Честита Баба Марта! Отбелязваме началото на новата стопанска година
Честит Първи март! Честита Баба Марта!
В първия ден от месец март българите честват " Баба Марта ", един от най-тачените традиции с хилядолетна история.
На празника всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна декорация от усукани конци, които се поставят на 1-ви март за здраве. Малкото бижу се създава от вълнена или памучна прежда в два съществени цвята – бяла и алена.
Обичаят е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Той участва в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава „ мърцишор”. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни – Западните околности, Република Македония, Северна Гърция и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в фамилията да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и срещу уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. След това се слагат на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
Друг бит е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат на клонки от цъфнало дърво или шубрак. Така на доста места в България обичайно се виждат окичени с мартеници дървета и шубраци.
Трети пък носят талисмана, до момента в който не видят първите щъркели и чак тогава могат да ги закичат на дърво.
В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „ че да върви, както тече реката “. Легендата гласи още, че благополучие и шанс носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита наследник конец (против уроки), а в Родопите се поставят още няколко цвята.
Празникът на Баба Марта в българските обичаи още е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния облик в българския фолклор, олицетворяващ изменчивия месец март.
Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската античност, посочват предците на мартениците ейресионе. Те съставляват клончета, които са накичени с бели и червени вълнени конци. Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени освен с червени и бели конци, само че и със сушени плодове. Макар и относително късна, енциклопедията съдържа сведения от много по-ранни творби. Самата ейресионе е носена всекидневно на най-малко един от празниците в чест на Аполон, възнинали по сходство на празниците на Дионисий.
Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският създател Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил изложение, в което стръкче с вплетени червени и бели влакна се носи на празник отдаден на богинята Атина Палада.
В първомартенските обреди някои откриватели пък виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на който е наименуван и месец март.
През 30-те години се утвърждава мита за появяването на мартеницата, който я свързва с Хан Аспарух, в това число и легендата за „ хан Кубрат и снопа пръчки “. За основа е употребявано творбата на културолога Николай Райнов „ Видения из антична България, сказания за мир и бран “, оповестено за пръв път през 1918 г.
В първия ден от месец март българите честват " Баба Марта ", един от най-тачените традиции с хилядолетна история.
На празника всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна декорация от усукани конци, които се поставят на 1-ви март за здраве. Малкото бижу се създава от вълнена или памучна прежда в два съществени цвята – бяла и алена.
Обичаят е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Той участва в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава „ мърцишор”. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни – Западните околности, Република Македония, Северна Гърция и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в фамилията да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и срещу уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. След това се слагат на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
Друг бит е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат на клонки от цъфнало дърво или шубрак. Така на доста места в България обичайно се виждат окичени с мартеници дървета и шубраци.
Трети пък носят талисмана, до момента в който не видят първите щъркели и чак тогава могат да ги закичат на дърво.
В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „ че да върви, както тече реката “. Легендата гласи още, че благополучие и шанс носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита наследник конец (против уроки), а в Родопите се поставят още няколко цвята.
Празникът на Баба Марта в българските обичаи още е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния облик в българския фолклор, олицетворяващ изменчивия месец март.
Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската античност, посочват предците на мартениците ейресионе. Те съставляват клончета, които са накичени с бели и червени вълнени конци. Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени освен с червени и бели конци, само че и със сушени плодове. Макар и относително късна, енциклопедията съдържа сведения от много по-ранни творби. Самата ейресионе е носена всекидневно на най-малко един от празниците в чест на Аполон, възнинали по сходство на празниците на Дионисий.
Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският създател Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил изложение, в което стръкче с вплетени червени и бели влакна се носи на празник отдаден на богинята Атина Палада.
В първомартенските обреди някои откриватели пък виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на който е наименуван и месец март.
През 30-те години се утвърждава мита за появяването на мартеницата, който я свързва с Хан Аспарух, в това число и легендата за „ хан Кубрат и снопа пръчки “. За основа е употребявано творбата на културолога Николай Райнов „ Видения из антична България, сказания за мир и бран “, оповестено за пръв път през 1918 г.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ