Вижте как холандските мами възпитават децата си, неслучайно хлапета им са признати за най-щастливите в света
Децата и всичко, което е обвързвано с тях, са най-важните неща в живота на всеки човек. За страдание, към отглеждането им у нас се отнасяме по-скоро като към някакъв дълг, който би трябвало да осъществим към обществото, в сравнение с като непринудено предпочитание, пише jenata.blitz.bg.
Очевидно в другите страни и култури методите са разнообразни. И до момента в който у нас раждането е обвързване, в развитите държави стремежът към правоприемник е откровен. Но претекстът е единствено първата стъпка, тъй като детето би трябвало и да се отглежда и възпитава.
По данни на УНИЦЕФ, холандските деца публично са приети за най-щастливите в света. Това се дължи освен на неналичието на домашни в началното учебно заведение и опцията хлапетата да си играят на воля, само че и на хубавичко атмосфера в фамилията, която задават и поддържат родителите и преди всичко - майката.
Как можем да се поучим от тях?
Без жертви, без затруднения
Основната концепция тук е доста елементарна: децата не трансформират живота, те го допълват. Холандските мами не се отхвърлят от персоналния си живот. Те не престават да работят, да се срещат с приятелки, намират време за ползите си. Те вършат всичко допустимо появяването на детето да не трансформира фамилията в безпределно измъчен и отпаднал организъм.
Това е доста мъчно и комплицирано за схващане, тъй като при нас е признато дамата да жертва или кариерата в името на фамилията, или фамилията в името на кариерата.
Холандските майки се стараят да създадат всичко, с цел да бъде животът им цялостен и уравновесен, без никакви жертвоприношения.
Не изпитват възприятие на виновност
Това е директно обвързвано с предходната точка. Ако нито фамилията, нито обществото изискват жертвоприношения и никой не ти лепва етикета " неприятна майка ", единствено тъй като си спряла да кърмиш бебето си или си го извела без шапка. Холандското общество ти споделя ясно и отчетливо: " сложете кислородна маска първо на себе си, по-късно на детето ". Нервната, измъчена и депресирана майка е последното нещо, което е нужно за щастието на детето.
В Холандия почитат персоналния живот и не досажда със препоръки. Дори детските лекари се стараят да дават рекомендациите си в доста деликатна форма.
Подкрепят естествения ход на нещата
За холандските майки бременността не е болест. Ако всичко върви без проблеми, те не престават да се придвижват с колелата си, да се занимават със спорт и да вървят на работа до последната седмица от бременността си. Те раждат без упойки и се прибират у дома с бебетата си още на идващия ден. Там ги чака здравна сестра, подготвена да им оказва помощ. Около 30% от дамите в Холандия избират раждането в домашни условия.
Холандските деца могат да запълнят с игри цялото си свободно време. Те се забавляват когато и да е и на всяко място - вкъщи, на улицата, в учебно заведение, в ресторанта. На тях никой не им не разрешава да се цапат, мокрят, да ядат пясък... Спокойно ги водят в детските градини със сополи и 38 градуса температура, тъй като по този метод се укрепва имунитетът, т.е. това е потребно.
Холандските педиатри лекуват детската настинка с парацетамол и вазоконстрикторни капки. Те не " предписват " твърди обувки незабавно щом детето стартира да върви и имат вяра, че " лечебният масаж " е измамничество. Вместо това ще те посъветва добър физиотерапевт. Той ще ти покаже по какъв начин да научиш детето да седи, да пълзи или да се разхожда.
Първоначално е доста мъчно да приемеш тази патологична " непринуденост ". Иска ти се да излекуваш, да да натовариш детето с разрастващи се стратегии. Но в случай че си поемеш надълбоко въздух и се огледаш в близост, всичко си идва на място - в края на краищата имаш избор сред " естествена околна среда " и " оранжерия ". И всеки човек със здрав разсъдък сигурно ще избере първия.
Приемат детето такова, каквото е
На пръв взор това наподобява доста просто, въпреки всичко ние обичаме своите деца, нали? Да, обичаме ги! Но " обичам " и " одобрявам " не значат едно и също нещо. Всеки един човек има повишени и неоправдани упования към своето дете.
Напоследък у нас е съвременно да се приказва за детето като за " основен план в живота ", като в същото време подчертаваме самата фраза и големите старания, които майка би трябвало да влага във възпитанието на дребния човек. От друга страна, трябва да се имат поради и експлицитните индикатори в обществото, съгласно които " планът " може да се смята за сполучлив.
Прощавайте, само че детето не е план, то не е длъжно да извърши нашите KPI (Ключови индикатори за ефективност). Ние подменяме понятията " грижа " и " осъществяване на задачите ", избираме да учим, а не да демонстрираме по какъв начин се учи, към момента считаме, че влиятелната тапия и висшето обучение подсигуряват щастливо бъдеще на нашето отроче (дори в случай че личната ни диплома ни носи доста по-малко изгоди от тоалетната хартия).
Завишените упования тормозят и нас, и нашите деца и в последна сметка се оказваме пред компютъра в 2 часа през нощта, пишейки вместо детето някакъв доклад, тъй като евентуалната тройка за периода не се вписва в картината ни.
Естествено, че ще е неуместно да твърдим, че холандските майки нямат никакви повишени упования по отношение на рожбите си. Но те са доста по-малко устремени към достиженията и оценките. Те знаят, че всяко дете се развива със лично движение и заслужава хвалба - без значение какво е направило. Те възприемат не единствено личните си деца, само че но и хлапетата на други хора такива, каквито са. А в случай че детето ви е " особено ", в никакъв случай няма да видите в очите на холандските майките боязън или страдание. " Колко е превъзходен!, ще каже тя и ще те даори с най-искрената си и общителна усмивка.
Холандските майки знаят, че още с раждането си детето е неповторима персона, на която е нужна малко помощ, с цел да се прояви, да се обикне и осъзнае в този свят.
Очевидно в другите страни и култури методите са разнообразни. И до момента в който у нас раждането е обвързване, в развитите държави стремежът към правоприемник е откровен. Но претекстът е единствено първата стъпка, тъй като детето би трябвало и да се отглежда и възпитава.
По данни на УНИЦЕФ, холандските деца публично са приети за най-щастливите в света. Това се дължи освен на неналичието на домашни в началното учебно заведение и опцията хлапетата да си играят на воля, само че и на хубавичко атмосфера в фамилията, която задават и поддържат родителите и преди всичко - майката.
Как можем да се поучим от тях?
Без жертви, без затруднения
Основната концепция тук е доста елементарна: децата не трансформират живота, те го допълват. Холандските мами не се отхвърлят от персоналния си живот. Те не престават да работят, да се срещат с приятелки, намират време за ползите си. Те вършат всичко допустимо появяването на детето да не трансформира фамилията в безпределно измъчен и отпаднал организъм.
Това е доста мъчно и комплицирано за схващане, тъй като при нас е признато дамата да жертва или кариерата в името на фамилията, или фамилията в името на кариерата.
Холандските майки се стараят да създадат всичко, с цел да бъде животът им цялостен и уравновесен, без никакви жертвоприношения.
Не изпитват възприятие на виновност
Това е директно обвързвано с предходната точка. Ако нито фамилията, нито обществото изискват жертвоприношения и никой не ти лепва етикета " неприятна майка ", единствено тъй като си спряла да кърмиш бебето си или си го извела без шапка. Холандското общество ти споделя ясно и отчетливо: " сложете кислородна маска първо на себе си, по-късно на детето ". Нервната, измъчена и депресирана майка е последното нещо, което е нужно за щастието на детето.
В Холандия почитат персоналния живот и не досажда със препоръки. Дори детските лекари се стараят да дават рекомендациите си в доста деликатна форма.
Подкрепят естествения ход на нещата
За холандските майки бременността не е болест. Ако всичко върви без проблеми, те не престават да се придвижват с колелата си, да се занимават със спорт и да вървят на работа до последната седмица от бременността си. Те раждат без упойки и се прибират у дома с бебетата си още на идващия ден. Там ги чака здравна сестра, подготвена да им оказва помощ. Около 30% от дамите в Холандия избират раждането в домашни условия.
Холандските деца могат да запълнят с игри цялото си свободно време. Те се забавляват когато и да е и на всяко място - вкъщи, на улицата, в учебно заведение, в ресторанта. На тях никой не им не разрешава да се цапат, мокрят, да ядат пясък... Спокойно ги водят в детските градини със сополи и 38 градуса температура, тъй като по този метод се укрепва имунитетът, т.е. това е потребно.
Холандските педиатри лекуват детската настинка с парацетамол и вазоконстрикторни капки. Те не " предписват " твърди обувки незабавно щом детето стартира да върви и имат вяра, че " лечебният масаж " е измамничество. Вместо това ще те посъветва добър физиотерапевт. Той ще ти покаже по какъв начин да научиш детето да седи, да пълзи или да се разхожда.
Първоначално е доста мъчно да приемеш тази патологична " непринуденост ". Иска ти се да излекуваш, да да натовариш детето с разрастващи се стратегии. Но в случай че си поемеш надълбоко въздух и се огледаш в близост, всичко си идва на място - в края на краищата имаш избор сред " естествена околна среда " и " оранжерия ". И всеки човек със здрав разсъдък сигурно ще избере първия.
Приемат детето такова, каквото е
На пръв взор това наподобява доста просто, въпреки всичко ние обичаме своите деца, нали? Да, обичаме ги! Но " обичам " и " одобрявам " не значат едно и също нещо. Всеки един човек има повишени и неоправдани упования към своето дете.
Напоследък у нас е съвременно да се приказва за детето като за " основен план в живота ", като в същото време подчертаваме самата фраза и големите старания, които майка би трябвало да влага във възпитанието на дребния човек. От друга страна, трябва да се имат поради и експлицитните индикатори в обществото, съгласно които " планът " може да се смята за сполучлив.
Прощавайте, само че детето не е план, то не е длъжно да извърши нашите KPI (Ключови индикатори за ефективност). Ние подменяме понятията " грижа " и " осъществяване на задачите ", избираме да учим, а не да демонстрираме по какъв начин се учи, към момента считаме, че влиятелната тапия и висшето обучение подсигуряват щастливо бъдеще на нашето отроче (дори в случай че личната ни диплома ни носи доста по-малко изгоди от тоалетната хартия).
Завишените упования тормозят и нас, и нашите деца и в последна сметка се оказваме пред компютъра в 2 часа през нощта, пишейки вместо детето някакъв доклад, тъй като евентуалната тройка за периода не се вписва в картината ни.
Естествено, че ще е неуместно да твърдим, че холандските майки нямат никакви повишени упования по отношение на рожбите си. Но те са доста по-малко устремени към достиженията и оценките. Те знаят, че всяко дете се развива със лично движение и заслужава хвалба - без значение какво е направило. Те възприемат не единствено личните си деца, само че но и хлапетата на други хора такива, каквито са. А в случай че детето ви е " особено ", в никакъв случай няма да видите в очите на холандските майките боязън или страдание. " Колко е превъзходен!, ще каже тя и ще те даори с най-искрената си и общителна усмивка.
Холандските майки знаят, че още с раждането си детето е неповторима персона, на която е нужна малко помощ, с цел да се прояви, да се обикне и осъзнае в този свят.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ