ATP почете легендарните супервайзори Том Барнс и Томас Карлберг
Често ги назовават „ Странната двойка на съдийството “ – Том Барнс, някогашният морски пехотинец, който не би се изплащил даже от Клинт Ийстууд, и Томас Карлберг, скромният и вежлив швед. Двамата положителни другари, споделили безчет мачове и шампионати в десетилетните си кариери, бяха почетени на годишната среща на съдийския отдел на ATP в Понте Ведра, Флорида.
Последният шампионат на Барнс бяха Финалите на ATP през 2021, до момента в който Карлберг сподели „ довиждане “ на тениса на шампионата в Базел същата година. На пръв взор двамата са разнообразни като топ спин и слайс. Под повърхността обаче съществуват доста повече сходства, в сравнение с човек би предположил.
„ С Том сме доста, доста добре другари. Повечето хора се плашат от него, само че той е заплашителен единствено външно. Ако го опознаете, ще разберете, че той е човек със златно сърце и е мнгоо прелестно да си около него “ – споделя Карлберг. Барнс също твърди, че неговият сътрудник е доста повече, в сравнение с се вижда на пръв взор. „ Той евентуално е най-силният измежду нас, въпреки да не го демонстрира и да не наподобява по този метод. Томас е доста отзивчив човек, мощен темперамент и умее да мисли сериозно “.
Първият шампионат в кариерата на Барнс е този в Гуам през 1990 година Познат на мнозина като „ Бааарнс “, поради присъщото послание към него от страна на някогашния №4 Брад Гилбърт, американецът твърди, че с течение на годините е съумял да построи положителни връзки с някои от най-сприхавите играчи в Тура.
„ Често ми е по-лесно да се разбирам със сприхавите играчи, в сравнение с със спокойните. Не знам за какво е по този начин. Вероятно поради предишното ми в армията. Всички ние имаме единствено една задача и тя е да предоставим добър тенис на феновете. Супервайзорът е последната инстанция на корта. Най-трудната част е да пазиш салдото и да вземаш сложни решеняи доста бързо. Винаги мисля кое е най-хубаво за шампионата, почитателите и феновете “.
От своя страна Карлберг е супервайзор за Международния съвет на професионалния мъжки тенис и турнирен шеф на шампионата в Бостад, преди да се причисли публично към ATP през 1991 година Човекът, работил с хиляди тенисисти, от Джими Конърс през Пийт Сампрас до Карлос Алкарас, твърди, че най-хубавият метод един супервайзор да бъде справедлив е да се държи отзивчиво с играчите, без да се пробва да се трансформира в техен другар.
„ Тенис турът е като пътуващ цирк и е неизбежно да създадеш връзки с някои от хората в него, само че би трябвало да знаеш къде да поставиш границата. Разбира се, че се стараем да сме в положителни връзки с всички тенисисти и техните екипи, само че не излизаме по заведения за хранене дружно “ – споделя шведът.
„ Всеки супервайзор и арбитър на стол, който сега работи в ATP, е бил наставляван от Том или Томас в избран миг. Те са институции в тази област и в никакъв случай няма да има други като тях. Ще ни липсват, само че наследството им ще живее постоянно “ – декларира старши шефът на съдийската администрация Али Нили.
Макар развиването на технологиите да промени доста разпоредбите на играта в съдийството, Барнс е безапелационен, че основното качество, което търси във всеки арбитър или супервайзор ор 30 години насам, е едно и също. „ Разумът е най-съществен. Постоянно би трябвало да вземаме решения и някои от тях са фундаментално значими, като да вземем за пример дали да дисквалифицираш някого или не. Винаги е допустимо да вземеш неверно решение. Трянва да можеш да се абстрахираш от целия звук в близост и да мислиш единствено за обстановката “.
Карлберг прибавя „ Също по този начин е доста значимо да си добър възпитател и психолог. Трябва да си спокоен даже когато нещата се объркват, да слушаш другите и да уважаваш както играчите, по този начин и сътрудниците си. Както и да знаеш разпоредбите съвършено, несъмнено. Няма сурогат на това. Когато те извикат на корта в напечен миг и хиляди погледи са отправени към теб, нямаш време да четеш правилника “.
И двамата са имали опцията да следят от близко доста от легендите на тениса, само че в никакъв случай не са се възприемали като привилегировани почитатели.
„ Това е прекрасен бонус, само че не виждам тенис по този начин, както го прави жена ми “ – споделя Барнс. „ Наблюдавам го от техническа, а не от артистична гледан точка. Трябва да се убеждавам, че съдиите, лайнсмените и подавачите си правят работата, а играчите се държат обичайно “.
След цялото време, прекарано на път и надалеч от фамилиите си, Карлберг и Барнс показаха признанието си към свпите съпруги, Ева и Деби, за направените от тях жертви, които са им разрешили да преследват кариерите си в тениса.
„ Когато започнах тази работа, не си давах сметка по какъв начин ще се развие животът ми. Казах си, че просто ще опитам, а ето, че незабелязано прекарах 30 години в ATP. Съпругата ми постоянно ме е подкрепяла, защото знае какъв брой доста обичам тениса. Тя сътвори същински героизъм, като отгледа три деца и по едно и също време с това работеше. Не мога да ви опиша какъв брой съм ѝ признателен “.
Барнс изпитва същите усеща към Деби. „ Тя е моята канара. Заедно взехме решението да се посветя на това. Започнах на по-късен стадий от живота си, когато детето ни към този момент беше в лицей. Нямаше потребност да се безпокоя за това кой наглежда дребните у дома и това направи нещата доста по-лесни “.
И двамата декларират, че са доста признателни за другарствата, които са завързали през годините в Тура. „ Винаги ще оценявам другарствата, които сътворих по време на работата си “ – споделя Карлберг. „ С сътрудниците ми имахме опцията да пътуваме доста и да забележим най-различни хора и култури. Благодарен съм за това. На процедура съвсем живеехме дружно. Често прекарваме повече време с сътрудниците си, в сравнение с съм фамилията, изключително първоначално, когато сме на път по 30 седмици в годината “.
Този стадий от живота им обаче към този момент е зад тях и двамата ще могат да се радват на времето, прекарано вкъщи.
