Здравен барометър: Най-много са обявените за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове в здравеопазването
Близо 60% от разноските за опазване на здравето отиват за политиката в региона на диагностиката и лекуването, а едвам към 1/3 – за промоция, предварителна защита и надзор на публичното здраве. Това стана ясно по време на по главните количествени индикатори на гражданската самодейност за наблюдаване, разбор и оценка на положението, успеваемостта и устойчивостта на системата на опазването на здравето „ Здравен барометър “.
„ Здравен барометър “ ще бъде представян три пъти годишно за да се очертаят трендовете в развиването на системата посредством разбор на главните количествени индикатори и с цел да се направи дълбочинен, първокласен разбор на значими въпроси на здравната политика.
„ Данните демонстрират, че над 2/3 от разноските в бранша са за лекуване, а профилактиката е занижена. Нужно е да се отделят повече средства за профилактика, а в профилактичните действия би трябвало да се включат и фармацевтите “, сподели някогашният здравен министър проф. Асена Сербезова, която показа резултатите.
Според ръководителя на БФС Димитър Маринов към момента липсват действия по промоция на здравето. „ Говорим си за включване в тези действия, само че това още на никое място не е регламентирано. Фармацевтите го вършат, само че по избор. Държавата не ги употребява рационално “, сподели той.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров заяви, че от Лекарския съюз са създали опит да прозвънят пациентите от листите на персоналните лекари в управлението на съюза с увещание, че им предстоят профилактични прегледи. „ 30% от хората обявиха, че това не ги интересува “, сподели той.
Д-р Маджаров разяснява и данните от Барометъра, съгласно които в България работят 28 441 лекари, 7418 лекари по дентална медицина и 42 824 експерти по здравни грижи (от които 27 561 медицински сестри, 3264 акушерки, 5728 лаборанти, 1711 фелдшери и 1624 зъботехници). „ Само в регистъра на БЛС към днешна дата има 33 077 лекари. Като би трябвало да се има поради, че има лекари, които работят в незабавна помощ и други институции, които не влизат в регистъра. 11% от тях обаче са над 70-годишна възраст, а 26% над 60 години, което може да е причина да не бъдат включени в данните на Национален статистически институт, употребявани за основа в Барометъра “, сподели той.
Като заключения от данните „ Здравен барометър “ основателят на самодейност проф. Даниел Вълчев съобщи, че секторът на опазването на здравето държи „ лидерска “ позиция по брой на оповестените за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. За последните 15 години те са 64 или 40% от актовете, които Върховен административен съд е отменил като незаконни. Следващият в класацията – секторът на правораздаването и вътрешния ред, има два пъти по-малко анулирани като незаконосъобразни актове – 34.
В интервала 2010 - 2022 година министърът на опазването на здравето е издал 601 подзаконови нормативни актове, като единствено министърът на земеделието е издал повече. Законът за здравето годишно се трансформира по пет пъти, добави той. Проф. Вълчев акцентира и че от законовите нормативни актове министърът на опазването на здравето е на трето място. Преди него са Министерски съвет и министърът на земеделието. Основополагащи за системата закони обаче се променят и допълват прекомерно постоянно – Законът за здравето (в мощ от 2004 г.) с общо 101 промени и допълнения или приблизително 5 пъти годишно, Законът за здравното обезпечаване (в мощ от 1998 г.) със 126 промени и допълнения или приблизително по 4,9 пъти годишно и Законът за лечебните заведения с сред 3 и 4 промени годишно.
Сред изводите от данните са още, че България е преди всичко по сбор болнични кревати на 100 000 души население в границите на Европейски Съюз – 792, следвана от Германия – 776 и Румъния – 720. Използваемостта на едно легло в България е приблизително 122 души при приблизително за Европейски Съюз 190. Същевременно България харчи под междинните за Европейски Съюз стойности за опазване на здравето. Франция и Германия влагат в бранша към 10% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в България се влага към 5% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки постигнатото съществено нарастване на възнагражденията на медицинските експерти, при експертите по здравни грижи те не престават да са под междинните заплати за страната. Над 50% от работещите в системата са над 55-годишна възраст, а 20% над 65-години. В 9 области процентът на работещите над 55 години доближава 70%, а в Ловеч – близо 85%.
„ Ние имаме проблем с фрагментите. Трябва да се разбере какъв е броят лечебни заведения нужен на страната ни, без да нарушаваме броя на леглата. В тези лечебни заведения би трябвало да работят лекарите и сестрите, които има сега. Създаването на нови структури и лечебни заведения за мен е огромна опасност “, разяснява шефът на УМБАЛСМ „ Пирогов “ доктор Валентин Димитров.
По отношение на финансирането в бранша в този момент от данните в „ Здравен барометър “ излиза наяве, че през 2022 година регионалните лечебни заведения са получили към 680,4 млн. лева от НЗОК и още към 58 млн. от Министерството на здравеопазването. На идната карта могат да се проследят приходите на всяка регионална болница по отношение на броя на популацията в региона. Наблюдават се съществени диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от популацията. Така да вземем за пример регионалната болница в Габрово има доходи за 2022 година към 247 лева на глава от популацията, до момента в който тази в Бургас – 91 лева
„ Трябва да сме сериозни към статистиката, която получаваме у нас, касаеща лечебните заведения и хоспитализациите. Ние нямаме справедлив способ за оценка на потребностите от хоспитализации. Към сегашния миг цялата система лежи на декларативния принцип на докладите от страна на лечебните заведения. Трябва да се работи за обективизиране на потребностите и качеството на болничната помощ. В същото време не можем да желаеме равнене на средствата по лечебни заведения, тъй като пациентите имат право да пътуват и да се лекуват и в други области “, разяснява данните доктор Иван Маджаров.
Проф. Даниел Вълчев даде обещание, че през идващите месеци ще бъде направено сходно разискване още веднъж, само че с фокус по-специално върху финансирането на опазването на здравето.
„ Здравен барометър “ ще бъде представян три пъти годишно за да се очертаят трендовете в развиването на системата посредством разбор на главните количествени индикатори и с цел да се направи дълбочинен, първокласен разбор на значими въпроси на здравната политика.
„ Данните демонстрират, че над 2/3 от разноските в бранша са за лекуване, а профилактиката е занижена. Нужно е да се отделят повече средства за профилактика, а в профилактичните действия би трябвало да се включат и фармацевтите “, сподели някогашният здравен министър проф. Асена Сербезова, която показа резултатите.
Според ръководителя на БФС Димитър Маринов към момента липсват действия по промоция на здравето. „ Говорим си за включване в тези действия, само че това още на никое място не е регламентирано. Фармацевтите го вършат, само че по избор. Държавата не ги употребява рационално “, сподели той.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров заяви, че от Лекарския съюз са създали опит да прозвънят пациентите от листите на персоналните лекари в управлението на съюза с увещание, че им предстоят профилактични прегледи. „ 30% от хората обявиха, че това не ги интересува “, сподели той.
Д-р Маджаров разяснява и данните от Барометъра, съгласно които в България работят 28 441 лекари, 7418 лекари по дентална медицина и 42 824 експерти по здравни грижи (от които 27 561 медицински сестри, 3264 акушерки, 5728 лаборанти, 1711 фелдшери и 1624 зъботехници). „ Само в регистъра на БЛС към днешна дата има 33 077 лекари. Като би трябвало да се има поради, че има лекари, които работят в незабавна помощ и други институции, които не влизат в регистъра. 11% от тях обаче са над 70-годишна възраст, а 26% над 60 години, което може да е причина да не бъдат включени в данните на Национален статистически институт, употребявани за основа в Барометъра “, сподели той.
Като заключения от данните „ Здравен барометър “ основателят на самодейност проф. Даниел Вълчев съобщи, че секторът на опазването на здравето държи „ лидерска “ позиция по брой на оповестените за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. За последните 15 години те са 64 или 40% от актовете, които Върховен административен съд е отменил като незаконни. Следващият в класацията – секторът на правораздаването и вътрешния ред, има два пъти по-малко анулирани като незаконосъобразни актове – 34.
В интервала 2010 - 2022 година министърът на опазването на здравето е издал 601 подзаконови нормативни актове, като единствено министърът на земеделието е издал повече. Законът за здравето годишно се трансформира по пет пъти, добави той. Проф. Вълчев акцентира и че от законовите нормативни актове министърът на опазването на здравето е на трето място. Преди него са Министерски съвет и министърът на земеделието. Основополагащи за системата закони обаче се променят и допълват прекомерно постоянно – Законът за здравето (в мощ от 2004 г.) с общо 101 промени и допълнения или приблизително 5 пъти годишно, Законът за здравното обезпечаване (в мощ от 1998 г.) със 126 промени и допълнения или приблизително по 4,9 пъти годишно и Законът за лечебните заведения с сред 3 и 4 промени годишно.
Сред изводите от данните са още, че България е преди всичко по сбор болнични кревати на 100 000 души население в границите на Европейски Съюз – 792, следвана от Германия – 776 и Румъния – 720. Използваемостта на едно легло в България е приблизително 122 души при приблизително за Европейски Съюз 190. Същевременно България харчи под междинните за Европейски Съюз стойности за опазване на здравето. Франция и Германия влагат в бранша към 10% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в България се влага към 5% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки постигнатото съществено нарастване на възнагражденията на медицинските експерти, при експертите по здравни грижи те не престават да са под междинните заплати за страната. Над 50% от работещите в системата са над 55-годишна възраст, а 20% над 65-години. В 9 области процентът на работещите над 55 години доближава 70%, а в Ловеч – близо 85%.
„ Ние имаме проблем с фрагментите. Трябва да се разбере какъв е броят лечебни заведения нужен на страната ни, без да нарушаваме броя на леглата. В тези лечебни заведения би трябвало да работят лекарите и сестрите, които има сега. Създаването на нови структури и лечебни заведения за мен е огромна опасност “, разяснява шефът на УМБАЛСМ „ Пирогов “ доктор Валентин Димитров.
По отношение на финансирането в бранша в този момент от данните в „ Здравен барометър “ излиза наяве, че през 2022 година регионалните лечебни заведения са получили към 680,4 млн. лева от НЗОК и още към 58 млн. от Министерството на здравеопазването. На идната карта могат да се проследят приходите на всяка регионална болница по отношение на броя на популацията в региона. Наблюдават се съществени диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от популацията. Така да вземем за пример регионалната болница в Габрово има доходи за 2022 година към 247 лева на глава от популацията, до момента в който тази в Бургас – 91 лева
„ Трябва да сме сериозни към статистиката, която получаваме у нас, касаеща лечебните заведения и хоспитализациите. Ние нямаме справедлив способ за оценка на потребностите от хоспитализации. Към сегашния миг цялата система лежи на декларативния принцип на докладите от страна на лечебните заведения. Трябва да се работи за обективизиране на потребностите и качеството на болничната помощ. В същото време не можем да желаеме равнене на средствата по лечебни заведения, тъй като пациентите имат право да пътуват и да се лекуват и в други области “, разяснява данните доктор Иван Маджаров.
Проф. Даниел Вълчев даде обещание, че през идващите месеци ще бъде направено сходно разискване още веднъж, само че с фокус по-специално върху финансирането на опазването на здравето.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ