Д-р Тодор Самарджиев завършва медицина в Софийски университет Св. Климент

Д-р Тодор Самарджиев приключва медицина в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, Медицински факултет, през 2014 година Специализирал е съдова хирургия в „ Аджибадем Сити клиник “ – гр. София и УМБАЛ „ Св.

Екатерина “ – гр. София. Асистент е към Медицински университет, гр. София, от 2019 до 2020 година Има приключена магистратура по „ Здравен мениджмънт “ към УНСС – София.

Д-р Самарджиев е член на: Българското национално сдружение по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА); Българското сдружение за ендоваскуларна терапия (БДЕТ); European Society for Vascular Surgery (ESVS) – от 2015 г.; International Society of Endovascular Specialists (ISEVS). С богат опит в осъществяването на: EVAR – Ендоваскуларно ендопротезиране при аневризми на коремната аорта; Каротидно стентиране при високостепенни стенози на каротидни артерии; Ендоваскуларно лекуване при периферна артериална болест на долните крака.

Д-р Самарджиев е част от екипа на МБАЛ „ Сърце и Мозък “, гр. Плевен, от октомври 2020 година Начело на екипa e за ендоваскуларна хирургия към отделението по съдова хирургия.

Екипът на клиниката по съдова хирургия на “Сърце и Мозък ”, гр. Плевен, с шеф доктор Огнян Матков, избави живота на 65-годишен мъж с руптурирала аневризма на коремната аорта посредством ендоваскуларно протезиране. Иновативният способ EVAR (eндоваскуларно протезиране при аневризми) бе прибавен за първи път при интервенция по неотложност от доктор Тодор Самарджиев, доктор Валентин Великов и техния екип.

Пациентът е постъпил в болничното заведение в сериозно положение, със мощни коремни болки и животозастрашаващо положение. Рискът от съдбовен излаз при отворена хирургия в това положение е над 90%, по тази причина в “Сърце и Мозък ”, Плевен, ползват метода EVAR. При него през бедрените артерии се вкарва затрупан стент, който изолира руптуриралата (спукания кръвоносен съд от кръвообръщението) аневризма от кръвния ток “, изясняват експертите.

Повече по тематиката – за признаците, лекуването и значимостта на бързата и способена лекарска интервенция при такива случаи, беседваме с доктор Тодор Самарджиев.

- Д-р Самарджиев, за какво аневризмата на аортата се дефинира като „ бомба със закъснител ”?

- Много сътрудници, както и аз, съпоставяме аневризмата на аортата с „ бомба със закъснител “ заради това, че от безсимптомна форма на болестта може незабавно да се стигне до руптура, или казано по-разбираемо, „ пръсване “, „ гръмване “ на аортата. Това е едно от най-тежките и незабавни положения в медицината, което постанова незабавна оперативна интервенция. За жал, по-големият % от пациентите не дочакват колата за спешна помощ.

- Какво тъкмо значи тази диагноза?

- Диагнозата аневризма на аортата по своята същина значи лимитирано уголемение на аортата повече от 50% от естествения размер. Но, както при детските балони, колкото повече надуваме балона, толкоз повече се усилва опцията за спукването му, по този начин и при аневризмите – колкото по-голяма е тя, толкоз по-голям е разновидността за руптура. Според статистически данни в Европа от 1 до 5% от мъжете над 65 години се диагностицират с аневризмално уголемение на коремната аорта. При дамите болестта се среща 5 пъти по-рядко.

- С какви здравословни нарушавания е обвързвана аневризмата и в коя част на тялото се развива най-често?

- Най-често аневризмалните разширения се откриват в коремната  област, след отделянето на двете бъбречни артерии. Основните аргументи за възникването на болестта са две – атеросклерозата и артериалната хипертония. По-рядко се срещат аневризмите в резултат на инфекции и контузии. Вродени болести на съединителната тъкан, като синдром на Марфан, синдрoм на Ehlers-Danlos, също могат да бъдат причина за аневризма на абдоминалната аорта.

- Кои са главните затруднения от това подло положение?

- Най-опасното затруднение е скъсване стената на аневризмата. Това е по този начин наречената руптура, при която смъртността доближава 95%. При това положение настава солидна кръвозагуба и интервенциите са по неотложност, защото се получава хемодинамичен потрес. Наблюдават се признаци като остра болежка в корема или гърба, ниско артериално налягане, учестен пулс, зной, зашеметяване или загуба на схващане.

Рискът от руптура е директно подвластен от размерите на аневризмалното уголемение и от кръвното налягане. Тромбозата или емболията е друго рисково затруднение освен това заболяване. С течение на времето по стената на аневризмата се натрупва пристенна тромбоза. Част от тези тромботични материи могат да се откъснат и да провокират задръстване на артериите на долните крака. Симптомите са посиняване, изстиване и болки в краката.

- Има ли алармиращи признаци коремната аортна аневризма в началните стадии на развиването си или се открива инцидентно?

- Най-често заболяването протича безсимптомно и се открива инцидентно при обзор с ехограф по различен мотив. Пациентите със признаци оповестяват най-често за чувство на пулсации в коремната област. Наличието на болежка в корема е доста късен белег и приказва за съществуване на осъществена руптура или предруптурно положение.

- В тази връзка, какви нови и модерни образни проучвания прилагате в Клиниката по съдова хирургия?

- Диагностицирането става посредством ехографско проучване на коремната област, в случай че е нужна спомагателна точност за локализацията, формата и размера на аневризмата, се употребяват КТ ангиография с контрастност или ЯМР с контрастност.

- Какво следва на пациент с аневризма на аортата след слагането на диагнозата?

- При диагноза аневризма на аортата пациентът би трябвало допустимо най-бързо да се съветва със съдов хирург, който да дефинира степента на болестта. Ако реши, че е настъпил миг за оперативно лекуване, заради спецификата пациентът се насочва към някой от огромните центрове, където се правят подобен вид интервенции. Лечението зависи от прогресията на болестта.

При дребни аневризми, с диаметър под 5 см, се ползва консервативно лекуване. То включва прецизен надзор на рисковите фактори: прекъсване на тютюнопушене, поддържане на артериално налягане в норма до 120/80 mmHg, ограничение на тежкия физически труд. Задължително е периодическото ехографско следене от съдов хирург – на всеки шест месеца.

При пациенти, при които аневризмата има диаметър, по-голям от 5 см, се пристъпва към оперативно лекуване, представляващо резекция (изрязване) на аневризмата и заместването й със синтетична съдова протеза.

хазарта. При нас вдишване на риск значи точна и осведомена преценка за обстановката, подкрепена от насъбрания опит, умения и знания. В хирургията място за хазарт няма, тъй като залогът е човешкият живот./p pimg src= " https:// и във Фейсбук/media/source/202302/1676023986_shutterstock_265400270.jpg ” title= ”undefined ”>