Обединението на вузовете - реалност или химера?
Деси ВЕЛЕВА
За следващ път в областта на висшето обучение се разгоря полемиката доста ли са или не университетите у нас. Трябва ли да се понижат, да се обединят ли и по какъв начин тъкмо да стане това.
Темата не е нова и от време на време излиза на дневен ред, само че до момента по този начин и не се стигна до съответни стъпки към промяна. Този път сякаш тя е неизбежна, най-малко съгласно категоричността, която показва министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. Той твърдо заявява потребността от промени в бранша, които да са свързани с контрола върху обезпечаването на по-високо качество на висшето обучение и търсене на способи по какъв начин то да се приближи до равнища, съответстващи на най-хубавите европейски и международни стандарти.
Всичко това е обвързвано с наложителни промени в Закона за висшето обучение и Закона за развиване на университетския състав. Те ще са съобразени със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България (2021-2030 г.) и, преди да се одобряват, ще бъдат разисквани с всички заинтригувани страни. Целта е да се усъвършенства освен качеството на висшето обучение, само че и интернационалната видимост на българските университети, с цел да може най-малко един да попадне
в топ 500 на международна ранглиста
Министерството на образованието стартира да чертае път към повишение на условията към преподавателите и възстановяване на системите за акредитация, препоръка и битка с плагиатството. Затова още тази година са планувани в допълнение 20 милиона лв. за хонорари. Преди това обаче ще бъдат въведени общи условия какво тъкмо би трябвало да реализира един учител, с цел да получи добра оценка. Ще се промени и съставът на журитата в състезанията за заемане на университетски длъжности и за придобиване на научни степени.
Проблемът с плагиатството е друга съществена тематика, застъпена в политиката на промени на МОН. Още при представянето на целите си в първите дни на ръководство на новото държавно управление акад. Денков изясни, че към този момент ще бъдат проверявани всички научни изявления, а освен тези, които се употребяват в състезания за академично израстване. Университетите и научните организации ще бъдат задължени да основат свои комисии по академична нравственос, които да вършат първичните инспекции. Втора инстанция ще бъде националната комисия по академична нравственос.
Темата за възможни сливания или обединявания на академични структури несъмнено обаче притегля максимален интерес измежду необятната общност. Вече има много реакции от доста управления, които видяха своите вузове като самобитна жертва на системата.
Силни запаси към реформирането
имат най-много ректорите на дребните университети, които бяха посочени от министър Денков като образец за вероятно сполучливо обединение в търсене на обща цел. А тя е да обединят старания за реализиране на по-високи резултати, като участия в огромни интернационалните планове, академични мрежи и ранглисти, привличане на повече студенти и възобновяване на материалната база, за което особено ще има целево подкрепяне от страната. Тезата на МОН е, че разделянето, фрагментирането не прави вузовете мощни, а дребният брой студенти води към още по-малък интерес към образователното заведение, като в това време понижава и евентуалният инвеститорски интерес.
Данните на просветителното ведомство сочат, че сега 13 вуза образоват по-малко от 2000 студенти, пет от тях имат под 1000, а най-малкият е с 343 студенти. Много от тях все по-често срещат компликации да запълнят местата си, като афишират предварителни и постоянни изпитни сесии и редят голям брой класирания. Така се оказва, че някои не съумяват да осъществят съвсем половината от одобрения план-прием.
Какво тъкмо оферират от МОН по отношение на възможните обединявания? Оттам са безапелационни, че и дума не може да става за механични сливания, а само за доброволни обединявания, които ще са факт единствено след полемики сред управленията на вузовете. Един от към този момент лансираните разновидности е да се обединят
по-малки висши учебни заведения, които имат сходни профили
и са географски близки, да имат общо име, с общо или споделено управление. Въпреки че ще бъдат едно юридическо лице, тези вузове ще запазят забележителна юридическа и академична автономия, счита акад. Денков. Предимствата ще са, че те ще могат да споделят преподаватели и материална база, ще имат обща администрация и обслужващи звена, ще провеждат дружно кандидатстудентска акция.
Тук обаче поражда възражението, че и дребните висши учебни заведения са разнообразни по качеството си. ХТМУ, да вземем за пример, има положително равнище на науката, а обединение с други механически вузове би скрило тяхното закъснение, като в това време би снижило достиженията на ХТМУ, размити в общата статистика.
Въпреки че акад. Денков уточни съответно дребните университети като вероятни разновидности за обединявания, той не изключва и огромни университети да се провеждат в някакъв тип съдружничество.
Онези вузове, които запазят статута си и не преживеят съществени разтърсвания, ще могат да се сдружават по други способи - да вземем за пример посредством взаимно образование. Всъщност, МОН отваря порти към управленията за всевъзможни вероятни форми на съюзяване, които ще дадат нови благоприятни условия за развиване. Дори ректорът на най-голямото висше учебно заведение - Софийския университет " Св. Климент Охридски ", проф. Анастас Герджиков позволи концепцията за някакъв тип обединяване с механически вуз, което ще донесе голяма изгода за общата конструкция и ще я изведе внезапно напред в международната ранглиста на университетите.
Сдружаването на разграничи по профила си вузове обаче би засилило раздуването на съществуващото и в този момент омесване на профилите. Интересно дали проф. Денков е изоставил концепцията си вузовете да се съсредоточат в типичните за тях профили, в които качеството им е високо, като изоставят нетипичните за тях посоки, нароили се за събирането на повече студенти поради порочния принцип " парите следват студента ". Такъв метод самичък по себе си би довел до преструктуриране на сегашната система.
И още един остарял и неуреден проблем - всички хрумвания се отнасят единствено до държавните вузове, а частните още веднъж са оставени на самотек. Щом страната признава еднообразно дипломите, всички висши учебни заведения еднообразно би трябвало да се подчиняват на закона. Иначе остава неравнопоставеността, пък и промените са безсмислени.
Друг вид за обединяване е
събирането на филиали на разнообразни висши учебни заведения
в обособени елементи на страната, които могат да реализират доста по-големи триумфи. Пример за това е Северозападният район, който няма университет, а единствено филиали на механически, медицински и стопански вузове. Те могат да се слеят под обща шапка, да се добавят с изчезналите професионални посоки и новият университет да притегли доста повече студенти, считат от МОН. Добър опит може да се почерпи от Тракийския университет в Стара Загора, който е основан от филиали и институти, само че през днешния ден е един от най-добре разрастващите се, показват от министерството.
Цялата си тактика акад. Николай Денков показа публично на Съвета на ректорите, в който членуват 50 висши учебни заведения. Той даде обещание експертни полемики, отхвърли разновидности за механично обединяване и съобщи, че разчита на диалогичност. Подготвяните промени ще вървят паралелно с разискванията, на които ще се види има ли остри несъгласия и каква е готовността за промени. Предстои да забележим дали министърът въпреки всичко ще успее да успокои пристрастеностите, които към този момент бушуват в гилдията. Дали ще проправи път към диалогичност, с цел да прокара концепциите си за промени, и с какъв резултат.
Варианти за сливания
- Софийски университет по технологии - обединяване на Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище;
- Национална академия по изкуствата - обединяване на Националната академия за театрално и кино изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство;
- Нов университет на Северозападна България - обединяване на филиала на Техническия университет-Русе, който е във Видин, на филиала във Враца на Медицинския университет-София и на Великотърновския университет и на филиалите в Монтана на УНСС, на Пловдивския университет и на Техническия университет-Русе.
За следващ път в областта на висшето обучение се разгоря полемиката доста ли са или не университетите у нас. Трябва ли да се понижат, да се обединят ли и по какъв начин тъкмо да стане това.
Темата не е нова и от време на време излиза на дневен ред, само че до момента по този начин и не се стигна до съответни стъпки към промяна. Този път сякаш тя е неизбежна, най-малко съгласно категоричността, която показва министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. Той твърдо заявява потребността от промени в бранша, които да са свързани с контрола върху обезпечаването на по-високо качество на висшето обучение и търсене на способи по какъв начин то да се приближи до равнища, съответстващи на най-хубавите европейски и международни стандарти.
Всичко това е обвързвано с наложителни промени в Закона за висшето обучение и Закона за развиване на университетския състав. Те ще са съобразени със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България (2021-2030 г.) и, преди да се одобряват, ще бъдат разисквани с всички заинтригувани страни. Целта е да се усъвършенства освен качеството на висшето обучение, само че и интернационалната видимост на българските университети, с цел да може най-малко един да попадне
в топ 500 на международна ранглиста
Министерството на образованието стартира да чертае път към повишение на условията към преподавателите и възстановяване на системите за акредитация, препоръка и битка с плагиатството. Затова още тази година са планувани в допълнение 20 милиона лв. за хонорари. Преди това обаче ще бъдат въведени общи условия какво тъкмо би трябвало да реализира един учител, с цел да получи добра оценка. Ще се промени и съставът на журитата в състезанията за заемане на университетски длъжности и за придобиване на научни степени.
Проблемът с плагиатството е друга съществена тематика, застъпена в политиката на промени на МОН. Още при представянето на целите си в първите дни на ръководство на новото държавно управление акад. Денков изясни, че към този момент ще бъдат проверявани всички научни изявления, а освен тези, които се употребяват в състезания за академично израстване. Университетите и научните организации ще бъдат задължени да основат свои комисии по академична нравственос, които да вършат първичните инспекции. Втора инстанция ще бъде националната комисия по академична нравственос.
Темата за възможни сливания или обединявания на академични структури несъмнено обаче притегля максимален интерес измежду необятната общност. Вече има много реакции от доста управления, които видяха своите вузове като самобитна жертва на системата.
Силни запаси към реформирането
имат най-много ректорите на дребните университети, които бяха посочени от министър Денков като образец за вероятно сполучливо обединение в търсене на обща цел. А тя е да обединят старания за реализиране на по-високи резултати, като участия в огромни интернационалните планове, академични мрежи и ранглисти, привличане на повече студенти и възобновяване на материалната база, за което особено ще има целево подкрепяне от страната. Тезата на МОН е, че разделянето, фрагментирането не прави вузовете мощни, а дребният брой студенти води към още по-малък интерес към образователното заведение, като в това време понижава и евентуалният инвеститорски интерес.
Данните на просветителното ведомство сочат, че сега 13 вуза образоват по-малко от 2000 студенти, пет от тях имат под 1000, а най-малкият е с 343 студенти. Много от тях все по-често срещат компликации да запълнят местата си, като афишират предварителни и постоянни изпитни сесии и редят голям брой класирания. Така се оказва, че някои не съумяват да осъществят съвсем половината от одобрения план-прием.
Какво тъкмо оферират от МОН по отношение на възможните обединявания? Оттам са безапелационни, че и дума не може да става за механични сливания, а само за доброволни обединявания, които ще са факт единствено след полемики сред управленията на вузовете. Един от към този момент лансираните разновидности е да се обединят
по-малки висши учебни заведения, които имат сходни профили
и са географски близки, да имат общо име, с общо или споделено управление. Въпреки че ще бъдат едно юридическо лице, тези вузове ще запазят забележителна юридическа и академична автономия, счита акад. Денков. Предимствата ще са, че те ще могат да споделят преподаватели и материална база, ще имат обща администрация и обслужващи звена, ще провеждат дружно кандидатстудентска акция.
Тук обаче поражда възражението, че и дребните висши учебни заведения са разнообразни по качеството си. ХТМУ, да вземем за пример, има положително равнище на науката, а обединение с други механически вузове би скрило тяхното закъснение, като в това време би снижило достиженията на ХТМУ, размити в общата статистика.
Въпреки че акад. Денков уточни съответно дребните университети като вероятни разновидности за обединявания, той не изключва и огромни университети да се провеждат в някакъв тип съдружничество.
Онези вузове, които запазят статута си и не преживеят съществени разтърсвания, ще могат да се сдружават по други способи - да вземем за пример посредством взаимно образование. Всъщност, МОН отваря порти към управленията за всевъзможни вероятни форми на съюзяване, които ще дадат нови благоприятни условия за развиване. Дори ректорът на най-голямото висше учебно заведение - Софийския университет " Св. Климент Охридски ", проф. Анастас Герджиков позволи концепцията за някакъв тип обединяване с механически вуз, което ще донесе голяма изгода за общата конструкция и ще я изведе внезапно напред в международната ранглиста на университетите.
Сдружаването на разграничи по профила си вузове обаче би засилило раздуването на съществуващото и в този момент омесване на профилите. Интересно дали проф. Денков е изоставил концепцията си вузовете да се съсредоточат в типичните за тях профили, в които качеството им е високо, като изоставят нетипичните за тях посоки, нароили се за събирането на повече студенти поради порочния принцип " парите следват студента ". Такъв метод самичък по себе си би довел до преструктуриране на сегашната система.
И още един остарял и неуреден проблем - всички хрумвания се отнасят единствено до държавните вузове, а частните още веднъж са оставени на самотек. Щом страната признава еднообразно дипломите, всички висши учебни заведения еднообразно би трябвало да се подчиняват на закона. Иначе остава неравнопоставеността, пък и промените са безсмислени.
Друг вид за обединяване е
събирането на филиали на разнообразни висши учебни заведения
в обособени елементи на страната, които могат да реализират доста по-големи триумфи. Пример за това е Северозападният район, който няма университет, а единствено филиали на механически, медицински и стопански вузове. Те могат да се слеят под обща шапка, да се добавят с изчезналите професионални посоки и новият университет да притегли доста повече студенти, считат от МОН. Добър опит може да се почерпи от Тракийския университет в Стара Загора, който е основан от филиали и институти, само че през днешния ден е един от най-добре разрастващите се, показват от министерството.
Цялата си тактика акад. Николай Денков показа публично на Съвета на ректорите, в който членуват 50 висши учебни заведения. Той даде обещание експертни полемики, отхвърли разновидности за механично обединяване и съобщи, че разчита на диалогичност. Подготвяните промени ще вървят паралелно с разискванията, на които ще се види има ли остри несъгласия и каква е готовността за промени. Предстои да забележим дали министърът въпреки всичко ще успее да успокои пристрастеностите, които към този момент бушуват в гилдията. Дали ще проправи път към диалогичност, с цел да прокара концепциите си за промени, и с какъв резултат.
Варианти за сливания
- Софийски университет по технологии - обединяване на Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище;
- Национална академия по изкуствата - обединяване на Националната академия за театрално и кино изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство;
- Нов университет на Северозападна България - обединяване на филиала на Техническия университет-Русе, който е във Видин, на филиала във Враца на Медицинския университет-София и на Великотърновския университет и на филиалите в Монтана на УНСС, на Пловдивския университет и на Техническия университет-Русе.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ