Почести и спомени отбелязаха денят на спасяването на българските евреи
Денят 10 март като дата, на която се означават 80 години от спасяването на българските евреи *, бе почетен с три публични събития в София, на които с изключение на български публични лица участва и посланикът на Израел, дипломати, еврейски организации, огромна група евреи от Мексико, политици и доста жители.
Пред Паметника на спасението до Народното събрание организацията на евреите
" Шалом " събра жители, политици, дипломати
Сред почетна гвардейска рота и с военни почести Организацията на евреите в България " Шалом " сервира венец дружно с доста цивилен и професионални организации, Министерството на културата и на външните работи в наличието на външния министър Николай Милков и кмета Йорданка Фандъкова. От църквата " Света София " (където имаше и молебен за мир) до паметника, " Шалом " дружно със Столична община провежда Поход на толерантността и мъдростта. Деца и публични посетители носеха и плакати с хаштаг на български и британски език #НиеПомним.
В словото си ръководителят на " Шалом " проф. Александър Оскар изрази признателността към доблестните българи, които са намерили кураж да се застъпят за своите съграждани евреи - Светия синод, интелигенцията - писатели, лекари, юристи. И в същото време посочи, че е, което по думите му се забелязвало през последните години. Не могат да се пренебрегват мрачните моменти, с 11 343 жертви на Холокоста от Вардарска Македония, Беломорието и Западните околности, ръководени тогава от българската власт, акцентира проф. Оскар.
Венец бе поднесен и от обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " в наличието на нейните водачи Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и други кандидат-депутати.
Президентът Радев, на откриването на документална галерия: " Цар Борис не се пречупи пред Хитлер "
Президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, министър председателят Гълъб Донев и министри от служебния кабинет, някогашният министър председател Симеон Сакскобургогтски, духовни лица от Светия синод, представители на организации на български евреи, посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон, дипломати, известният историк и държавник от Израел проф. Михаел Бар-Зоар, участваха в откриването на документалната галерия " Евреите по българските земи " в Националната библиотека " Св. Св. Кирил и Методий ".
© Велко Ангелов
Симеон Сакскобургготски, проф. Михаел Бар-Зоар, Гълъб Донев, Румен Радев и вицепрезидентът Илиана Йотова на откриването на документалната галерия в Народната библиотека " Св. Св. Кирил и Методий "
Изложбата показва експонати от фонда на Националната библиотека в две посоки - остаряла история с редки старопечатни книги и събитията от интервала 1941 - 1943 година, както и премиите, с които посмъртно е почетен цар Борис III от интернационалните еврейски организации.
" Преживяла две национални произшествия, България е направила всичко допустимо, с цел да избегне въвличането й в следващата война на Стария континент. Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции нашият народ отхвърля антисемитизма и самичък разпокъсван и преследван, търси пътя към разговора и към мирната проверка на несправедливия Ньойски диктат ", съобщи в словото си Радев. И акцентира, че спасяването на българските евреи преди 80 години " и през днешния ден е образец за силата на публичната сила, щом е отдадена на обективна идея ".
" Хитлер не пречупи решението на Цар Борис да не допусне депортацията на нито един български гражданин отвън рамките на България. В тези дни на неимоверни тествания българският народ и страна устояха необикновен тест с голяма историческа стойност, като не позволиха нито един български евреин да загине в лагерите на гибелта или да бъде погубен в България за това че е евреин ", сподели президентът.
Радев съобщи в словото си, че обществото остава " в дълг към паметта на спасителите поради идеологическите пластове, затъмнили делото на достойните ". Отбелязването на 80 годишнината стана мотив за остра полемика измежду историци, еврейски организации и публични фигури за ролята на страната (повече по тематиката - четете ).
Спасяването на българските евреи – полемиката за ролята на страната
" Опитите за вменяване на виновност, които са най-малкото демонстрация на пренебрежение към нашите избавени еврейски съграждани и към моралния героизъм на дребна България, до момента в който други в Европа сътрудничиха с нацистките управляващи ", съобщи още президентът.
© Велко Ангелов
Снимки, документи и мемоари от фондовете на Народната библиотека, свързани с българските евреи, са изложени за първи път за необятната аудитория.
Радев показа като безценен почетен посетител от Израел и правилен другар на България проф. Михаел Бар-Зоар, държавник и историк, създател на книгите " Извън хватката на Хитлер " и " Спасение ", в която изследва събитията от пролетта на 1943 година, довели до попречване на депортацията на евреите от остаряла България.
Михаел Бар-Зоар: Има нещо особено в българите
В прочувствено наситено слово гостът, роден в България, който е бил десетгодишен когато отпътува за Израел, съобщи: " Има нещо особено в българския народ. Да видят хората по какъв начин в най-мрачните, в най-тежките моменти, един народ, от всички пластове на обществото, опази своите евреи. Аз виждам това като заветен дълг, който имаме към България - да разпространим в целия свят тази история. Това е нещо доста надълбоко и би трябвало да го пазим в българската душа и в нашите мемоари ", сподели проф. Михаел Бар-Зоар. И продължи: " Щастлив съм, че мога да кажа тези думи през днешния ден, в моя роден град София. За чест на българите, за чест на моята татковина ".
Изключително живописно Михаел Бар-Зоар разказа елементи от кюстендилската акция на 9 март 1943, която става причина да се празнува 10 март - елементи, до които е стигнал в своето проучване " Спасение ". По думите му по време на срещата на депутата Димитър Пешев и четиримата кюстендилски общественици с вътрешния министър Габровски " Пешев е вдигнал скандал в министерския кабинет, оттова се носела на висок звук свада ". Именно на тази паметна намира се наложило министърът да звъни на " високото място ".
През май 1943 последвал втори опит за депортация на евреи, описа още проф. Бар-Зоар. " Шлеповете край Лом и Видин бяха подготвени да поемат клетниците, Александър Белев /шефът на Комисарството по еврейските въпроси - бел.авт./ единствено чакаше вътрешния министър Габровски да каже. Но Габровски тича при Филов. А Филов чака царя. " Така и втория опит за депортация е осуетен. " На другия ден Белев подал оставка. "
По думите на Михаел Бар-Зоар недепортирането на евреи от България " не е събитие от един-два дни или два месеца ". Още при срещата си с Хитлер цар Борис е декларирал, че " няма по какъв начин да бъдат пуснати на открито, защото незабавно ни трябват за строителството на пътища и железници ", споделя Бар-Зоар.
Какво прави Борис III за оцеляването и депортацията на евреите
" Това е написал в своя " Дневник " Богдан Филов със личната си ръка - по този начин му споделил царят. Това е най-големият блъф в българската история, който демонстрира какви средства е трябвало да бъдат употребявани и през какви тествания да се мине, с цел да можем през днешния ден да кажем, че са избавени евреите вътре в България. И да изразим съжалението и скръбта за тези, които не е можело да бъдат избавени ".
На Мемориалните плочи до църквата " Света София " президентът сервира венец
И пред мемориалните плочи имаше почетна гвардейска рота и боен обред. Под звуците на Траурния марш Радев сервира венец и се поклони пред трите плочи - с имената на Светия синод, депутатите от подписката на Димитър Пешев, общественици и интелектуалци и на цар Борис и кралица Йоанна.
" Трябваше да минат 80 години, с цел да забележим това ", сподели пред " Дневник " Симеон Сакскобургготски.
Много жители сервираха венци и цветя. От политически партии венци нямаше, не участваха и политици.
© Велко Ангелов
Президентът Румен Радев се поклони пред трите мемориални плочи с имената на спасителите. " Трябваше да минат 80 години, с цел да забележим това ", сподели пред " Дневник " Симеон Сакскобургготски.
* 10 март е общопризнат като датата за отбелязване на спасяването на българските евреи, защото на този ден е завършило освобождението на всички събрани наложително за депортиране евреи. Това става след кюстендилската акция на 9 март на Димитър Пешев, след която същата вечер стартира освобождение на арестуваните и продължава на 10 март.
Историци: Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието е немска инициатива
Пред Паметника на спасението до Народното събрание организацията на евреите
" Шалом " събра жители, политици, дипломати
Сред почетна гвардейска рота и с военни почести Организацията на евреите в България " Шалом " сервира венец дружно с доста цивилен и професионални организации, Министерството на културата и на външните работи в наличието на външния министър Николай Милков и кмета Йорданка Фандъкова. От църквата " Света София " (където имаше и молебен за мир) до паметника, " Шалом " дружно със Столична община провежда Поход на толерантността и мъдростта. Деца и публични посетители носеха и плакати с хаштаг на български и британски език #НиеПомним.
В словото си ръководителят на " Шалом " проф. Александър Оскар изрази признателността към доблестните българи, които са намерили кураж да се застъпят за своите съграждани евреи - Светия синод, интелигенцията - писатели, лекари, юристи. И в същото време посочи, че е, което по думите му се забелязвало през последните години. Не могат да се пренебрегват мрачните моменти, с 11 343 жертви на Холокоста от Вардарска Македония, Беломорието и Западните околности, ръководени тогава от българската власт, акцентира проф. Оскар.
Венец бе поднесен и от обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " в наличието на нейните водачи Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и други кандидат-депутати.
Президентът Радев, на откриването на документална галерия: " Цар Борис не се пречупи пред Хитлер "
Президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, министър председателят Гълъб Донев и министри от служебния кабинет, някогашният министър председател Симеон Сакскобургогтски, духовни лица от Светия синод, представители на организации на български евреи, посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон, дипломати, известният историк и държавник от Израел проф. Михаел Бар-Зоар, участваха в откриването на документалната галерия " Евреите по българските земи " в Националната библиотека " Св. Св. Кирил и Методий ".
© Велко Ангелов
Симеон Сакскобургготски, проф. Михаел Бар-Зоар, Гълъб Донев, Румен Радев и вицепрезидентът Илиана Йотова на откриването на документалната галерия в Народната библиотека " Св. Св. Кирил и Методий "
Изложбата показва експонати от фонда на Националната библиотека в две посоки - остаряла история с редки старопечатни книги и събитията от интервала 1941 - 1943 година, както и премиите, с които посмъртно е почетен цар Борис III от интернационалните еврейски организации.
" Преживяла две национални произшествия, България е направила всичко допустимо, с цел да избегне въвличането й в следващата война на Стария континент. Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции нашият народ отхвърля антисемитизма и самичък разпокъсван и преследван, търси пътя към разговора и към мирната проверка на несправедливия Ньойски диктат ", съобщи в словото си Радев. И акцентира, че спасяването на българските евреи преди 80 години " и през днешния ден е образец за силата на публичната сила, щом е отдадена на обективна идея ".
" Хитлер не пречупи решението на Цар Борис да не допусне депортацията на нито един български гражданин отвън рамките на България. В тези дни на неимоверни тествания българският народ и страна устояха необикновен тест с голяма историческа стойност, като не позволиха нито един български евреин да загине в лагерите на гибелта или да бъде погубен в България за това че е евреин ", сподели президентът.
Радев съобщи в словото си, че обществото остава " в дълг към паметта на спасителите поради идеологическите пластове, затъмнили делото на достойните ". Отбелязването на 80 годишнината стана мотив за остра полемика измежду историци, еврейски организации и публични фигури за ролята на страната (повече по тематиката - четете ).
Спасяването на българските евреи – полемиката за ролята на страната " Опитите за вменяване на виновност, които са най-малкото демонстрация на пренебрежение към нашите избавени еврейски съграждани и към моралния героизъм на дребна България, до момента в който други в Европа сътрудничиха с нацистките управляващи ", съобщи още президентът.
© Велко Ангелов
Снимки, документи и мемоари от фондовете на Народната библиотека, свързани с българските евреи, са изложени за първи път за необятната аудитория.
Радев показа като безценен почетен посетител от Израел и правилен другар на България проф. Михаел Бар-Зоар, държавник и историк, създател на книгите " Извън хватката на Хитлер " и " Спасение ", в която изследва събитията от пролетта на 1943 година, довели до попречване на депортацията на евреите от остаряла България.
Михаел Бар-Зоар: Има нещо особено в българите
В прочувствено наситено слово гостът, роден в България, който е бил десетгодишен когато отпътува за Израел, съобщи: " Има нещо особено в българския народ. Да видят хората по какъв начин в най-мрачните, в най-тежките моменти, един народ, от всички пластове на обществото, опази своите евреи. Аз виждам това като заветен дълг, който имаме към България - да разпространим в целия свят тази история. Това е нещо доста надълбоко и би трябвало да го пазим в българската душа и в нашите мемоари ", сподели проф. Михаел Бар-Зоар. И продължи: " Щастлив съм, че мога да кажа тези думи през днешния ден, в моя роден град София. За чест на българите, за чест на моята татковина ".
Изключително живописно Михаел Бар-Зоар разказа елементи от кюстендилската акция на 9 март 1943, която става причина да се празнува 10 март - елементи, до които е стигнал в своето проучване " Спасение ". По думите му по време на срещата на депутата Димитър Пешев и четиримата кюстендилски общественици с вътрешния министър Габровски " Пешев е вдигнал скандал в министерския кабинет, оттова се носела на висок звук свада ". Именно на тази паметна намира се наложило министърът да звъни на " високото място ".
През май 1943 последвал втори опит за депортация на евреи, описа още проф. Бар-Зоар. " Шлеповете край Лом и Видин бяха подготвени да поемат клетниците, Александър Белев /шефът на Комисарството по еврейските въпроси - бел.авт./ единствено чакаше вътрешния министър Габровски да каже. Но Габровски тича при Филов. А Филов чака царя. " Така и втория опит за депортация е осуетен. " На другия ден Белев подал оставка. "
По думите на Михаел Бар-Зоар недепортирането на евреи от България " не е събитие от един-два дни или два месеца ". Още при срещата си с Хитлер цар Борис е декларирал, че " няма по какъв начин да бъдат пуснати на открито, защото незабавно ни трябват за строителството на пътища и железници ", споделя Бар-Зоар.
Какво прави Борис III за оцеляването и депортацията на евреите " Това е написал в своя " Дневник " Богдан Филов със личната си ръка - по този начин му споделил царят. Това е най-големият блъф в българската история, който демонстрира какви средства е трябвало да бъдат употребявани и през какви тествания да се мине, с цел да можем през днешния ден да кажем, че са избавени евреите вътре в България. И да изразим съжалението и скръбта за тези, които не е можело да бъдат избавени ".
На Мемориалните плочи до църквата " Света София " президентът сервира венец
И пред мемориалните плочи имаше почетна гвардейска рота и боен обред. Под звуците на Траурния марш Радев сервира венец и се поклони пред трите плочи - с имената на Светия синод, депутатите от подписката на Димитър Пешев, общественици и интелектуалци и на цар Борис и кралица Йоанна.
" Трябваше да минат 80 години, с цел да забележим това ", сподели пред " Дневник " Симеон Сакскобургготски.
Много жители сервираха венци и цветя. От политически партии венци нямаше, не участваха и политици.
© Велко Ангелов
Президентът Румен Радев се поклони пред трите мемориални плочи с имената на спасителите. " Трябваше да минат 80 години, с цел да забележим това ", сподели пред " Дневник " Симеон Сакскобургготски.
* 10 март е общопризнат като датата за отбелязване на спасяването на българските евреи, защото на този ден е завършило освобождението на всички събрани наложително за депортиране евреи. Това става след кюстендилската акция на 9 март на Димитър Пешев, след която същата вечер стартира освобождение на арестуваните и продължава на 10 март.
Историци: Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието е немска инициатива Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ