Възходът на португалския сладкиш
" Дестинация: Храна " е специфична поредност в " Дневник ", която свързва две прекарвания - пътуванията и усетите, които откривате когато сте на път. Не единствено на храни, само че и на питиета.
Един необикновен десерт е на път да стане всемогъщ като кроасана. Не доста надалеч в предишното, с цел да опиташ пащел дъ ната, (pastel de nata, което на португалски значи сладкиш със сметана, въпреки на процедура да не съдържа сметана) - тарт, пълнен с яйчен крем, обхванат в хрупкаво тесто, се постановяваше да пътуваш до Португалия.
Но в този момент пащелите се появяват в супермаркети, кафенета и пекарни в разнообразни елементи на света - от Манхатън до Сингапур, написа " Блумбърг ". Десертът в това число " завоюва " собствен личен епизод в английското издание на кулинарното шоу The Great British Bake Off.
Световната си популярност пащел дъ ната обаче придобива епохи откакто е основана рецептата за него от монасите в манастира " Белем " - една от главните туристически забележителности в Лисабон. Съвсем покрай нея прочее има сладкарница с дълга история, която също е безусловно наложителна за посещаване. Естествено напорът е огромен, само че си заслужава поради всяка хапка, която ви чака.
Тук се оферират и други сладкиши, само че те не се радват на чак такава известност както пащелът. Стените на заведението са почтени за фотография в " Инстаграм " - на половина облепени в бяло-сини плочки, известните в Лисабон азулежуш. Това е Pasteis de Belem cafe.
В Португалия сладкишът е нещо тъкмо толкоз всекидневно колкото кроасанът в Париж и коства към 1.14 евро. В кафенета в Лондон обаче цената му може да доближи до 3 паунда. Търговската верига " Лидл " във Англия пък е продавала по 2 хиляди от сладкишите на час през 2018 година и по този начин те са оспорили първото място по известност на донътите.
В нюйоркски квартал " Манхатън " началник готвачът Хорхе Мендес вкарва този десерт преди година и половина в ресторанта си със звезди " Мишлен ". Разказва пред " Блумбърг ", че към момента не всеки от клиентите му е " на ти " с десерта. " Не ползвайте вилица и нож, чака се да го изядете с ръце ", споделя Мендес. Самият той е мощно впечатлен от възхода на десерта.
Шеф Мендес, израснал е в Данбъри, Кънектикът, се " среща " със сладкиша през локалната огромна португалска общественост. Майка му постоянно го носила у дома след черква от близката португалска пекарна.
През 2012 година министърът на стопанската система на Португалия се оплаква, че сладкишът не е задоволително различим отвън родината си. Не е известно, написа " Блумбърг ", какво е довело до взрива в известността му в годините по-късно, само че това е реалност. Отчасти въпреки всичко това се дължи на държавната политика. Кабинетът спонсорира събития като извършения през 2018 година Фестивал на сметаната (Nata Festival) в Лондон, субсидира и локални бизнеси. През последните 3 години португалското държавно управление е похарчило 50 млн. евро за промоция на страната и продуктите й.
Но има и фактор отвън тях - дребен бизнес, наименуван Nata Pura, който за португалския сладкиш е това, което е " Дънкин донътс " за донътите. Отваря през 2013 година и бързо се развива с помощта на шестцифрена инвестиция от Portugal Ventures - компания, подкрепена от държавна организация.
Основателят Мабилио де Албукерки е черпил от опита на интернационалните марки като " Макдоналдс " и е приспособил сладкишите към локалния усет - зелен чай матча и маракуя за Япония, бри, камамбер и синьо сирене за Париж. Той е знаел, че португалските му другари ще бъдат гневни, в случай, че истинската рецепта включва яйца, брашно, мляко и масло и не е променяна с епохи. Но Албукерки не е имал за цел да се хареса на сънародниците си. Той е основал бранд за сладкиша и по този начин го разпространява по целия свят.
© Nata Pura
Nata Pura обаче надалеч не е първата компания, пробвала се да продава сладкиша зад граница. Но е първата, която толкоз методично върви по пътя си. През 2017 година тя има едвам петима чиновници - експерти по маркетинг, и външни сътрудници, които да подкрепят експанзията й.
На панаира на храната в Лондон компанията сполучливо предлага продукта като първокласен, само че въпреки всичко наличен сладкиш с история. Освен това провежда дегустации и спонсорира събития като London Coffee Festival и BBC Good Food.
Сега компанията продава към 500 хиляди сладкиша месечно в 5 хиляди магазина по света. Де Албукерки споделя, че продажбите се правят оценка на 1.5-2 млн. евро годишно и чака удвояване през тази година. Над една трета от бизнеса на компанията идва от Южна Корея - един от техните клиенти там веригата CVS, предлага пащелите в 12 500 магазина.
© pasteldenata.dk
Всичко, което би трябвало да знаете за: Дестинация:Храна (23)
Един необикновен десерт е на път да стане всемогъщ като кроасана. Не доста надалеч в предишното, с цел да опиташ пащел дъ ната, (pastel de nata, което на португалски значи сладкиш със сметана, въпреки на процедура да не съдържа сметана) - тарт, пълнен с яйчен крем, обхванат в хрупкаво тесто, се постановяваше да пътуваш до Португалия.
Но в този момент пащелите се появяват в супермаркети, кафенета и пекарни в разнообразни елементи на света - от Манхатън до Сингапур, написа " Блумбърг ". Десертът в това число " завоюва " собствен личен епизод в английското издание на кулинарното шоу The Great British Bake Off.
Световната си популярност пащел дъ ната обаче придобива епохи откакто е основана рецептата за него от монасите в манастира " Белем " - една от главните туристически забележителности в Лисабон. Съвсем покрай нея прочее има сладкарница с дълга история, която също е безусловно наложителна за посещаване. Естествено напорът е огромен, само че си заслужава поради всяка хапка, която ви чака.
Тук се оферират и други сладкиши, само че те не се радват на чак такава известност както пащелът. Стените на заведението са почтени за фотография в " Инстаграм " - на половина облепени в бяло-сини плочки, известните в Лисабон азулежуш. Това е Pasteis de Belem cafe.
В Португалия сладкишът е нещо тъкмо толкоз всекидневно колкото кроасанът в Париж и коства към 1.14 евро. В кафенета в Лондон обаче цената му може да доближи до 3 паунда. Търговската верига " Лидл " във Англия пък е продавала по 2 хиляди от сладкишите на час през 2018 година и по този начин те са оспорили първото място по известност на донътите.
В нюйоркски квартал " Манхатън " началник готвачът Хорхе Мендес вкарва този десерт преди година и половина в ресторанта си със звезди " Мишлен ". Разказва пред " Блумбърг ", че към момента не всеки от клиентите му е " на ти " с десерта. " Не ползвайте вилица и нож, чака се да го изядете с ръце ", споделя Мендес. Самият той е мощно впечатлен от възхода на десерта.
Шеф Мендес, израснал е в Данбъри, Кънектикът, се " среща " със сладкиша през локалната огромна португалска общественост. Майка му постоянно го носила у дома след черква от близката португалска пекарна.
През 2012 година министърът на стопанската система на Португалия се оплаква, че сладкишът не е задоволително различим отвън родината си. Не е известно, написа " Блумбърг ", какво е довело до взрива в известността му в годините по-късно, само че това е реалност. Отчасти въпреки всичко това се дължи на държавната политика. Кабинетът спонсорира събития като извършения през 2018 година Фестивал на сметаната (Nata Festival) в Лондон, субсидира и локални бизнеси. През последните 3 години португалското държавно управление е похарчило 50 млн. евро за промоция на страната и продуктите й.
Но има и фактор отвън тях - дребен бизнес, наименуван Nata Pura, който за португалския сладкиш е това, което е " Дънкин донътс " за донътите. Отваря през 2013 година и бързо се развива с помощта на шестцифрена инвестиция от Portugal Ventures - компания, подкрепена от държавна организация.
Основателят Мабилио де Албукерки е черпил от опита на интернационалните марки като " Макдоналдс " и е приспособил сладкишите към локалния усет - зелен чай матча и маракуя за Япония, бри, камамбер и синьо сирене за Париж. Той е знаел, че португалските му другари ще бъдат гневни, в случай, че истинската рецепта включва яйца, брашно, мляко и масло и не е променяна с епохи. Но Албукерки не е имал за цел да се хареса на сънародниците си. Той е основал бранд за сладкиша и по този начин го разпространява по целия свят.
© Nata Pura
Nata Pura обаче надалеч не е първата компания, пробвала се да продава сладкиша зад граница. Но е първата, която толкоз методично върви по пътя си. През 2017 година тя има едвам петима чиновници - експерти по маркетинг, и външни сътрудници, които да подкрепят експанзията й.
На панаира на храната в Лондон компанията сполучливо предлага продукта като първокласен, само че въпреки всичко наличен сладкиш с история. Освен това провежда дегустации и спонсорира събития като London Coffee Festival и BBC Good Food.
Сега компанията продава към 500 хиляди сладкиша месечно в 5 хиляди магазина по света. Де Албукерки споделя, че продажбите се правят оценка на 1.5-2 млн. евро годишно и чака удвояване през тази година. Над една трета от бизнеса на компанията идва от Южна Корея - един от техните клиенти там веригата CVS, предлага пащелите в 12 500 магазина.
© pasteldenata.dk
Всичко, което би трябвало да знаете за: Дестинация:Храна (23)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ