на цените беше да се дефинира задоволително висока цена, с цел да може Русия да продължи да изнася нефт, което да помогне за отбягване на световна криза, само че задоволително ниска, с цел да понижи приходите от експорт на Русия. На процедура непоследователното използване и мониторинг подкопаха успеваемостта на ценовата граница: Федералните доходи на Русия доближиха рекордните 320 милиарда $ през 2023 година Възможно е също по този начин таванът на цените да е бил избран прекомерно високо. Неотдавнашна оценка на финландския мозъчен концерн Center for Research on Energy and Clean Air откри, че по-ниска ставка би могла да понижи приходите на Русия от експорт на нефт с 25% сред декември 2022 година и март 2024 година, без да принуди съветските компании да затворят кранчетата. Междувременно корабоплаването в Европейски Съюз и Г-7 към момента е надълбоко преплетено с съветския експорт. През март тази година 46% от доставките на съветски нефт бяха осъществявани с кораби, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и Европейски Съюз, а някои западни танкери продължиха да транспортират нефт на цени над горната граница.
Украинските удари по съветските петролни рафинерии в този момент вършат това, което режимът на наказания не е направил. Без да заплашват международните енергийни доставки или да покачват цените, офанзивите понижават съветските доходи и лимитират способността на Русия да трансформира суровия нефт в горивото, от което се нуждаят танковете и самолетите, с цел да работят. Докато украинските сили заобикалят да нанасят удари по петролопроводи или огромни терминали за експорт на недопечен нефт, те могат да поддържат този баланс.
Настоящата тактика е обвързвана с лимитирани опасности. Украинските безпилотни самолети нормално поразяват задачите си през нощта, като предизвикват малко, в случай че въобще има такива, жертви измежду цивилното население. Докато Украйна продължава да преценя евентуалните вреди за невоенните лица всякога, когато утвърждава удар, тя остава от вярната страна на интернационалното право. Прицелването на промишленост, която директно способства за съветската военна мощност, е рационална военна мярка - такава, която предходни воюващи страни, като Съединените щати, са употребявали и преди, в това число в неотдавнашните си интервенции против " Ислямска страна ".
Украинските удари по съветските петролни рафинерии също по този начин наподобява малко евентуално да разширят спора. Най-малкото, Русия ще се бори да ескалира в своя изгода, като се има поради дългогодишната ѝ и надалеч по-широка акция за заличаване на енергийната инфраструктура на Украйна: нейните сили унищожиха украинската петролна рафинерия „ Кременчук “ в границите на няколко седмици след нахлуването през 2022 година, а украинският министър на енергетиката съобщи, че съветските удари по-рано тази година са засегнали до 80% от стандартните топлоелектрически централи в Украйна. Вместо да заплашва с ескалация в отговор на украинските удари, Кремъл е податлив да омаловажава последствията от тях, с цел да избегне стеснение.
За да запазят рисковете ниски, Съединените щати не би трябвало нито да оказват помощ на Украйна да продължи с тези офанзиви, нито даже да ги предизвикват обществено. Но не би трябвало и да се пробват да разубедят Киев от този метод на деяние. Въпреки неотдавнашното утвърждение от Конгреса на Съединени американски щати на военна помощ в размер на 61 милиарда $, Украйна се намира в най-крехката си точка от повече от две години. Ударите по съветските рафинерии сами по себе си няма да принудят Москва да капитулира, само че те вършат войната по-трудна и скъпа за Русия - и по този начин, в случай че не друго, когато пристигна време за договаряния, те могат да подбуден Кремъл да направи отстъпки.
-------------------------------
Майкъл Либрейх, Лаури Миливирта и Сам Уинтър-Леви, разбор за " Форин Афеърс " (БГНЕС)
Общо от октомври насам Украйна е нанесла най-малко 20 удара по съветски рафинерии. Украински чиновници по сигурността показват, че задачата на офанзивите е да се пресечен доставките на гориво за съветската войска и да се понижат приходите от експорт, които Кремъл употребява за финансиране на военните си старания. До края на март Украйна унищожи към 14% от съветския нефтопреработвателен потенциал и принуди съветското държавно управление да вкара шестмесечна възбрана за експорт на бензин. Един от най-големите производители на нефт в света в този момент внася бензин.
Но администрацията на Байдън разкритикува офанзивите. През февруари вицепрезидентът Камала Харис прикани украинския президент Володимир Зеленски да се въздържа от офанзиви против съветските петролни рафинерии от опасения, че офанзивите ще покачат международните цени на петрола. В средата на април министърът на защитата Лойд Остин предизвести сенатската комисия по въоръжените сили, че „ офанзивите могат да имат верижен резултат във връзка с световната енергийна обстановка “. Вместо да нанася удари по петролната инфраструктура, Остин съобщи пред комисията, че „ за Украйна е по-добре да преследва тактически и оперативни цели, които могат да окажат директно въздействие върху настоящата битка “.
Критиката на Вашингтон е неуместна: офанзивите против петролни рафинерии няма да имат резултата върху международните енергийни пазари, от който се притесняват американските чиновници. Тези удари понижават способността на Русия да трансформира петрола си в използваеми продукти; те не засягат размера на петрола, който тя може да добива или изнася. Всъщност, при по-малък вътрешен потенциал за пречистване, Русия ще бъде принудена да изнася повече, а не по-малко недопечен нефт, което ще докара до намаление, а не до повишение на международните цени. Всъщност съветските компании към този момент започнаха да продават повече необработен нефт в чужбина. Докато те остават лимитирани до съветските рафинерии, е малко евентуално офанзивите да покачат цената на петрола за западните консуматори.
Въпреки това те към момента могат да причинят болежка вътре в Русия, където цената на рафинираните петролни артикули, като бензин и дизел, стартира да се повишава. С ударите се реализират задачите, които западните сътрудници на Украйна си сложиха, само че значително не съумяха да реализират посредством глобите и ограничението на цените на съветския нефт: да се понижи финансовата и логистичната дарба на Русия да води война, като в същото време се лимитират по-широките вреди за международната стопанска система. Киев би трябвало да печели там, където може, а акцията за заличаване на съветския нефтопреработвателен потенциал носи изгоди за Украйна при стеснен риск.
ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ УДАРИ
Досега Украйна концентрира офанзивите си върху съветски петролни рафинерии, а не върху петролни полета или инфраструктура за експорт на недопечен нефт. Това разграничаване е значимо. След като петролът се извлече от бунар, той се транспортира по тръбопроводи и друга инфраструктура до рафинерии, където се преработва в артикули, които се разпределят сред крайните консуматори. През 2023 година Русия е добивала почти 10,1 млн. барела нефт дневно. От тях към 50% са били изнесени за рафинерии в чужбина, а останалите 50% са били рафинирани в страната, като са основани артикули като бензин, дизел, авиационно гориво и химически първични материали. Половината от тези рафинирани артикули се използваха в страната, като забележителна част от тях се насочваше за зареждане на съветската военна машина. Русия също по този начин продава рафинирани петролни артикули в чужбина - през 2023 година страната е виновна за към 10% от международния експорт по море, само че множеството западни страни към този момент са спрели да внасят рафинирано съветско гориво. Основните дестинации за съветските рафинирани петролни артикули са Турция, Китай и Бразилия, макар че Русия продава гориво и на Северна Корея, в нарушаване на глобите на Организация на обединените нации, в подмяна на муниции.
Украинските удари нанесоха забележителен пестник върху потенциала за пречистване на Русия, изключвайки до 900 000 барела дневно. Ремонтите ще бъдат мудни и скъпи, частично тъй като рафинериите - където петролът се дестилира на съставните си елементи - са големи и комплицирани уреди, чието планиране и създаване лишава години, и частично тъй като западните наказания попречват достъпа на съветските компании до профилирани съставни елементи.
Капацитетът на Русия за предпазване на петрол е стеснен. Следователно, когато една рафинерия е разрушена или развалена, добитият недопечен нефт не може просто да бъде складиран за по-късна приложимост. Това оставя на съветските производители единствено две благоприятни условия: да усилят износа на недопечен нефт или да затворят кладенците и да понижат производството.
И двата разновидността са мъчителни за Москва, само че увеличението на износа е по-малко мъчително от намаляването на добива. Русия може да продава своя нефт единствено на определени страни, в това число Китай, Индия и Турция, чиито уреди са оборудвани за потребление на характерните класове нефт, създавани в Русия. По този метод тези страни имат въздействие върху Русия, с цел да купуват на по-ниски от пазарните цени. След като нефтът бъде пречистен обаче, крайните артикули могат да се продават на интернационалния пазар, което значи, че Русия би трябвало да заплаща пазарна цена, с цел да задоволи вътрешните си и военни потребности от гориво.
Ако Кремъл избере да затвори кладенците, вместо да усили износа, международната цена на петрола в действителност ще се увеличи - резултатът, който администрацията на Байдън се стреми да избегне. Но следователно Русия ще се изправи пред още по-силно нарастване на цената на рафинираните артикули, единствено че с по-ниски доходи от експорт, които да смекчат удара. Затова не беше изненадващо, когато първият заместник-министър на енергетиката на Русия Павел Сорокин предложи през март, че Москва ще избере първия вид и ще насочи повече недопечен нефт за експорт.
Данните от последните месеци удостоверяват, че, както се очакваше, Русия изнася повече недопечен нефт, като в същото време износът на рафинирани горива е достигнал съвсем исторически най-малко. През последната седмица на април Москва е изнесла малко над 712 000 тона дизелово гориво и други петролни артикули, което е спад по отношение на над 844 000 тона през същата седмица на 2023 година Месечният експорт на недопечен нефт обаче се е нараснал с 9 на 100 от февруари до март, достигайки най-високото си равнище от девет месеца насам и третото най-високо, откогато западните наказания върху съветския недопечен нефт влязоха в действие през декември 2022 година Ударите не оказаха осезателен резултат върху интернационалните цени на суровия нефт, които останаха постоянни до края на март, когато Русия понижи добива си по силата на съществуващо преди този момент съглашение с ОПЕК.
Западните пазари може и да не са наранени, само че Русия усеща притискането. От началото на украинските офанзиви производството на дизелово гориво е намаляло с 16%, а на бензин - с 9%. Средната седмична цена на едро на бензина и дизела в Западна Русия се е повишила надлежно с 23% и 47% от края на 2023 година доникъде на март. През април цената на бензина доближи шестмесечен връх, като се увеличи с повече от 20% от началото на годината. През първата половина на март Русия внесе 3 000 тона гориво от Беларус - спрямо нулата през януари - и Кремъл беше заставен да изиска от Казахстан да приготви 100 000 тона бензин за доставка при положение на дефицит.
Досега съветските консуматори бяха значително предпазени от тези нараствания на цените на едро. Но през последната седмица на април цените на дребно на дизела скочиха с 10 на 100. Това закъснение допуска, че или петролните компании печелят по-малки маржове за сметка на притежателите си олигарси, или че Кремъл е нараснал държавните дотации за горива, отклонявайки средства, които би могъл да похарчи за войната в Украйна. Според някои отчети съветското държавно управление може също по този начин да обмисли анулация на рестриктивните мерки за потребление на нискокачествен бензин, с цел да предотврати дефицит на гориво - ход, който рискува да повреди моторите, да натовари в допълнение така и така слабия потенциал за поддръжка на военните транспортни средства и да направи невалидни гаранциите на колите, създадени в чужбина. Като цяло политическите, икономическите и военните разноски за Кремъл се усилват, защото ударите по петролните рафинерии не престават.
ДОБРА СТРАТЕГИЯ
Кампанията на Украйна работи. Тя предизвиква болежка на съветските енергийни пазари и оказва тъкмо подобен напън върху Москва, за какъвто беше основан режимът на наказания, управителен от Съединени американски щати (който не съумя да реализира задоволително ефективност).
В първите месеци на войната администрацията на Байдън образува коалиция от страни, които да наложат стопански наказания на Русия, в това число ценови таван на износа на съветски недопечен нефт. Идеята на ограничаването на цените беше да се дефинира задоволително висока цена, с цел да може Русия да продължи да изнася нефт, което да помогне за отбягване на световна криза, само че задоволително ниска, с цел да понижи приходите от експорт на Русия. На процедура непоследователното използване и мониторинг подкопаха успеваемостта на ценовата граница: Федералните доходи на Русия доближиха рекордните 320 милиарда $ през 2023 година Възможно е също по този начин таванът на цените да е бил избран прекомерно високо. Неотдавнашна оценка на финландския мозъчен концерн Center for Research on Energy and Clean Air откри, че по-ниска ставка би могла да понижи приходите на Русия от експорт на нефт с 25% сред декември 2022 година и март 2024 година, без да принуди съветските компании да затворят кранчетата. Междувременно корабоплаването в Европейски Съюз и Г-7 към момента е надълбоко преплетено с съветския експорт. През март тази година 46% от доставките на съветски нефт бяха осъществявани с кораби, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и Европейски Съюз, а някои западни танкери продължиха да транспортират нефт на цени над горната граница.
Украинските удари по съветските петролни рафинерии в този момент вършат това, което режимът на наказания не е направил. Без да заплашват международните енергийни доставки или да покачват цените, офанзивите понижават съветските доходи и лимитират способността на Русия да трансформира суровия нефт в горивото, от което се нуждаят танковете и самолетите, с цел да работят. Докато украинските сили заобикалят да нанасят удари по петролопроводи или огромни терминали за експорт на недопечен нефт, те могат да поддържат този баланс.
Настоящата тактика е обвързвана с лимитирани опасности. Украинските безпилотни самолети нормално поразяват задачите си през нощта, като предизвикват малко, в случай че въобще има такива, жертви измежду цивилното население. Докато Украйна продължава да преценя евентуалните вреди за невоенните лица всякога, когато утвърждава удар, тя остава от вярната страна на интернационалното право. Прицелването на промишленост, която директно способства за съветската военна мощност, е рационална военна мярка - такава, която предходни воюващи страни, като Съединените щати, са употребявали и преди, в това число в неотдавнашните си интервенции против " Ислямска страна ".
Украинските удари по съветските петролни рафинерии също по този начин наподобява малко евентуално да разширят спора. Най-малкото, Русия ще се бори да ескалира в своя изгода, като се има поради дългогодишната ѝ и надалеч по-широка акция за заличаване на енергийната инфраструктура на Украйна: нейните сили унищожиха украинската петролна рафинерия „ Кременчук “ в границите на няколко седмици след нахлуването през 2022 година, а украинският министър на енергетиката съобщи, че съветските удари по-рано тази година са засегнали до 80% от стандартните топлоелектрически централи в Украйна. Вместо да заплашва с ескалация в отговор на украинските удари, Кремъл е податлив да омаловажава последствията от тях, с цел да избегне стеснение.
За да запазят рисковете ниски, Съединените щати не би трябвало нито да оказват помощ на Украйна да продължи с тези офанзиви, нито даже да ги предизвикват обществено. Но не би трябвало и да се пробват да разубедят Киев от този метод на деяние. Въпреки неотдавнашното утвърждение от Конгреса на Съединени американски щати на военна помощ в размер на 61 милиарда $, Украйна се намира в най-крехката си точка от повече от две години. Ударите по съветските рафинерии сами по себе си няма да принудят Москва да капитулира, само че те вършат войната по-трудна и скъпа за Русия - и по този начин, в случай че не друго, когато пристигна време за договаряния, те могат да подбуден Кремъл да направи отстъпки.
-------------------------------
Майкъл Либрейх, Лаури Миливирта и Сам Уинтър-Леви, разбор за " Форин Афеърс " (БГНЕС)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ