Кое е възвишението от "Възвишение" и още няколко места, на които е сниман филма
Близо 95 хиляди души са гледали " Възвишение " - екранизацията по романа на Милен Русков, от премиерата му на 10 ноември, сочи боксофисът към 26 ноември на уеб страницата на Националния кино център. Само за три седмици филмът на Виктор Божинов съвсем застигна най-гледаното българско заглавие за годината - " Бензин " на Асен Блатечки (99 хиляди фенове към 26.11) и сигурно ще се подреди измежду най-гледаните филми на новото българско кино.
И справедливо - " Възвишение " е една от най-амбициозните му продукции, от акомодацията на комплицираната книга на Милен Русков през епохата, огромния и звезден актьорски състав и фотосите навън през четирите годишни сезона. Приключенията на основните герои Гичо и Асенчо са снимани съвсем там, където се случват фактически, и съвсем хронологично - в границите на година по баирите на Стара Планина. Някои от сцените във кино лентата разкриват гледки на спираща дъха хубост. С общителната помощ на оператора на продукцията Антон Бакарски " Дневник " предлага къс справочник къде (и как) е снимано " Възвишение ".
© Симон Варсано, "Възвишение "
Местността Джемински камък до Пирдоп
Възвишение-то
На първо място е дословното " нагорнище " - скалистият рид, на който е снимана епичната 18-минутна крайна сцена на кино лентата. Това е връх Джемински камък покрай Пирдоп (42°44`29.3 " N 24°14`05.6 " E) над гара Антон. Той се вижда и от Подбалканския път. Именно по този начин го вижда режисьорът Виктор Божинов, който един ден подхваща експедиция до там дружно с оператора и продуцента Иван Дойков и се оказва късметлия. " Според описанието в романа трябваше да е място в подножието на Балкана, където се вижда път за бягство, само че е голо, да има скали, зад които героите да се скрият и в същото време на 360 градуса в близост да не се виждат следи от цивилизация ", описа Антон Бакарски.
© Симон Варсано, "Възвишение "
Пеш до там е 40-минути до час нанагорнище от гара Антон. Екипът обаче би трябвало да откри по какъв начин да стигне до там със снимачната техника. Мястото се намира първоначално Националния парк " Централен Балкан " и осветлението, реквизитът, камерите са качвани с коне и помощта на локалните хора. Актьорите пък вървят по 20 минути всяка заран от последното място, до което стига автомобил. " Беше доста приятна разходка по изгрев ", спомня си операторът, въпреки и времето при започване на ноември да не е най-спокойното. Всъщност в една от нощите вятърът отвява палатките, покриващи техниката, на няколкостотин метра, а защитата търси заслон в прилежащата гора. А сцената е снимана цели 10 дни, от време на време и измежду прехвърчащи снежинки. Времето на върха се мени доста бързо и заслугата за дните да наподобяват като минути е и на колориста Тодор Тодоров.
Иначе местността Джемински камък е доста красива и подобаваща за туризъм. Наблизо се намира Еленската базилика и каньоните на реките Китница и Еленска, които водят и до водопадите Джемински скок и Казаните.
© Симон Варсано, "Възвишение "
Край Беклемето - кадър от кино лентата
Беклемето
е евентуално едно от по-добрите места, на които човек може да получи запек. Сцената, в която Асенчо забавя задачата поради неразумната си диета, е снимана, където Милен Русков я е заложил - на върлия старопланински проход Беклемето. Точното място, което се вижда в 360-градусова гледка във кино лентата, е на километър и половина от асфалтовия път на Запад по билото (42°47`00.3 " N 24°35`21.9 " E). До там има и туристическа маркировка (изтрита в постпродукцията), а Паметникът " на съветските и руските освободители " на върха на прохода не се вижда.
© Симон Варсано, "Възвишение "
Стопкадър от кино лентата. Над село Бабинци - най-магичното място съгласно оператора на кино лентата Антон Бакарски
Любя, любиш, люби...
Мястото, на което Гичо и Асенчо се ограмотяват с " Горски пасажер " и " Рибния буквар " на Раковски е измежду обичаните на оператора Антон Бакарски. Върхът се намира на към километър-два от тетевенското село Бабинци (42°57`01.0 " N 24°16`37.7 " E). " Толкова е красиво, че наподобява нереално - като 3D. Има шест-седем ката планини. Няма да не помни по какъв начин намерихме това място - в последната къща на селото, което, мисля, е помашко, се заговорихме се с една баба. Разказахме й какво вършим, естествено й беше доста любопитно какви сме градски хора с джипове. Като се върнахме два часа по-късно ни чакаше с питка с овче мляко и сирене. Няма да не помни и първия път, когато отидохме на местоположението с целия екип сутринта по изгрев, с ясното небе и ниското слънце. Поне 20 минути прекарахме в цялостна тишина, всеки снимаше с фотоапарат или телефон. "
© Симон Варсано, "Възвишение "
Манастирската магерница
в която първоначално виждаме четата, както и множеството интериори във кино лентата, са декори. При това " на талантлив принцип, сходен на лего ", са издигнати от съвсем едни и същи елементи от художника на кино лентата Росица Бакева. Ако човек се вгледа добре, е допустимо да ги разпознае в другите подиуми - в хана, или пък по хорските къщи. Изключение прави сцената с хипотетичния Васил Левски, както и увеселението вкъщи на българските чорбаджии (Захари Бахаров и Юлиян Вергов), където актьорите пият какао - " немското кайве ". Тя е снимана в къщата-музей на търговеца Никола Райков в Трявна, строена в средата на XIX в., и съгласно туристическия уебсайт на града комбинира най-хубавото от тревненската възрожденска архитектура с " алафранга " ниши в стаите и чардака. Тя е била една от първите с легло и други мебели от градски вид в града.
© Симон Варсано, "Възвишение "
" Ти немско кайве пил ли си? "
И справедливо - " Възвишение " е една от най-амбициозните му продукции, от акомодацията на комплицираната книга на Милен Русков през епохата, огромния и звезден актьорски състав и фотосите навън през четирите годишни сезона. Приключенията на основните герои Гичо и Асенчо са снимани съвсем там, където се случват фактически, и съвсем хронологично - в границите на година по баирите на Стара Планина. Някои от сцените във кино лентата разкриват гледки на спираща дъха хубост. С общителната помощ на оператора на продукцията Антон Бакарски " Дневник " предлага къс справочник къде (и как) е снимано " Възвишение ".
© Симон Варсано, "Възвишение "
Местността Джемински камък до Пирдоп
Възвишение-то
На първо място е дословното " нагорнище " - скалистият рид, на който е снимана епичната 18-минутна крайна сцена на кино лентата. Това е връх Джемински камък покрай Пирдоп (42°44`29.3 " N 24°14`05.6 " E) над гара Антон. Той се вижда и от Подбалканския път. Именно по този начин го вижда режисьорът Виктор Божинов, който един ден подхваща експедиция до там дружно с оператора и продуцента Иван Дойков и се оказва късметлия. " Според описанието в романа трябваше да е място в подножието на Балкана, където се вижда път за бягство, само че е голо, да има скали, зад които героите да се скрият и в същото време на 360 градуса в близост да не се виждат следи от цивилизация ", описа Антон Бакарски.
© Симон Варсано, "Възвишение "
Пеш до там е 40-минути до час нанагорнище от гара Антон. Екипът обаче би трябвало да откри по какъв начин да стигне до там със снимачната техника. Мястото се намира първоначално Националния парк " Централен Балкан " и осветлението, реквизитът, камерите са качвани с коне и помощта на локалните хора. Актьорите пък вървят по 20 минути всяка заран от последното място, до което стига автомобил. " Беше доста приятна разходка по изгрев ", спомня си операторът, въпреки и времето при започване на ноември да не е най-спокойното. Всъщност в една от нощите вятърът отвява палатките, покриващи техниката, на няколкостотин метра, а защитата търси заслон в прилежащата гора. А сцената е снимана цели 10 дни, от време на време и измежду прехвърчащи снежинки. Времето на върха се мени доста бързо и заслугата за дните да наподобяват като минути е и на колориста Тодор Тодоров.
Иначе местността Джемински камък е доста красива и подобаваща за туризъм. Наблизо се намира Еленската базилика и каньоните на реките Китница и Еленска, които водят и до водопадите Джемински скок и Казаните.
© Симон Варсано, "Възвишение "
Край Беклемето - кадър от кино лентата
Беклемето
е евентуално едно от по-добрите места, на които човек може да получи запек. Сцената, в която Асенчо забавя задачата поради неразумната си диета, е снимана, където Милен Русков я е заложил - на върлия старопланински проход Беклемето. Точното място, което се вижда в 360-градусова гледка във кино лентата, е на километър и половина от асфалтовия път на Запад по билото (42°47`00.3 " N 24°35`21.9 " E). До там има и туристическа маркировка (изтрита в постпродукцията), а Паметникът " на съветските и руските освободители " на върха на прохода не се вижда.
© Симон Варсано, "Възвишение "
Стопкадър от кино лентата. Над село Бабинци - най-магичното място съгласно оператора на кино лентата Антон Бакарски
Любя, любиш, люби...
Мястото, на което Гичо и Асенчо се ограмотяват с " Горски пасажер " и " Рибния буквар " на Раковски е измежду обичаните на оператора Антон Бакарски. Върхът се намира на към километър-два от тетевенското село Бабинци (42°57`01.0 " N 24°16`37.7 " E). " Толкова е красиво, че наподобява нереално - като 3D. Има шест-седем ката планини. Няма да не помни по какъв начин намерихме това място - в последната къща на селото, което, мисля, е помашко, се заговорихме се с една баба. Разказахме й какво вършим, естествено й беше доста любопитно какви сме градски хора с джипове. Като се върнахме два часа по-късно ни чакаше с питка с овче мляко и сирене. Няма да не помни и първия път, когато отидохме на местоположението с целия екип сутринта по изгрев, с ясното небе и ниското слънце. Поне 20 минути прекарахме в цялостна тишина, всеки снимаше с фотоапарат или телефон. "
© Симон Варсано, "Възвишение "
Манастирската магерница
в която първоначално виждаме четата, както и множеството интериори във кино лентата, са декори. При това " на талантлив принцип, сходен на лего ", са издигнати от съвсем едни и същи елементи от художника на кино лентата Росица Бакева. Ако човек се вгледа добре, е допустимо да ги разпознае в другите подиуми - в хана, или пък по хорските къщи. Изключение прави сцената с хипотетичния Васил Левски, както и увеселението вкъщи на българските чорбаджии (Захари Бахаров и Юлиян Вергов), където актьорите пият какао - " немското кайве ". Тя е снимана в къщата-музей на търговеца Никола Райков в Трявна, строена в средата на XIX в., и съгласно туристическия уебсайт на града комбинира най-хубавото от тревненската възрожденска архитектура с " алафранга " ниши в стаите и чардака. Тя е била една от първите с легло и други мебели от градски вид в града.
© Симон Варсано, "Възвишение "
" Ти немско кайве пил ли си? "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ