Странно единомислие в България
" Червени акули " единствено чакат някой демократ да " скочи от борда ", с цел да го " раздерат във въздуха " - толкоз ще им се " услади кръвта " му. От другата страна обаче не по-малко кръвожадни антикомунисти, като някаква " мумия ", която " не е от тоя свят ", " не се хранят, не спят и постоянно се връщат, за смут на алените ". Това са единствено два от многочислените мостри на " изящна " книжовност, които тези дни щедро се леят от парламентарната естрада и телевизионния екран във връзка " изненадващите " разкрития за шестващата из България шуробаджанащина. В същото време, поради новите/старите самолети или поради нещо друго, словесни откоси си разменят президентът и ръководещите: " който търси борба, ще си я получи ", " междуинституционална война ", " преден конфликт ", " арбитражен съд ", " бухалка ", " безредие "...
Никой никого няма да " раздира "
Като слуша всичко това, изключително в случай че не е изключително отдаден в традициите и нравите на българската политическа просвета, човек може да си намерения, че някаква непримирима съпротива е погнала властта, която на собствен ред също не се дава, тъй че се задава решителна битка на живот и гибел. И всеки миг има заплаха, както споделя министър председателят, да падне кабинет или президент, някакъв " ужасяващ акт " да ни докара " страхотна неустойчивост и прелом " и " да се счупи всичко ".
Спокойно, нищо такова няма да се случи (а и да се случи, ще е по някаква друга причина). Или както министър председателят обясняваше преди време на преди малко встъпилия в служба президент - " не им обръщай(те) внимание на политиците ". Ще се " поджафкат " и " подракат " в Народното събрание, след което ще настъпи помирение " за положителното на България ". Най-малко по две аргументи.
Първо, конфигурираните навсякъде " дриймтимове " от родственици, другари и съпартийци са в действителност значим за страната проблем. Както е значим и въпросът за какво толкоз години се отсрочва пазаруването на нови бойни самолети. Не че ръководещи и съпротива нямат какво да разделят (обществените поръчки и комисионите са сладки и осмислят пребиваването в политиката). Но и едните, и другите нямат интерес да минават границата, оттатък която рискуват да разрушат схемата, основана и отгледана от тях самите.
И второ: макар цялата гюрултия от шумни кавги, взаимни хули и късане на ризи и макар всичките идеологически разлики, сега парламентарната съпротива в България не е нищо повече от симулативност и мимикрия. Защото по главните проблеми, които спъват развиването на страната, сред ръководещи и съпротива царува на процедура единогласие.
Пълно единодушие
И едните, и другите са единомислещи в съпротивата си против нужните дълбоки промени и в поддръжката си за тяхната продължаваща реплика. Така да вземем за пример всички приказват за образованието, само че никой не прави нищо за откъсването му от допотопните стратегии и способи, от закостенялостта и забручеството. Все едно кой е на власт, опазването на здравето продължава да тъне в блатото, а всяка концепция за измъкването му непроменяемо се проваля. Както и всяка концепция за промени на трудовия пазар. Да не забравяме и по какъв начин всички се опасяват от неизбежните промени на енергийния пазар и по тази причина на драго сърце непрекъснато ги отсрочват.
Всичко това, несъмнено, може да се дължи ненапълно и на обща липса на хрумвания, въображение и храброст. При правосъдната промяна обаче единодушието е напълно явно. Онова болшинство, което в предходния парламент " опраска " конституционните промени, а в настоящия остана на процедура без никаква опозиция, продължава стройно и единно в същата посока. Всички са обединени към неприкосновеността на основния прокурор и дори се борят за неговата отзивчивост. Т.нар. съпротива, която другояче громи ръководещите с мотив и без мотив, благосклонно си мълчеше при неспирните безобразия на болшинството в остарелия Висш правосъден съвет. Мълчеше си и когато прокуратурата погна със скалъпени обвинявания съперници на властта. После добродушно гласоподава " въздържал се ", когато небрежно и " на мрачно " признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс и в Закона за правосъдната власт развързаха още повече ръцете на прокуратурата, трансферираха делата за корупция по високите етажи на обичания ѝ Специализиран съд и ѝ дадоха опция да отстранява неуместни магистрати. Управляващи и съпротива видимо се конкурират с обособени планове за нов антикорупционен закон. Но са единомислещи, че корупционните следствия би трябвало да останат под цялостния надзор на основния прокурор. Накрая опозицията с подготвеност се включи и във възпроизвеждането на статуквото в новия Висш правосъден съвет, макар че поради условието за квалифицирано болшинство можеше да го блокира.
Опозицията обича да приказва за " паралелната страна ", само че в никакъв случай не я сочи. За нея името Пеевски (също като основния прокурор) се употребява със статут на цялост. И по тази причина оглушително си мълчи (или най-малко доста внимава какво говори), когато цялата държавна машина неприкрито е впрегната в преразпределянето на печелившия оръжеен бизнес, в присвояването или съсипването на " Дунарит " и " Емко ". Което я прави част от парламентарното единогласие, поддържащо модела на слепване сред икономическа, политическа и правосъдна власт, на завземане и покоряване на държавните институции на частни ползи. Това единогласие подкопава все по-дълбоко основите на правовата страна, изпразва от наличие демократичните правила и ги трансформира в куха фасада. С което властта в България с бързи крачки се доближава към практиките на Путиновия режим в Русия.
Съгласие и във външната политика
Впрочем, точно отношението към Русия демонстрира, че и във външнополитически проект в българския парламент царува по-скоро единодушие. Опозицията и президентът непрекъснато приказват за вредите от глобите против Русия, а министър председателят се кани да трансформира отменянето им в една от задачите на българското председателство на Европейски Съюз. Опозицията твърди, че " Русия няма по какъв начин да бъде опасност за националната сигурност на България ". Но като слуша думите на премиера за съветските ракети и самолети, които ще бъдат ориентирани против България, необятната аудитория няма по какъв начин да не стигне до същия извод: че същинската опасност е не Русия, а участието в НАТО. Същевременно покупката на съвместими със стандартите на НАТО самолети още веднъж се отсрочва за неопределен срок. За премиера те към този момент не са приоритет. Или както сподели военният министър, няма да се бърза с новите изтребители, тъй като имало сентенция: " Бързите покупко-продажби комисиони раждат ". Сякаш по-бавните не раждат. Така или другояче нищо чудно най-после да платим същата цена, само че самолетите да се окажат не шведски, а съветски… Така малко по малко ръководството, съгласно така наречен съпротива, подкопава и европейската, и евроатлантическата принадлежност на България.
Никой никого няма да " раздира "
Като слуша всичко това, изключително в случай че не е изключително отдаден в традициите и нравите на българската политическа просвета, човек може да си намерения, че някаква непримирима съпротива е погнала властта, която на собствен ред също не се дава, тъй че се задава решителна битка на живот и гибел. И всеки миг има заплаха, както споделя министър председателят, да падне кабинет или президент, някакъв " ужасяващ акт " да ни докара " страхотна неустойчивост и прелом " и " да се счупи всичко ".
Спокойно, нищо такова няма да се случи (а и да се случи, ще е по някаква друга причина). Или както министър председателят обясняваше преди време на преди малко встъпилия в служба президент - " не им обръщай(те) внимание на политиците ". Ще се " поджафкат " и " подракат " в Народното събрание, след което ще настъпи помирение " за положителното на България ". Най-малко по две аргументи.
Първо, конфигурираните навсякъде " дриймтимове " от родственици, другари и съпартийци са в действителност значим за страната проблем. Както е значим и въпросът за какво толкоз години се отсрочва пазаруването на нови бойни самолети. Не че ръководещи и съпротива нямат какво да разделят (обществените поръчки и комисионите са сладки и осмислят пребиваването в политиката). Но и едните, и другите нямат интерес да минават границата, оттатък която рискуват да разрушат схемата, основана и отгледана от тях самите.
И второ: макар цялата гюрултия от шумни кавги, взаимни хули и късане на ризи и макар всичките идеологически разлики, сега парламентарната съпротива в България не е нищо повече от симулативност и мимикрия. Защото по главните проблеми, които спъват развиването на страната, сред ръководещи и съпротива царува на процедура единогласие.
Пълно единодушие
И едните, и другите са единомислещи в съпротивата си против нужните дълбоки промени и в поддръжката си за тяхната продължаваща реплика. Така да вземем за пример всички приказват за образованието, само че никой не прави нищо за откъсването му от допотопните стратегии и способи, от закостенялостта и забручеството. Все едно кой е на власт, опазването на здравето продължава да тъне в блатото, а всяка концепция за измъкването му непроменяемо се проваля. Както и всяка концепция за промени на трудовия пазар. Да не забравяме и по какъв начин всички се опасяват от неизбежните промени на енергийния пазар и по тази причина на драго сърце непрекъснато ги отсрочват.
Всичко това, несъмнено, може да се дължи ненапълно и на обща липса на хрумвания, въображение и храброст. При правосъдната промяна обаче единодушието е напълно явно. Онова болшинство, което в предходния парламент " опраска " конституционните промени, а в настоящия остана на процедура без никаква опозиция, продължава стройно и единно в същата посока. Всички са обединени към неприкосновеността на основния прокурор и дори се борят за неговата отзивчивост. Т.нар. съпротива, която другояче громи ръководещите с мотив и без мотив, благосклонно си мълчеше при неспирните безобразия на болшинството в остарелия Висш правосъден съвет. Мълчеше си и когато прокуратурата погна със скалъпени обвинявания съперници на властта. После добродушно гласоподава " въздържал се ", когато небрежно и " на мрачно " признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс и в Закона за правосъдната власт развързаха още повече ръцете на прокуратурата, трансферираха делата за корупция по високите етажи на обичания ѝ Специализиран съд и ѝ дадоха опция да отстранява неуместни магистрати. Управляващи и съпротива видимо се конкурират с обособени планове за нов антикорупционен закон. Но са единомислещи, че корупционните следствия би трябвало да останат под цялостния надзор на основния прокурор. Накрая опозицията с подготвеност се включи и във възпроизвеждането на статуквото в новия Висш правосъден съвет, макар че поради условието за квалифицирано болшинство можеше да го блокира.
Опозицията обича да приказва за " паралелната страна ", само че в никакъв случай не я сочи. За нея името Пеевски (също като основния прокурор) се употребява със статут на цялост. И по тази причина оглушително си мълчи (или най-малко доста внимава какво говори), когато цялата държавна машина неприкрито е впрегната в преразпределянето на печелившия оръжеен бизнес, в присвояването или съсипването на " Дунарит " и " Емко ". Което я прави част от парламентарното единогласие, поддържащо модела на слепване сред икономическа, политическа и правосъдна власт, на завземане и покоряване на държавните институции на частни ползи. Това единогласие подкопава все по-дълбоко основите на правовата страна, изпразва от наличие демократичните правила и ги трансформира в куха фасада. С което властта в България с бързи крачки се доближава към практиките на Путиновия режим в Русия.
Съгласие и във външната политика
Впрочем, точно отношението към Русия демонстрира, че и във външнополитически проект в българския парламент царува по-скоро единодушие. Опозицията и президентът непрекъснато приказват за вредите от глобите против Русия, а министър председателят се кани да трансформира отменянето им в една от задачите на българското председателство на Европейски Съюз. Опозицията твърди, че " Русия няма по какъв начин да бъде опасност за националната сигурност на България ". Но като слуша думите на премиера за съветските ракети и самолети, които ще бъдат ориентирани против България, необятната аудитория няма по какъв начин да не стигне до същия извод: че същинската опасност е не Русия, а участието в НАТО. Същевременно покупката на съвместими със стандартите на НАТО самолети още веднъж се отсрочва за неопределен срок. За премиера те към този момент не са приоритет. Или както сподели военният министър, няма да се бърза с новите изтребители, тъй като имало сентенция: " Бързите покупко-продажби комисиони раждат ". Сякаш по-бавните не раждат. Така или другояче нищо чудно най-после да платим същата цена, само че самолетите да се окажат не шведски, а съветски… Така малко по малко ръководството, съгласно така наречен съпротива, подкопава и европейската, и евроатлантическата принадлежност на България.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ