Човешките деца са поставени пред избор — инстинктът или заученото поведение
Човешкото създание се гордее със съзнателността си. Хората, за разлика от другите животни построяват държанието си на основата на писани и неписани правила, на стандарти и разсъждения, като оставят на идните генерации познания, които не е нужно да се предават директно (възможно е да се предатат посредством носители на информация). Благодарение на това човечеството възпитава новите генерации в базови познания за света, обществото и общуването посредством заучаване на съществени държания, които ще служат на индивидите през целия им живот, доста по-лесно. Част от тях са изцяло опониращи на инстинктите. Например концепцията за ненасилие или проучване на заплахите (които вървят непосредствено против естествените ни пориви).
Когато приказваме за държание, инстинктът и заученото такова са двата вида, сред които може да се подчертае основна разлика. Инстинктът — в действителност вродено държание, е деяние, което се случва по дифолт в мозъка на детето (и на възрастния, който би трябвало да го контролира). В контраст, заученото държание е деяние, което научава посредством наблюдаване, обучение или опит. Това е главната разлика сред инстинкт и заучено държание. И двата типа участват в съществуването на животните и индивида, само че хората са трансформирали приучаването в избрани държания в изкуство (като етикецията и фолклорните традиции).
Инстинктивен рев
Какво съставлява инстинктът
Инстинктът е прочут също като вродено държание. То не изисква от детето да учи, тъй като е заложен в него генетично. Плачът при новороденото може да се одобри като съвършен образец за инстинктивно деяние. Не е нужно някой да покаже на бебето по какъв начин да го направи, то е наясно, че викът е тип сигнализация, упоменаваща, че се нуждае от храна, топлота или друга грижа, дотолкоз е заложено в тялото му, че не се нуждае от обсъждане. Инстинктивното държание е в границите на генетичния състав на съществото. То разрешава на индивида или животното да се оправи с някакво деяние, с което не се е сблъсквало преди, инстинктивно децата плачат, инстинктивно се пазим от огън и височини. Не би трябвало да се бърка с рефлексите, които се отнасят до незабавна реакция при тъкмо избран тласък. В животинският свят инстинктът е изключително значим, защото разрешава на типа да оцелява и да се възпроизвежда.
Награда за държание
Какво е заученото държание
Нека за малко да се съсредоточим върху това, което съставлява заученото държание. То е деяние – забелязано, преподавано или възприето по време на персонален опит. В началото му детето се изправя пред непозната обстановка. Вижда или пробва интензивност, а по-късно бива наградено по някакъв метод за него. Най-малката премия в сходни случаи е неналичието на уязвяване, най-голямата е хвалба от значимите близки. При повтаряне на обстановката и премията заученото държание се затвърждава. За разлика от инстинкта, който няма потребност да бъде практикуван и преподаван, тук е нужно образование и повтаряне, тъй като не е присъщо и би трябвало да се усъвършенства. Изразява се в разнородни умения, които могат да бъдат подобрявани и обновени. Може да бъде следено както при индивида, по този начин и при животните.
Основно е, че при награждаване на несъмнено държание, то се затвърждава и развива. А когато се санкционира — отслабва, даже може да изчезне. Като експертите акцентират, че премиите и наказването не постоянно се лимитират до очевидните. За едно дете може да е наказване да бъде заведено на разходка, до момента в който дават анимационното филмче, което обича и да е премия вниманието, което му се обръща, откакто е подмокрило гащите си.
Поведение-награда
Основни разлики сред инстинкта и заученото държание
Инстинктът:
– Той е деяние, протичащо се по дифолт и е характерен на целия биологичен вид;
– Вроден е и може да се види, като съществена реакция на събитието, за което отговаря;
– Не е нужно да се практикува, упражнява, награждава.
Заученото държание:
– Действие, научавано посредством образование, наблюдаване и персонален опит, което не е наложително присъщо на биологичния вид;
– То изисква разбиране на информация, обработка и повторение;
– Необходимо е да се практикува, с цел да се запомни/усъвършенства.
На фона на всичко написано досега би трябвало да се посочи, че има инстинктивни дейности, които не са допустими в актуалното общество и несъмнено, родителите се пробват да ги трансформират, посредством въвеждане на заучено държание. Постепенно те биват заместени, макар своята непринуденост и биологична аргументираност. Хората са съзнателни и постановат стандарт за дейностите си в обществото и даже уединено. Всяка частична от нашето държание може да бъде категоризирана, даже тя да е плод от персонални съждения и решения. Въпросът е дали можем да подпомогнем задоволително съзнателността на децата, с цел да „ усетят “ по кое време е рационално да се отхвърлят от инстинктите си в интерес на своето богатство или богатството на близките.
По публикацията работи: Станислава Тонева
Инфо: https://psychology.framar.bg
