Нито една повече. Все повече хора протестират срещу насилието над жени
Червено пухено яке, зимна шапка, ръкавици – тя наподобява добре готова за няколкото часа на крайник в студа пред Съдебната палата.
Първоначално не е сигурна, че желае да дава изявление. Но по-късно се съгласява – както сама споделя, общото оглушително безмълвие е в действителност главната част от казуса.
„ Тук съм, тъй като имам някаква вяра, че този митинг ще даде най-малко малко храброст на дамите, които са жертви на принуждение, които са в неприятно състояние и се опасяват “, споделя тя. „ За страдание мисля, че в България съвсем всеки знае за подобен случай. Ако не е ставал очевидец, то най-малко е чувал или подозирал или се е страхувал от това. “
Радина е една от няколкото стотин души - доста повече, в сравнение с същия митинг преди година, които в четвъртък вечерта, макар студа, се събраха в центъра на София, с цел да стачкуват против насилието над дами. Те настояха за незабавни ограничения, които страната да предприеме, с цел да отбрани дамите от домашно принуждение и принуждение, учредено на пола.
От началото на 2021 година до момента в България минимум 15 дами са от мъже – съвсем във всички случаи обвинени за убийството са техни сътрудници, съпрузи, синове.
Официална статистика за тези убийства обаче липсва, тъй като за правенето на такава не е виновна никоя държавна институция. Въпреки това Общоевропейско изследване сочи, че е преживявала физическо и/или полово принуждение.
Радина познава такава жена, само че споделя, че когато това се е случвало, „ не е било комфортно да се приказва за това. И тъкмо това е най-големият проблем. Че е загадка и се крие. “
Мълчанието е тъкмо противоположното на това, което цели митингът. Докато приказваме с Радина, високоговорителите разнасят викания: „ Нито една повече “ и „ Няма да мълчим “.
И въпреки всичко, малко по-рано митингът е почнал точно с едноминутно безмълвие. Причината: в същия ден, единствено часове преди началото на събитието, следващата жена е изгубила живота си. По непотвърдена информация за ѝ е арестуван нейният другар.
Радина е пристигнала пред Съдебната палата дружно със своя другарка и нейната щерка. „ Въпросът не би трябвало да е за какво сме тук, а за какво всички останали не са тук “, красноречива е тя.
На метри от тях, измежду множеството от цветни плакати, стоят две девойки с техните послания, изписани върху бял картон и вдигнати високо във въздуха.
Мария и Чийдем споделят, че желаят дамите, които са жертви на принуждение, да схванат, че не са сами, че има хора, които ги поддържат. Искат също по този начин напълно съответни дейности от страна на страната.
„ От правна позиция е доста мъчно да се потвърди, че една жена е жертва на домашно принуждение. И това е една от аргументите, поради които е проведен днешният митинг “, изяснява 22-годишната Мария.
За да се квалифицира едно действие като домашно принуждение, сега съществува законово условие то да е редовно, т.е. да има най-малко три случаи на принуждение.
По този метод съгласно Мария законът не пази жертвите.
„ Да, пази ги след осъждането “, споделя тя, „ само че правосъдният развой продължава прекомерно дълго време и множеството дами са в прекомерно неизгодна позиция, като се има поради, че са финансово подвластни от насилниците си и в множеството случаи споделят общо жилище. Домашното принуждение тъкмо по тази причина е толкоз притеснително, тъй като не може да се съпостави с друга телесна щета. Едно е някой да те удари на улицата, друго е в личния ти дом – мястото, където по принцип би трябвало да се чувстваш в сигурност “, отбелязва Мария и пъха ръце в джобовете на якето си, с цел да се сгрее.
И двете с Чийдем познават дами, които са претърпели принуждение. Намесвали са се в един подобен случай – на близка другарка, която се е наложило да убедят, че не би трябвало да продължава да търпи насилието.
„ За мен най-притеснителното е, че дамите жертви на принуждение не го одобряват като принуждение, а като нещо обикновено. Че не е огромна работа мъжът ти или сътрудникът ти да те удари. Всички сме чували израза „ той си е изпуснал нервите, да, аз го провокирах, аз бях отговорна “. Цялата нормалност, в която се опакова домашното принуждение, насилието над дами – това е притеснителното “, споделя Мария.
Докато приказваме, друга неприемлива нормалност се разиграва пред очите на стотиците протестиращи: трима млади мъже, облечени в черно, си проправят път през спокойно струпалите се хора.
Единият носи българско знаме, другият колона, третият афиш, на който написа „ Българката – биологична жена, майка на нашите деца “. Тримата застават най-отпред пред протестиращите и тъкмо пред уредниците на митинга, които се пробват да изместят.
Демонстриращите незабавно ги разпознават като провокатори и приканват полицията да ги изгони. Около тях се струпват хора, служители на реда ги водят встрани, а компактно зад тях са камерите, фотоапаратите и микрофоните на медиите.
„ Не сме от някоя организация, ние сме български националисти “, споделя единият от мъжете в черно. Според протестиращите обаче тримата са деятели на Българския народен съюз , свързван с Боян Расате. Следва кавга, един от протестиращите е арестуван за малко, тъй като е хвърлил шише с вода в тяхна посока, по-късно е освободен.
„ Аз не разбрах те за какво са тук “, споделя Мартин , който е пристигнал на митинга с още няколко другари и от близко вижда случката.
„ Да дойдеш на митинг против насилието над дами – какво, засегнали са се, че като се изключи че желаят да бият чернокожи и гейове, в този момент са им протегнали ръка на изконното право да бият и дами ли? Малко е неуместно да се появиш на такова събитие и да искаш да правиш зулуми. Не го разбрах. “
Той е сдържан оптимист за това дали нещо ще се промени във връзка с насилието над дами. Според него смяна е допустима, само че ще се случи доста постепенно.
„ Няма да стане от през днешния ден за на следващия ден, изключително когато политиците отбягват някои тематики с безумни извинения – че това ще им открадне гласове. “
Няколко метра настрана, Радина пристъпва от крайник на крайник, с цел да се стопли. Два часа след началото си, митингът към този момент завършва. Говорили са уредниците от „ Феминистки мобилизации “; дами, претърпели принуждение, намерено са разказали историите си; активистки са призовали за завършек на мълчанието и всичко приключва с ария за вяра, изпята от активистката Лиана Георги.
Но Радина е скептична, че митингът ще промени нещо.
„ Съмнявам се и поради провокациите, които видяхме по-рано. Целият фокус се измества и това е най-дразнещото за мен. Не знам дали по отношение на настояванията за законови промени ще се промени нещо. Но се надявам просто някакъв персонален образец да доближи до някого – това отново ще е една дребна победа. Дори единствено една орис да се промени. “
Източник: svobodnaevropa.bg
Първоначално не е сигурна, че желае да дава изявление. Но по-късно се съгласява – както сама споделя, общото оглушително безмълвие е в действителност главната част от казуса.
„ Тук съм, тъй като имам някаква вяра, че този митинг ще даде най-малко малко храброст на дамите, които са жертви на принуждение, които са в неприятно състояние и се опасяват “, споделя тя. „ За страдание мисля, че в България съвсем всеки знае за подобен случай. Ако не е ставал очевидец, то най-малко е чувал или подозирал или се е страхувал от това. “
Радина е една от няколкото стотин души - доста повече, в сравнение с същия митинг преди година, които в четвъртък вечерта, макар студа, се събраха в центъра на София, с цел да стачкуват против насилието над дами. Те настояха за незабавни ограничения, които страната да предприеме, с цел да отбрани дамите от домашно принуждение и принуждение, учредено на пола.
От началото на 2021 година до момента в България минимум 15 дами са от мъже – съвсем във всички случаи обвинени за убийството са техни сътрудници, съпрузи, синове.
Официална статистика за тези убийства обаче липсва, тъй като за правенето на такава не е виновна никоя държавна институция. Въпреки това Общоевропейско изследване сочи, че е преживявала физическо и/или полово принуждение.
Радина познава такава жена, само че споделя, че когато това се е случвало, „ не е било комфортно да се приказва за това. И тъкмо това е най-големият проблем. Че е загадка и се крие. “
Мълчанието е тъкмо противоположното на това, което цели митингът. Докато приказваме с Радина, високоговорителите разнасят викания: „ Нито една повече “ и „ Няма да мълчим “.
И въпреки всичко, малко по-рано митингът е почнал точно с едноминутно безмълвие. Причината: в същия ден, единствено часове преди началото на събитието, следващата жена е изгубила живота си. По непотвърдена информация за ѝ е арестуван нейният другар.
Радина е пристигнала пред Съдебната палата дружно със своя другарка и нейната щерка. „ Въпросът не би трябвало да е за какво сме тук, а за какво всички останали не са тук “, красноречива е тя.
На метри от тях, измежду множеството от цветни плакати, стоят две девойки с техните послания, изписани върху бял картон и вдигнати високо във въздуха.
Мария и Чийдем споделят, че желаят дамите, които са жертви на принуждение, да схванат, че не са сами, че има хора, които ги поддържат. Искат също по този начин напълно съответни дейности от страна на страната.
„ От правна позиция е доста мъчно да се потвърди, че една жена е жертва на домашно принуждение. И това е една от аргументите, поради които е проведен днешният митинг “, изяснява 22-годишната Мария.
За да се квалифицира едно действие като домашно принуждение, сега съществува законово условие то да е редовно, т.е. да има най-малко три случаи на принуждение.
По този метод съгласно Мария законът не пази жертвите.
„ Да, пази ги след осъждането “, споделя тя, „ само че правосъдният развой продължава прекомерно дълго време и множеството дами са в прекомерно неизгодна позиция, като се има поради, че са финансово подвластни от насилниците си и в множеството случаи споделят общо жилище. Домашното принуждение тъкмо по тази причина е толкоз притеснително, тъй като не може да се съпостави с друга телесна щета. Едно е някой да те удари на улицата, друго е в личния ти дом – мястото, където по принцип би трябвало да се чувстваш в сигурност “, отбелязва Мария и пъха ръце в джобовете на якето си, с цел да се сгрее.
И двете с Чийдем познават дами, които са претърпели принуждение. Намесвали са се в един подобен случай – на близка другарка, която се е наложило да убедят, че не би трябвало да продължава да търпи насилието.
„ За мен най-притеснителното е, че дамите жертви на принуждение не го одобряват като принуждение, а като нещо обикновено. Че не е огромна работа мъжът ти или сътрудникът ти да те удари. Всички сме чували израза „ той си е изпуснал нервите, да, аз го провокирах, аз бях отговорна “. Цялата нормалност, в която се опакова домашното принуждение, насилието над дами – това е притеснителното “, споделя Мария.
Докато приказваме, друга неприемлива нормалност се разиграва пред очите на стотиците протестиращи: трима млади мъже, облечени в черно, си проправят път през спокойно струпалите се хора.
Единият носи българско знаме, другият колона, третият афиш, на който написа „ Българката – биологична жена, майка на нашите деца “. Тримата застават най-отпред пред протестиращите и тъкмо пред уредниците на митинга, които се пробват да изместят.
Демонстриращите незабавно ги разпознават като провокатори и приканват полицията да ги изгони. Около тях се струпват хора, служители на реда ги водят встрани, а компактно зад тях са камерите, фотоапаратите и микрофоните на медиите.
„ Не сме от някоя организация, ние сме български националисти “, споделя единият от мъжете в черно. Според протестиращите обаче тримата са деятели на Българския народен съюз , свързван с Боян Расате. Следва кавга, един от протестиращите е арестуван за малко, тъй като е хвърлил шише с вода в тяхна посока, по-късно е освободен.
„ Аз не разбрах те за какво са тук “, споделя Мартин , който е пристигнал на митинга с още няколко другари и от близко вижда случката.
„ Да дойдеш на митинг против насилието над дами – какво, засегнали са се, че като се изключи че желаят да бият чернокожи и гейове, в този момент са им протегнали ръка на изконното право да бият и дами ли? Малко е неуместно да се появиш на такова събитие и да искаш да правиш зулуми. Не го разбрах. “
Той е сдържан оптимист за това дали нещо ще се промени във връзка с насилието над дами. Според него смяна е допустима, само че ще се случи доста постепенно.
„ Няма да стане от през днешния ден за на следващия ден, изключително когато политиците отбягват някои тематики с безумни извинения – че това ще им открадне гласове. “
Няколко метра настрана, Радина пристъпва от крайник на крайник, с цел да се стопли. Два часа след началото си, митингът към този момент завършва. Говорили са уредниците от „ Феминистки мобилизации “; дами, претърпели принуждение, намерено са разказали историите си; активистки са призовали за завършек на мълчанието и всичко приключва с ария за вяра, изпята от активистката Лиана Георги.
Но Радина е скептична, че митингът ще промени нещо.
„ Съмнявам се и поради провокациите, които видяхме по-рано. Целият фокус се измества и това е най-дразнещото за мен. Не знам дали по отношение на настояванията за законови промени ще се промени нещо. Но се надявам просто някакъв персонален образец да доближи до някого – това отново ще е една дребна победа. Дори единствено една орис да се промени. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ