Да живеят хората, които ни помагат да се замислим Травмите

Да живеят хората, които ни оказват помощ да се замислим

Травмите постоянно пречупват ценностната система и лишават хората от възприятие за значителност. Поради това те имат потребност да съберат частите от живота си и постоянно го вършат благодарение на религията или друга висока цел или принцип. Хората употребяват трагичните благоприятни условия, построявайки по нов метод житейския си пъзел, който събитията са объркали и който самите те в никакъв случай не биха пренаредили непринудено. Когато описват, че са израснали вследствие на провали, те постоянно се пробват да опишат новото си възприятие на вътрешна естетика и баланс. Тази естетика може да не е елементарно забележима за близките, само че самите основни герои в личните си истории изживяват напредък, нова мощ и мъдрост.

Ако сте черноглед, несъмнено сега не сте в положително въодушевление. Но не се отчайвайте! Ключът към растежа не е самият оптимизъм, а смисълът, който оптимистите по-лесно намират в отрицателните прекарвания. Ако съумеете да осмислите компликациите в живота си и да извлечете градивни уроци от тях, вие също можете да почувствате изгодата. Книгата на Джейми Пенебейкър „ Отваряне “ може да ви помогне в това отношение. Пенебейкър изначало стартира да изследва взаимовръзката сред контузия (например, полови контузии от детството) и проблеми със здравето, проявени по-късно през живота. Травмата и стресът нормално са нездравословни за хората, само че Пенебейкър доближава до хипотезата, че откровеният диалог с другари и психотерапевти би могъл да помогне на тялото, по този начин както оказва помощ и на мозъка. Една от първите му хипотези е, че контузиите, които са по-срамни, да вземем за пример при жертвите на обезчестяване (в съпоставяне с принуждение от друго естество) или загуба на брачен партньор, който се самоубива (а не е умрял в резултат на автомобилно произшествие), предизвикват повече заболявания, защото хората по-малко споделят възприятията си към тези преживявания. Самата контузия обаче се оказва съвсем без значение. Това, което е от най-голямо значение, са методите, по които хората постъпват по-късно: тези, които приказват с приятелите си или намират група за поддръжка, съвсем изцяло биват излекувани от здравните проблеми, зародили вследствие на контузията.

След като Пенебейкър намира статистическа връзка сред шерването и здравето, той прави идната стъпка в научния развой и се пробва да усъвършенства здравето на хората, като ги предизвиква да приказват за тайните си. Например, кара ги да пишат за „ най-обезпокоителното и травматично прекарване в живота им “, изключително за прекарване, което не са обсъждали в детайли с други хора преди. Дава им доста листове хартия и ги моли да пишат колкото могат в границите на 15 минути, всеки ден в продължение на четири дни. Участниците от контролната група получават указания за същото време да пишат на друга тематика (например, за къщата си или за характерен ден от живота им). Освен това Пенебейкър взема позволение от участниците, с цел да получи достъп до здравните им данни. След което той просто изчаква една година, преглеждайки медицинските данни на всеки един, с цел да научи какъв брой постоянно се разболяват хората от тези две групи. Хората, които пишат за контузиите си, по-рядко посещават лекар през годината след опита.

Трябва да призная, че не повярвах на резултатите, когато изначало се срещнах с тях. Как е допустимо един час писане да те защищити от грип шест месеца по-късно? Резултатите на Пенебейкър поддържат концепцията на Фройд за катарзиса: хората, които демонстрират страстите си, „ смъкват бремето от плещите си “ или „ изпускат напрежението “, в следствие стават по-здрави. Все отново аз бях прегледал научната литература към тази догадка, само че не бях намерил поддръжка за нея. Изпускането на напрежението постоянно прави хората по-ядосани, не по-спокойни.

Пенебейкър обаче открива, че изгодата идва не от изпускането на парата, а от смисъла, който хората намират в случилото се. Лицата, които от самото начало се оплакват, не извличат изгода от упражнението. Онези обаче, които вникват надълбоко в аргументите и следствията от случилото се от първия ден, също не извличат изгода: те към този момент са осмислили предишното. Хората, които извличат изгода, са тези, които прогресират през четирите дни, които осмислят случката все по-дълбоко с всеки минал ден. В по-нататъшни проучвания Пенебейкър кара хората да пеят или танцуват, с цел да изразят страстите си, само че се оказва, че тези прочувствени изрази не са от изгода за здравето. Трябват ни думи, с цел да създадем смислена история. Ако можете да напишете такава история, вие също бихте могли да извлечете изгода от преосмислянето (един от двата градивни метода да се оправим с проблемите) даже и години след случилото се. Можете да пандизите глава от книгата на живота си, която към момента е отворена, въздейства на мислите и възприятията ви и ви пречи да продължите напред.

Всеки човек, затова, би могъл да извлече изгода от компликациите, само че песимистите би трябвало да създадат няколко стъпки допълнително. Първата стъпка е да се опитате, доколкото е допустимо, да измененията стила си на мислене, преди компликациите да ви сполетят. Ако сте черноглед, можете да опитате медитация, когнитивна терапия. Всяка от тези техники ще ви помогне да се борите с отрицателните мисли, ще ви даде повече мощ да насочвате мислите си в позитивна посока, и да извличате повече изгода от компликациите. Втората стъпка е да оцените и изградите същински връзки с хората към себе си. Да имате една или две постоянни връзки, почиващи на взаимна обвързаност, оказва помощ и на възрастните, и на децата (а също по този начин и на резус маймуните) да посрещат компликациите с повече храброст и подготвеност. Приятели, на които можем да се доверим и които са положителни слушатели, ни оказват помощ да намерим посоката и да осмислим живота си. Трето, религиозната религия може да помогне на личностното израстване, помагайки непосредствено в търсенето на смисъл (повечето религии ни предават разкази, притчи, поуки и способи, по които интерпретираме провали, компликации и кризи) и посредством затвърждаване на обществените връзки (религиозните хора имат мощни връзки с религиозната си общественост, а доста хора усещат персонална връзка в Бог). Част от позитивните резултати във връзка с щастието и здравето, произлизащи от религиозната религия може би са свързани с обстоятелството, че множеството религии окуражават хората да се отворят и да признаят вътрешните си спорове, било пред Бога, било пред религиозната общественост.

И най-сетне, колкото и добре или зле да сте готови, когато бедите ви сполетят, в месеците по-късно вземете лист хартия и започнете да пишете. Пенебейкър предлага да се написа без спиране по 15 минути всеки ден, в продължение на няколко дни. Не редактирайте и не се цензурирайте, не обръщайте внимание на правописни и граматически неточности, просто продължавайте да пишете. Пишете за случилото се, за възприятията си, както и за какво се чувствате по този метод. Ако в действителност ненавиждате да пишете, говорете пред микрофон и запишете думите си. Най-важното е да извадите на бял свят възприятията и мислите си нескрито, без да спазвате избран ред – само че по подобен метод, че да започнете да усещате по какъв начин мислите се подреждат от единствено себе си след няколко дни. Преди да завършите последното си упражнение, бъдете сигурни, че сте намерили отговори на следните въпроси: Защо се случи това? Каква изгода мога да извлека от случилото се?

От: „ Хипотеза за щастието “, Джонатан Xайд, ИК „ Кибеа “, 2013 година
Изображения: Dance; DALL-E