Режисьорката Юли Жербасе: Всеки може да тълкува различно Розовият облак
Бразилската режисьорка Юли Жербасе, чиито пълнометражен дебют „ Розовият облак “ притегли при започване на годината вниманието на Сънданс, а след това взе огромната премия в Международния конкурс на София филм фест този март, в този момент дойде в България за есенното издание на фестивала.
На сутринта след запознанство за една нощ, Жована и Яго са събудени от сирени, които отекват над целия град. Появил се е токсичен розов облак, който за 10 секунди убива всеки, останал на открито. Двамата се оказват затворени и времето като че ли стопира да тече. Целият свят е под карантина, животът се случва онлайн, а те двамата би трябвало да изградят от насилствения се престой дружно връзка.
Филмът стартира с уверението че „ Всяка аналогия с действителни събития е чиста случайност “, сюжетът е писан през 2017 и сниман през 2019 година Затова и екипът самичък мъчно съумява да повярва какъв брой сходен се оказва разказът в „ Розовия облак “ на днешната действителност.
Юли Жербасе: Беше полуда. Когато стартира пандемията, към този момент бяхме в постпродукция, работехме по четвърти вид на монтажа. През март членовете на екипа започнаха да ме засипват със известия „ Юли, какво се случва, нашият филм се сбъдна? “ Сцените които трябваше да бъдат фантастика, станаха нашата действителност. Много беше необичайно и всички бяхме шокирани. Иначе аз просто желаех да направя филм с малко герои и местоположения, тъй че да е напълно фокусиран върху игра и прочувствения път, който героите би трябвало да изминат.
За мен този филм е за свободата и какво значи тя за теб. Какво значи свободата за Жована и за Яго. Те двамата желаят разнообразни неща, разнообразни условия биха ги създали щастливи. Всеки воин си има своя визия за щастието и свободата и тъкмо това желаех да проучвам.
Зрителят остава с чувството, че розовият облак лишава доста повече от свободата на Жована, като че ли напряко я управлява?
Хората ме питат за какво е розов облака и аз давам отговор: „ Виждате ли по какъв начин за Жована обстановката е доста по-тежка. Облакът я принуждава да прави неща, които не е желала. При Яго всичко е наред. Като че облакът потиска нея доста повече, тъй като е жена. Сякаш облакът и Яго са се съюзили против Жована. Впрочем аз не мисля, че те са надълбоко влюбени. В началото на кино лентата са много пияни и явно са дружно за една нощ. Или най-малко Жована по този начин е желала. Току що са се срещнали. И внезапно се оказват като женени принудително. Макар и да имат усеща един към различен, несъмнено не са идеалната двойка. Не биха избрали да бъдат дружно. Но защото са в тази обстановка, най-малко се пробват да извлекат от нея най-хубавото. Но несъмнено не ги виждам като тази сантиментална двойка, която би желала да остане дружно вечно.
Извън пандемичното четене на кино лентата ви, доста критици го назовават и феминистки…
Това беше една от тематиките. Виждате, че не става въпрос единствено за връзката им, а и че облакът не разрешава на Жована да направи изборите, които другояче би направила. Не желае да е с този мъж, не желае да е в жилището, не желае да има дете, само че като че ли облакът я принуждава да направи всичко това. Да последва обичайните стъпки на жена. Тази феминистка позиция във кино лентата постоянно е била доста значима за мен. Затова и избрах облакът да е розов. Нали децата ги учат, че розовото е за девойки. Сякаш облакът споделя на Жована „ Ти би трябвало да си една такава красива жена и да чистиш къщата, и да имаш деца, нямаш избор, ще следваш тези стъпки. “
Много хора в този момент възприемат кино лентата ми напълно през призмата на пандемията, свързват го с нашата действителност, само че за мен е значимо и тези други смисли да не бъдат забравяни. Да бъдат усетени многото пластове в историята. Надявам се хората да намерят и други смисли за облака.
Впрочем сюжетът е писан преди избирането на Болсонаро за президент на Бразилия, само че снимахме през май 2018-та, няколко месеца след встъпването му в работа. Помня че някои от членовете на екипа тогава допускаха, че розовият облак може да е Болсонаро. Нещо токсично, което ни въздейства добре, което ни кара да се усещаме зле… Тогава си споделих „ Ами, да, може, в случай че за вас Розовият облак е Болсонаро или въобще нашата политическа обстановка... “ Ние знаехме, че нещата не отиват на добре, а по време на пандемията напряко беше извънредно. Още е извънредно. Според мен той е ужасяващ президент, та в случай че желаете можете да тълкувате облака и по този начин.
Разкажете ми по какъв начин постигнахте клаустрофобичната атмосфера във кино лентата? Бяха ли в действителност актьорите на тясно, на розова светлина ли играха, действителна ли беше тягостната тишина във кино лентата?
Работих, както и различен път, с Бруно Полидоро, един страховит оператор. Искахме камерата да е от самото начало в жилището. Така че, когато виждахме приятелите или роднините, те се показваха единствено на екран. Искахме камерата да е затворена също като героите. За това е и толкоз клаустрофобично – постоянно сме в жилището. Това беше едно от разпоредбите, които следвахме. В първата седмица заснехме поддържащите герои. Следващите три седмици бяхме единствено в жилището. Сякаш и екипът беше затворен, тъй като три седмици не излязохме. А то си беше същински апартамент, не беше студио. Това значи, че за някои подиуми трябваше всички да се сгъчкваме по ъглите. Мисля, че този развой ни оказа помощ тъй като това, че прекарахме толкоз доста време в същински апартамент, накара актьорите да усетят хода на времето, да усетят по какъв начин времето и лимитираното пространство въздействат на страстите. Естествено ние бяхме там единствено три седмици, не 10 години като във кино лентата...
Осветявахме сцените в розово на терен. Във кино лентата има толкоз доста розово. Един ден, когато заснемахме сцена с бащата на Яго под розовата светлина, аз гледах в монитора и все не ми се струваше, че е задоволително розово. Операторът твърдеше, че даже е прекомерно, само че моите очи към този момент по този начин бяха навикнали, толкоз доста розово бяха видели, че го считаха за естественото. Точно в този случай аз настоях да оцветят всичко още повече, и когато видях крайния резултат в монтажната стая, усетих какъв брой съм прекалила. Постепенно просто бяхме спрели да го виждаме.
За звука, обаче, защото бяхме в същински апартамент, а пандемията още не беше почнала, трябваше да изчакваме всевъзможни шумове да спрат - рейсове, мотори, имаше кучета в квартала, и за фотосите трябваше да ги чакаме. Нямахме тишина.
Във кино лентата времето се размива и, в случай че Жована и Яго нямаха дете, мъчно бихме предположили какъв брой години са изтекли.
По време на монтажа се зачудихме дали да не изписваме във кино лентата какъв брой време е минало. Но тъкмо тогава стартира карантината и всички взеха да се оплакват, по какъв начин не знаят кой ден от седмицата е. И си казахме, че в действителност когато човек е в изолираност, в карантина, усеща прекосяването на времето по чудноват метод. Искахме да вкараме това чувство във кино лентата. Да не знае фена дали е предходна седмица или месец. После, когато се появява детето става по-лесно, вижда се по какъв начин то пораства. Но първоначално времето се замъглява и това е преднамерено.
За вашият филм четох, че преди фотосите е имало съществени подготовки. Това е метод, който актуалното кино недолюбва. Напротив, нормално се търси импровизацията, съвсем документалното... Защо вие предпочетохте да работите по този начин?
Исках да съм готова за фотосите. Все отново това ми е първия пълнометражен филм и желаех да съм сигурна, че всичко ще се движи в синхрон с актьорите. Не сме импровизирали доста, а и когато импровизирахме, след това тъкмо тези фрагменти не сме употребявали. За мен беше значимо да последвам сюжета и да имаме подготовки. Репетирахме малко повече от месец. Искахме да сме сигурни, че всички усещаме и разбираме героите и сцените по един и същи метод. Че имаме в главите си един и същи филм. Затова беше значимо за актьорите да открият героите си авансово. За да може, когато отидем на снимачната площадка към този момент да знаем какво вършим.
От днешна позиция, е мъчно да възприемем „ Розовият облак “ като фантастика, само че това е била първичната концепция. Дава ли фантастиката повече благоприятни условия в разказването на една история?
Мислех си при започване на работата по кино лентата за розовия облак, този тайнствен облак, който убива за 10 секунди. Исках да е неуместна обстановка, фантастична. Но след това виждаме по какъв начин героите реагират на обстановката по реален метод. Исках да проучвам човешките страсти, само че във фантастична обстановка. Това е фантастиката, която аз одобрявам – тя е интимна, става дума за връзки а не за детонации и галактически кораби. По фокусирана е върху героите. Такива филми обичам и да виждам.
Снимки: София филм фест, YouTube
На сутринта след запознанство за една нощ, Жована и Яго са събудени от сирени, които отекват над целия град. Появил се е токсичен розов облак, който за 10 секунди убива всеки, останал на открито. Двамата се оказват затворени и времето като че ли стопира да тече. Целият свят е под карантина, животът се случва онлайн, а те двамата би трябвало да изградят от насилствения се престой дружно връзка.
Филмът стартира с уверението че „ Всяка аналогия с действителни събития е чиста случайност “, сюжетът е писан през 2017 и сниман през 2019 година Затова и екипът самичък мъчно съумява да повярва какъв брой сходен се оказва разказът в „ Розовия облак “ на днешната действителност.
Юли Жербасе: Беше полуда. Когато стартира пандемията, към този момент бяхме в постпродукция, работехме по четвърти вид на монтажа. През март членовете на екипа започнаха да ме засипват със известия „ Юли, какво се случва, нашият филм се сбъдна? “ Сцените които трябваше да бъдат фантастика, станаха нашата действителност. Много беше необичайно и всички бяхме шокирани. Иначе аз просто желаех да направя филм с малко герои и местоположения, тъй че да е напълно фокусиран върху игра и прочувствения път, който героите би трябвало да изминат.
За мен този филм е за свободата и какво значи тя за теб. Какво значи свободата за Жована и за Яго. Те двамата желаят разнообразни неща, разнообразни условия биха ги създали щастливи. Всеки воин си има своя визия за щастието и свободата и тъкмо това желаех да проучвам.
Зрителят остава с чувството, че розовият облак лишава доста повече от свободата на Жована, като че ли напряко я управлява?
Хората ме питат за какво е розов облака и аз давам отговор: „ Виждате ли по какъв начин за Жована обстановката е доста по-тежка. Облакът я принуждава да прави неща, които не е желала. При Яго всичко е наред. Като че облакът потиска нея доста повече, тъй като е жена. Сякаш облакът и Яго са се съюзили против Жована. Впрочем аз не мисля, че те са надълбоко влюбени. В началото на кино лентата са много пияни и явно са дружно за една нощ. Или най-малко Жована по този начин е желала. Току що са се срещнали. И внезапно се оказват като женени принудително. Макар и да имат усеща един към различен, несъмнено не са идеалната двойка. Не биха избрали да бъдат дружно. Но защото са в тази обстановка, най-малко се пробват да извлекат от нея най-хубавото. Но несъмнено не ги виждам като тази сантиментална двойка, която би желала да остане дружно вечно.
Извън пандемичното четене на кино лентата ви, доста критици го назовават и феминистки…
Това беше една от тематиките. Виждате, че не става въпрос единствено за връзката им, а и че облакът не разрешава на Жована да направи изборите, които другояче би направила. Не желае да е с този мъж, не желае да е в жилището, не желае да има дете, само че като че ли облакът я принуждава да направи всичко това. Да последва обичайните стъпки на жена. Тази феминистка позиция във кино лентата постоянно е била доста значима за мен. Затова и избрах облакът да е розов. Нали децата ги учат, че розовото е за девойки. Сякаш облакът споделя на Жована „ Ти би трябвало да си една такава красива жена и да чистиш къщата, и да имаш деца, нямаш избор, ще следваш тези стъпки. “
Много хора в този момент възприемат кино лентата ми напълно през призмата на пандемията, свързват го с нашата действителност, само че за мен е значимо и тези други смисли да не бъдат забравяни. Да бъдат усетени многото пластове в историята. Надявам се хората да намерят и други смисли за облака.
Впрочем сюжетът е писан преди избирането на Болсонаро за президент на Бразилия, само че снимахме през май 2018-та, няколко месеца след встъпването му в работа. Помня че някои от членовете на екипа тогава допускаха, че розовият облак може да е Болсонаро. Нещо токсично, което ни въздейства добре, което ни кара да се усещаме зле… Тогава си споделих „ Ами, да, може, в случай че за вас Розовият облак е Болсонаро или въобще нашата политическа обстановка... “ Ние знаехме, че нещата не отиват на добре, а по време на пандемията напряко беше извънредно. Още е извънредно. Според мен той е ужасяващ президент, та в случай че желаете можете да тълкувате облака и по този начин.
Разкажете ми по какъв начин постигнахте клаустрофобичната атмосфера във кино лентата? Бяха ли в действителност актьорите на тясно, на розова светлина ли играха, действителна ли беше тягостната тишина във кино лентата?
Работих, както и различен път, с Бруно Полидоро, един страховит оператор. Искахме камерата да е от самото начало в жилището. Така че, когато виждахме приятелите или роднините, те се показваха единствено на екран. Искахме камерата да е затворена също като героите. За това е и толкоз клаустрофобично – постоянно сме в жилището. Това беше едно от разпоредбите, които следвахме. В първата седмица заснехме поддържащите герои. Следващите три седмици бяхме единствено в жилището. Сякаш и екипът беше затворен, тъй като три седмици не излязохме. А то си беше същински апартамент, не беше студио. Това значи, че за някои подиуми трябваше всички да се сгъчкваме по ъглите. Мисля, че този развой ни оказа помощ тъй като това, че прекарахме толкоз доста време в същински апартамент, накара актьорите да усетят хода на времето, да усетят по какъв начин времето и лимитираното пространство въздействат на страстите. Естествено ние бяхме там единствено три седмици, не 10 години като във кино лентата...
Осветявахме сцените в розово на терен. Във кино лентата има толкоз доста розово. Един ден, когато заснемахме сцена с бащата на Яго под розовата светлина, аз гледах в монитора и все не ми се струваше, че е задоволително розово. Операторът твърдеше, че даже е прекомерно, само че моите очи към този момент по този начин бяха навикнали, толкоз доста розово бяха видели, че го считаха за естественото. Точно в този случай аз настоях да оцветят всичко още повече, и когато видях крайния резултат в монтажната стая, усетих какъв брой съм прекалила. Постепенно просто бяхме спрели да го виждаме.
За звука, обаче, защото бяхме в същински апартамент, а пандемията още не беше почнала, трябваше да изчакваме всевъзможни шумове да спрат - рейсове, мотори, имаше кучета в квартала, и за фотосите трябваше да ги чакаме. Нямахме тишина.
Във кино лентата времето се размива и, в случай че Жована и Яго нямаха дете, мъчно бихме предположили какъв брой години са изтекли.
По време на монтажа се зачудихме дали да не изписваме във кино лентата какъв брой време е минало. Но тъкмо тогава стартира карантината и всички взеха да се оплакват, по какъв начин не знаят кой ден от седмицата е. И си казахме, че в действителност когато човек е в изолираност, в карантина, усеща прекосяването на времето по чудноват метод. Искахме да вкараме това чувство във кино лентата. Да не знае фена дали е предходна седмица или месец. После, когато се появява детето става по-лесно, вижда се по какъв начин то пораства. Но първоначално времето се замъглява и това е преднамерено.
За вашият филм четох, че преди фотосите е имало съществени подготовки. Това е метод, който актуалното кино недолюбва. Напротив, нормално се търси импровизацията, съвсем документалното... Защо вие предпочетохте да работите по този начин?
Исках да съм готова за фотосите. Все отново това ми е първия пълнометражен филм и желаех да съм сигурна, че всичко ще се движи в синхрон с актьорите. Не сме импровизирали доста, а и когато импровизирахме, след това тъкмо тези фрагменти не сме употребявали. За мен беше значимо да последвам сюжета и да имаме подготовки. Репетирахме малко повече от месец. Искахме да сме сигурни, че всички усещаме и разбираме героите и сцените по един и същи метод. Че имаме в главите си един и същи филм. Затова беше значимо за актьорите да открият героите си авансово. За да може, когато отидем на снимачната площадка към този момент да знаем какво вършим.
От днешна позиция, е мъчно да възприемем „ Розовият облак “ като фантастика, само че това е била първичната концепция. Дава ли фантастиката повече благоприятни условия в разказването на една история?
Мислех си при започване на работата по кино лентата за розовия облак, този тайнствен облак, който убива за 10 секунди. Исках да е неуместна обстановка, фантастична. Но след това виждаме по какъв начин героите реагират на обстановката по реален метод. Исках да проучвам човешките страсти, само че във фантастична обстановка. Това е фантастиката, която аз одобрявам – тя е интимна, става дума за връзки а не за детонации и галактически кораби. По фокусирана е върху героите. Такива филми обичам и да виждам.
Снимки: София филм фест, YouTube
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ