Често си мислим, че като общество ставаме от глупави по-глупави.

...
Често си мислим, че като общество ставаме от глупави по-глупави.
Коментари Харесай

Наистина ли ставаме от глупави по-глупави?

Често си мислим, че като общество ставаме от глупави по-глупави. Това е противоречиво, само че тук ще представим някои от доказателствата, които се дават в интерес на горното изказване.

Скорошно проучване демонстрира, че равнищата на коефициент на просветеност (IQ) спадат. Изследването също е противоречиво, тъй като е мъчно да се открият образци за равнищата на коефициент на просветеност от другите столетия. Екипът обаче е съумял да разучи времената за реакции, което също е част от проби за просветеност. Така учените разкрили, че в интервала 1884 до 2004 година разликата подхожда на към 14 точки в скалата на коефициента на просветеност.

Има повече доказателства, че равнищата на коефициент на просветеност спадат, въз основата на разликите в равнищата от 50-те години на предишния век и наши дни. Ричард Лин, психолог от Университета Улстер, твърди, че груповата ни просветеност е спаднала с една IQ точка.

Много хора също разясняват, че има ясни знаци, че интелигентността ни се редуцира. Те привеждат като доказателства учебници и изпитни въпроси от разнообразни интервали във времето. Твърдението е, че в този момент чакаме по-малко от децата спрямо предходни поколения. Други откриватели се базират на доказателства от литературата, които ясно демонстрират, настояват те, че в предишното хората са успявали да схванат по-дълги текстове с доста по – необятен речников състав, в сравнение с през днешния ден.

Какво провокира разликата в IQ равнищата? Учените са съгласни, че аргументите за това са доста, в това число генетични фактори и такива, свързани с околната среда.

ГЕНЕТИЧНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

На базата на проучвания на IQ на еднояйчни близнаци учените са разкрили, че към половината от интелигентността се базира на генетиката. Това значи, че другата половина от нашата просветеност се базира на други фактори, включително благосъстоянието на фамилията, приноса на родителите към образованието, както и културни и просветителни благоприятни условия.

ПРИЧИНИТЕ ДА СТАВАМЕ ОТ ГЛУПАВИ ПО-ГЛУПАВИ

Различни теории разсъждават върху аргументите да оглупяваме. Факторите включват всичко от високомазни диети, замърсяване на въздуха и мултитаскинг ( нуждата да се извършват по доста задания по едно и също време ) до повърхностните форми на информация, включително гледането на прекалено много риалити излъчвания. Някои учени настояват, че защото животът ни в модерния свят е станал по – елементарен, просто не са ни нужни равнищата на просветеност, нужни за оцеляването в минали времена. Сега получаваме и помощ от технологиите, каквато в никакъв случай преди не сме имали. Не е належащо да сме положителни в смятането на разум, нито в граматиката да вземем за пример, тъй като имаме задоволително принадлежности да решаваме сходни проблеми.

МОЖЕМ ЛИ ДА ВЛИЯЕМ НА IQ НИВАТА?

Когато мислим за интелигентността на децата си, би трябвало да сме сигурни, че имат здравословен метод на живот и положително обучение. Но за нас самите дали е прекомерно късно да подобрим равнището си на просветеност? Всъщност не. Има няколко неща, които можем да създадем, с цел да повишим личната си просветеност.

ИГРАЙ ИГРИ

Има доста игри и приложения, които да използваме с цел да повишим IQ -то си. Пъзели и игри с думи също могат да оказват помощ за възстановяване остротата мозъка. Дори видео игрите могат да оказват помощ за по-добро пространствено чувство.

ВЛЕЗ ВЪВ ФОРМА

Фитнесът в действителност може да усъвършенства нашата просветеност. Добрата сърдечно-съдова форма може да увеличи вербалната просветеност с 50%, твърди Мария Аберг. Бързо вървене, бягане, бягаща пътечка, аеробика би трябвало да свършат работа.

ЯЖ ПО-МАЛКО МЕСО

Някои проучвания настояват, че вегетарианците имат по-високо IQ. Мария Лайтнер, съветник психолог на Менса, твърди, че „ и двете – методът на живот и изборът при хранене на вегетарианците се асоциират с по-силна интелектуална функционалност и по-бавно понижаване на познанието . “ Това може и да не е напълно правилно, само че при всички случаи намаляването на алените меса ще ви е от изгода.

Въпреки досегашните открития, има проблем с потреблението на IQ проби за премерване на интелигентността. Така е, тъй като те нормално не регистрират културните фактори. Някои култури е по-вероятно да приготвят децата си за основани на познанието въпроси в IQ тестванията от други. Това не значи, че едните са по-малко интелигентни от другите. Съществуват и разлики в просветителните системи, тъй че тези, които прекарват повече време в учебно заведение е по-вероятно да изкарват по – високи резултати на IQ тестванията. Което единствено по-себе си не значи, че са по-интелигентни като цяло.

Трябва да сме деликатни в допускането, че обществото става все по-глупаво. Може би методите, по които мерим интелигентността не са задоволително прецизни. Във всички случаи обаче е добре да работим върху познавателните си умения, с цел да държим мозъците си в добра форма допустимо най-дълго.

Източник: megavselena.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР