Дейвид Боуи – музикалният великан, ненадминат хамелеон и глобална музикална

Дейвид Боуи – музикалният исполин, непостижим хамелеон и световна музикална икона – умря на този ден преди 5 години, оставяйки ни богат репертоар от безконечна, незабравима музика.

Разговорът за разнообразните му музикални търсения и артистични превъплъщения може да е безконечен, само че през днешния ден се стопираме особено на емблематичното му алтер его от началото на 70-те – Зиги Стардъст.

Предизвикателен и непредвидим, персонажът на Зиги затвърждава Боуи като рок звезда, способна да развива музикалната си стилистика и да срутва откритите правила за държание и външен тип на един реализатор.

Всъщност превъплъщението в Зиги продължава единствено една година и няколко месеца, само че продължава да въздейства на музиката и на Боуи, и на други фамозни музиканти десетилетия по-късно.

Самият британец дефинира Зиги Стардъст като „ изцяло достоверен пластмасов рокендрол артист “ – и прибавя, че точно от подобен воин се е нуждаело това време. Алтер егото на Боуи се появява на сцената през 1972 година с излизането на неговия пети студиен албум The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars. 

Облечен в шокиращ костюм и с боядисана в червеникаво-оранжево коса, Боуи слага начало на очебийно театралните си концерти дружно с групата си по това време, наречена Spiders from Mars. Ексцентричният Зиги съставлява бисексуална рок звезда от непозната планета, пратена на Земята в миг, когато над нашия свят е щръкнал апокалипсис. Персонажът е изпратен, с цел да посее вяра измежду индивидите, само че е общопризнат за избавител, поддава се на изкушенията на славата и това води до гибелта му в края на албумния роман.

Дейвид Боуи търси ентусиазъм за персонажа от разнородни места, с цел да го направи оптимално неочакван и неконвенционален. Театралното и предизвикателно държание на други фронтмени в същия интервал като Иги Поп, Лу Рийд и Марк Болан няма по какъв начин да остане неусетно за Боуи.

Години по-късно изпълнителят споделя, че историята на проваления рок гений Винс Тейлър е измежду вдъхновенията му. Обяснява възникването на Зиги Стардъст и просто с опит за промяна на водещите трендове.

„ Аз и приятелите ми и един избран контингент музиканти в Лондон при започване на 70-те ни беше писнало от дънкови облекла и хипита. Искахме да отидем в друга посока “, споделя Боуи. „ И част от нас, дребните, помпозните и артистичните… може би сме чели прекалено много Джордж Стайнър и сме били с визията, че влизаме в посткултурна епоха – и най-добре да създадем нещо постмодернистко бързо, преди някой различен да го е направил. Персонажът беше комбинация от това, което представляваше рок музиката и това, в което можеше да се трансформира “.

Така Дейвид Боуи се трансформира в друга версия на себе си, с ново звучене и нов външен тип. Зиги Стардъст нахлува в глем рока и отваря вратите за образни и музикални опити, чието продължение по-късно можем да проследим в сформира като Eurythmics, Depeche Mode, Joy Division, Nine Inch Nails, а дори и при Лейди Гага и Кание Уест.

“Да чувам Зиги Стардъст беше като обучение в лицей, беше като Beatles ”, изяснява в едно изявление не какъв да е, а великият Крис Корнел от Soundgarden и Audioslave. “Композициите са невероятни… Обикнах всяка една ария от албума ”. Вокалът на Judas Priest Роб Халфорд пък си напомня по какъв начин е посетил концерт на Боуи през 1973-а, в интервала му като Зиги. „ Ето един човек, който в действителност води почитателите си на пътешестване. Той беше най-големият занаятчия на дегизировките “.

Блясък, провокация, сурова половост с размита граница сред половете и някакво далечно, неземно лъчение – Зиги несъмнено е персонаж, който няма да забравите, откакто един път сте го видели. Телевизионната публика се влюбва в него след едно осъществяване на песента Starman в предаването Top of the Pops по BBC през юли 1972 г. 

Тогава Боуи и Spiders from Mars към този момент обикалят Англия на турне, а албумът, показал Зиги на света, покорява класациите. Външният тип на персонажа с цветната коса е уважаван и заимствуван.

Изпълнителят резервира версия на героя за идващия си албум Aladdin Sane (1973), само че след това ненадейно заличава персонажа, откакто се уморява от цялата идея.

На концерт в Лондон на 3 юли 1973 Боуи афишира, че това е „ последното шоу, което в миналото ще вършим “. Представлението е снимано като част от 90-минутния документален филм Ziggy Stardust and the Spiders from Mars (1979), който маркира окончателния завършек на това преобразяване – с цел да постави началото на Белия херцог и другите бъдещи планове на легендата.

Грандиозният триумф на Зиги Стардъст се оказа с висока цена за Боуи, който тотално потъва в персонажа и стартира да изпитва компликации да излезе от ролята.

„ Извън сцената съм робот. На сцената реализирам страст. Вероятно по тази причина избирам да се облека като Зиги, в сравнение с да бъда Дейвид “, признава един път той. „ Зиги не ме оставяше, с години не можех да се отърва от него. Тогава всичко взе да отива в неприятна посока, цялата ми персона беше повлияна, стана доста рисково. Наистина изпитвах подозрения по отношение на здравия си разсъдък “.

В книгата си Moonage Daydream: The Life & Times of Ziggy Stardust, Боуи признава и че в оня интервал към този момент написа музика за друг план и е отпаднал и отегчен от Зиги. „ Наистина желаех всичко да свърши. Не можех да остана съсредоточен върху изпълненията… бях изтъркан и прогнил “.

Музикантът бързо се пренасища от своето лично творение, само че близо половин век след изгубването си, Зиги Стардъст продължава да вълнува меломаните. И през днешния ден дори е мъчно да си дадем сметка, че става въпрос за персонаж, просъществувал малко повече от година, който съставлява единствено скромна част от невероятното музикално завещание на Боуи.