Д-р Диана Христова е специалист по алергология към УМБАЛ Александровска.

Д-р Диана Христова е експерт по алергология към УМБАЛ „ Александровска ”. От  2022 година е основен помощник в отдел „ Имунология и алергология ” в Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ), като в същото време специализира клинична имунология. 

Участник е в доста интернационалните и национални научни конгреси, има и редица изявления в медицински списания.

Научните й ползи са в региона на плесенната алергия, алергичния ринит и астма, атопичния и контактен дерматит и други.

Учените са пресметнали, че въздухът в домовете ни е 4 пъти по-мръсен и 8 пъти по-токсичен от външния въздух. Отравя се от прахуляк – примес от най-малките частици текстилни нишки, сажди, полени и спори на плесени, отлющени мъртви кожни кафези и кожни люспи, останки от инсекти и техните отпадъчни артикули. Малко хора подозират, че дружно с нас живеят и милиони микрокърлежи. Любимото им местообитание е леглото, меката мебел и килимите. Матрак, който е бил употребен няколко години, е дом на към два милиона акари.

Според Световната здравна организация през днешния ден към 40% от жителите на света страдат от някаква форма на алергия към домакински прахуляк. Как ни разболява той? Доколко рискова и публикувана е този тип алергия и по какъв начин се лекува, беседваме с доктор Диана Христова.

- Д-р Христова, когато приказваме за алергия, последното нещо, за което се сещаме, е домашният прахуляк. Какво по-точно провокира алергията към него?

- Домашният прахуляк съставлява комплицирана комбинация от синтетични нишки, отлющени епителни кафези, твърди частици, бактерии. В него се съдържа и алергенната детерминанта – микрокърлежите, които обикновено съществуват към нас. Едни от присъщите признаци при алергията към домашния прахуляк са доста честото кихане, появяването на течащ или запушен нос, залповото кихане, които се демонстрират целогодишно. Понякога има и бистра секреция от носа. 

Нещо доста типично за този тип алергия е, че тези признаци нормално се демонстрират заран или вечер. Тоест, сега, в който се намираме в помещението, в което сме експозирани на най-високата централизация на този алерген.

Като цяло домашният прахуляк провокира признаци, с които привикваме, в прочут смисъл, точно заради обстоятелството, че те са с целогодишен темперамент. Затова би трябвало да се фокусираме главно върху това, по кое време имаме признаци, с цел да можем да мислим в забележителна степен за сенсибилизация точно към домашния прахуляк.

Друг доста значителен миг е, че хората, които са се сенсибилизирали към него, в забележителен % – над 60%, със упоменатите вечерни и дневни прояви, имат сенсибилизация и към различен алерген. Основно това са сезонните алергени, в най-общ смисъл треви, бурени и дървесни алергени. На процедура някак си по-лесно разпознаваме сезонната алергия заради нейното внезапно начало и край в сезона на алергиите. 

В случаите с домашния прахуляк по-типичното е това, че този така наречен полисенсибилизиран фенотип, т.е. алергията към повече от една съставния елемент, е обвързван с по-тежки прояви, тъй като всяка от сенсибилизациите способства за персистирането на хроничния инфекциозен развой в горните дихателни пътища. Тук би трябвало да кажем, че всъщност горните и долните дихателни пътища са взаимносвързани 

Има цяла доктрина за единството на респираторния тракт – в случай че боледува носът, след време ще страда и белият дроб. Това изяснява и затрудненията в случаите, когато алергия се остави нелекувана – не сме направлявали възпалителния развой и той е напреднал.

- Какви може да са аргументите, с цел да не съумяваме да направляваме възпалителния развой?

- Сред аргументите да не го направляваме е фактът, че посягаме постоянно към симптоматичната терапия заради това, че в множеството случаи отдаваме тези прояви на елементарна простуда, хрема. Но в случай че сходни прояви ни тревожат постоянно, би трябвало да подозираме, че е допустимо и да сме алергични към някои от респираторните алергени.

- Как да разграничим признаците на хремата от алергичната реакция?

- Проявите на алергията, свързани с една персистираща назална конгестия, т.е., това чувство за задръстване на носа, може да са съпроводени и от възприятие за изнемощялост, отмалялост, лесна загуба на централизация. Все признаци, които са присъщи и за елементарната простуда. Затова на процедура тук още веднъж ще се фокусираме върху времето, в което главно ще ни се засилят признаците. Докато една простуда или хрема има своя ход на протичане, обвързван с това да са налице признаци, които да са нормално сред 7 и 10 дни, без да има значение къде се намираме. 

При алергията към домакински прахуляк тези признаци ще се ускоряват, когато сме да вземем за пример още в леглото си, тъй като там е най-голямата централизация на микрокърлежи. По същия метод ще се усещаме и когато отидем на кино или влезем в библиотеката… Тоест, на местата, на които концентрациите на този алерген е предстоящо доста по-висока.

- Каква е по-точно ролята на домашните акари в развиването на алергията?

- Всъщност, самият акар съставлява алергенът, който предизвика недоволствата. Като несъмнено, тук има основни детерминанти, назовават се антигени. Тоест, избрани елементи са по-често алергизиращите съставни елементи при огромен % от хората.

- Освен очевидните изгоди имат ли си и дефекти субкутанната и сублингвалната имунотерапия?

- Един от главните дефекти на тези лечения е, че те са, да го назовем по този начин, времеемък и трудоемък развой, тъй като се изисква неизменност. А когато приказваме по-специално за случаите на субкутанната имунотерапия, т.е. инжекционната форма, към този момент го има и чисто инвазивният темперамент. Тези дефекти затрудняват в доста от случаите приложението на лечението. Затова и нашите очаквания са свързани с намирането на по-радикални решения, с чиято помощ да успеем по-бързо и дейно да заключваме веригата.

- Защо имунната ни система по този начин бурно и обезверено ни пази от субстанции, които не съставляват никаква заплаха за нас?

- Всъщност философията за какво се случва по този начин като цяло, е забележима, дано по този начин да го назовем, тъй като имунната система би трябвало да работи. Тя работи, по предписание, леко на сляпо – разпознава избрани специфичности. Но колкото и строго характерни да са, те не са свързани с тъкмо избрана аминокиселина.

А в природата еволюцията е тази, която затвърждава по този начин наречените строго консервативни последователности. Те, за благополучие, от една страна, и за жал – от друга, както е в случаите с алергиите, са общи за голяма част от животинския и растителен свят. Така че, когато имунната система работи, това ни поддържа живи и здрави.

Но в обстановките, в които сме се справили като общество с доста от съставените елементи, които предизвикват заболявания, тук приказваме за инфекциозния имунитет, нейното рамо в избран подтекст, обвързван със оправянето с паразитните инфекции, си намира друга междина, в която да работи. И това евентуално е обвързвано точно с тези консервативни последователности. Просто те се разпознават в друга част от биологичния свят. Няма я тази висока дискриминативна дарба. Имунната система работи, разпознавайки избрани структури.

Доколко рисково и публикувано е това страдалчество?

„ Реално, не можем да избягаме от домашния прахуляк. Той е на всички места към нас. Ние си живеем с този алерген. Но той основава проблем при генетично чувствителни хора – терминът за по този начин широкоизвестната предразположеност към развиване на избраното заболяване. 

Ако сме генетично чувствителни и експозирани задоволително дълго време на алергена, има и спомагателни съставни елементи, които ще опосредстват да се осъществя сенсибилизацията. Например, потвърдено е, че дребни дечица, които живеят в пространства с повече влага и мухъл, действително са изложени на спомагателни съставни елементи, които нарушават интегритета на респираторния тракт. 

Това е повода те да се сенсибилизират доста по-често и по-бързо във времето спрямо останалите деца. В тези случаи би трябвало да санираме средата към нас. Това е главната рекомендация. 

Същото се отнася и за алергените, свързани с домашния прахуляк, като там той би трябвало да бъде редуциран под избран най-малко. Но, в случай че се замислим, действително всички тези мероприятия можем да ги проведем единствено в домовете си. Средата там може да бъде следена, само че доста мъчно ще е да създадем това във всички останали обществени групи и места, в които на практика се осъществя нашият живот. В учебните заведения, в библиотеките, във физкултурните салони няма по какъв начин да упражняваме подобен надзор. Така че в този ред на мисли домашният прахуляк се трансформира в алерген, от който няма по какъв начин да избягаме, просто би трябвало да съумеем задоволително бързо да го детектираме и да предприемем съответните ограничения, с цел да не се стигне до затруднения ”, изясни лекарят.

 Милена ВАСИЛЕВА