Кой притежава съдържанието ви когато го поствате в уеб?
Благодарение на чудесата на уеб, можете да покажете каквото си поискате пред многомилионна публика, освен това в границите на секунди. Но това не значи безусловно, че фотографията на котката, която преди малко сте пуснали е ваша. Всички доста бързо се съгласяваме с разпоредбите и изискванията на даден уебсайт (защото по този начин или другояче това са десетки страници на скучна терминология), само че това може да значи, че напълно отстъпвате правата на видеото от детското празненство на децата ви или фотосите от последната ви почивка.
В сегашния материал ще обсъдим смисъла на авторските права в уеб и по какъв метод публикуването на наличие в обичаните ви обществени мрежи афектира правата ви.
Прочетете още: Фейсбук влезе в пояснителен режим за преодвратяването на “порно отмъщения ”
По какъв метод работи авторското право в уеб?
В основата си авторското право е простичко: когато създадете нещо – от поема до картина, вие автоматизирано притежавате авторското право. Няма документи за попълване или избрани условия (макар, че в случай че смятате, че това наличие ще коства милиони след години, добра концепция е да се запасите с задоволително доказателства, че точно вие сте създателя). Това важи и за уеб пространството, тъй че най-общо казано - когато публикувате нещо онлайн, то ви принадлежи и можете да предприемете нужните стъпки, в случай че някой се опита да присвои работата ви като своя. Затова, отговорът на въпроса " кой е притежателят на наличието ви когато го публикувате в уеб ", в действителност е доста елементарен: вие.
Как другите хора могат да употребяват вашата работа е мястото, където обстановката стартира да се усложнява, поради така наречен " обективна приложимост ", която разрешава на други хора да копират елементи от това, което сте създали, до много неразбираема и неопределена точка. За образец, това е повода фрагменти от текстове на песни да могат да бъдат представени в ревютата на албума. Сами разбирате, че според от наличието, заешката дупка може да е доооста дълбока във връзка с справедливата приложимост. Това, което нас ни интересува е по какъв начин стои въпроса с публикуването на наличие измежду най-често употребяваните обществени платформи.
Правила и условия
И по този начин, публикувате фотоси във Фейсбук от почивката си. Притежавате ли правата над тях? Да, несъмнено. Но прехвърляйки ги към сървърите на Фейсбук или всяка друга обществена платформа, давате правото фотосите ви да бъдат преизползвани за разнообразни цели, освен това, без да бъдете известени. При Фейсбук изискването на лиценза над вашето наличие е следното: " не-ексклузивно, прехвърлимо, освободено от такси, безплатно и в международен мащаб ". При Twitter е: " в международен мащаб, освободено от такси, не-ексклузивно с подлицензионни права ". При Instagram: " не-ексклузивно, изцяло платено и освободено от такси, с опция за прекачване, с подлицензионни права и в световеб мащаб ". Както виждате, комплицираните термини са употребявани значително по еднакъв метод и при трите платформи. И в случай че терминологията ви звучи странна и двусмислена, то тъкмо това е концепцията – тя разрешава на обществените мрежи да се движат свободно от чисто юридическа позиция.
На процедура, това значи, че Фейсбук са в правото си да разгласяват ваша фотография като част от новинарския фийд. Twitter разрешават всеки да ретуитне фотографията ви. А Instagram могат да покажат някой от постовете ви при търсене с хаштаг и то без да ви дължат даже стотинка.
Разбира се, в случай че някой изтегли фотографията ви от Фейсбук и я употребява на личния си уеб страница без позволение, можете да потърсите правата си. И множеството платформи, (включително, трите които споменахме) ще имат спомагателна политика за дискретност, която по този начин или другояче, дават обещание да съблюдават – с други думи, никой не може да види фотосите или наличието ви, в случай че категорично не го позволите.
Как наличието, което публикувате може да бъде употребявано от други?
Както към този момент споменахме, авторското право съвсем постоянно остава при вас. Това обаче, не значи, че постоянно имате надзор върху метода, по който вашите фотоси, видеоклипове и други типове наличие се употребяват, с помощта на лицензите, с които се съгласявате, когато се регистрирате за нов вид услуга.
Като цяло, Фейсбук, Twitter, Instagram и други сходни услуги, могат да употребяват вашите изявления без никакви правни проблеми, само че в същото време си резервират правото да подлицензират същото на който изберат.
Това не е безусловно неприятно – желаете да употребявате IFTTT, с цел да копирате фотосите си от Фейсбук в Twitter – само че това оставя мнима, неразбираема и сива зона, където не постоянно можете да сте сигурни по какъв начин наличието ви се лицензира и подлицензира в мрежата. Third-party фирмите, които се включват в приложния програмен интерфейс (API) на дадена обществена мрежа, може да не са толкоз етични, колкото бихте желали да бъдат.
С други думи – огромните мрежи могат да дадат лиценз за гратис прилагане на вашето наличие на други места? На доктрина, да. А, на процедура? Вероятно, не. Тези платформи съблюдават политиката си за дискретност, тъй че Фейсбук няма да подлицензира фотосите на децата ви и да ги употребява в услуга за стокови фотоси - реакцията на потребителите и евентуалните юридически проблеми, вършат сходни инициативи в безсмислени.
За страдание, няма по какъв начин да ви дадем бързи и сигурни правила за това по какъв начин огромните обществени платформи биха могли да лицензират наличието, което публикувате. А даже да успеем, те евентуално ще се трансформират още на следващия ден. Подобно на проблема със събирането и сигурността на персоналните данни, действително вие им се доверявате, че ще употребяват наличието ви отговорно, макар че авторските права и собствеността постоянно остават при вас.
Как да защитим постовете си?
Ако в действителност желаете да опазите вашите есета, поеми, клипове, фотоси и впрочем наличие от корист, тогава най-добре е да не ги публикувате в уеб пространството, а да ги държите офлайн. Друг вид е да ги хоствате на заплатен уеб хостинг. Така няма да давате на никой правото да прави каквото и да било със наличието ви, с изключение на да го съхранявате на сървъри и да подавате поръчка за потребление от браузъра когато ви потрябва.
В сегашния материал ще обсъдим смисъла на авторските права в уеб и по какъв метод публикуването на наличие в обичаните ви обществени мрежи афектира правата ви.
Прочетете още: Фейсбук влезе в пояснителен режим за преодвратяването на “порно отмъщения ”
По какъв метод работи авторското право в уеб?
В основата си авторското право е простичко: когато създадете нещо – от поема до картина, вие автоматизирано притежавате авторското право. Няма документи за попълване или избрани условия (макар, че в случай че смятате, че това наличие ще коства милиони след години, добра концепция е да се запасите с задоволително доказателства, че точно вие сте създателя). Това важи и за уеб пространството, тъй че най-общо казано - когато публикувате нещо онлайн, то ви принадлежи и можете да предприемете нужните стъпки, в случай че някой се опита да присвои работата ви като своя. Затова, отговорът на въпроса " кой е притежателят на наличието ви когато го публикувате в уеб ", в действителност е доста елементарен: вие.
Как другите хора могат да употребяват вашата работа е мястото, където обстановката стартира да се усложнява, поради така наречен " обективна приложимост ", която разрешава на други хора да копират елементи от това, което сте създали, до много неразбираема и неопределена точка. За образец, това е повода фрагменти от текстове на песни да могат да бъдат представени в ревютата на албума. Сами разбирате, че според от наличието, заешката дупка може да е доооста дълбока във връзка с справедливата приложимост. Това, което нас ни интересува е по какъв начин стои въпроса с публикуването на наличие измежду най-често употребяваните обществени платформи.
Правила и условия
И по този начин, публикувате фотоси във Фейсбук от почивката си. Притежавате ли правата над тях? Да, несъмнено. Но прехвърляйки ги към сървърите на Фейсбук или всяка друга обществена платформа, давате правото фотосите ви да бъдат преизползвани за разнообразни цели, освен това, без да бъдете известени. При Фейсбук изискването на лиценза над вашето наличие е следното: " не-ексклузивно, прехвърлимо, освободено от такси, безплатно и в международен мащаб ". При Twitter е: " в международен мащаб, освободено от такси, не-ексклузивно с подлицензионни права ". При Instagram: " не-ексклузивно, изцяло платено и освободено от такси, с опция за прекачване, с подлицензионни права и в световеб мащаб ". Както виждате, комплицираните термини са употребявани значително по еднакъв метод и при трите платформи. И в случай че терминологията ви звучи странна и двусмислена, то тъкмо това е концепцията – тя разрешава на обществените мрежи да се движат свободно от чисто юридическа позиция.
На процедура, това значи, че Фейсбук са в правото си да разгласяват ваша фотография като част от новинарския фийд. Twitter разрешават всеки да ретуитне фотографията ви. А Instagram могат да покажат някой от постовете ви при търсене с хаштаг и то без да ви дължат даже стотинка.
Разбира се, в случай че някой изтегли фотографията ви от Фейсбук и я употребява на личния си уеб страница без позволение, можете да потърсите правата си. И множеството платформи, (включително, трите които споменахме) ще имат спомагателна политика за дискретност, която по този начин или другояче, дават обещание да съблюдават – с други думи, никой не може да види фотосите или наличието ви, в случай че категорично не го позволите.
Как наличието, което публикувате може да бъде употребявано от други?
Както към този момент споменахме, авторското право съвсем постоянно остава при вас. Това обаче, не значи, че постоянно имате надзор върху метода, по който вашите фотоси, видеоклипове и други типове наличие се употребяват, с помощта на лицензите, с които се съгласявате, когато се регистрирате за нов вид услуга.
Като цяло, Фейсбук, Twitter, Instagram и други сходни услуги, могат да употребяват вашите изявления без никакви правни проблеми, само че в същото време си резервират правото да подлицензират същото на който изберат.
Това не е безусловно неприятно – желаете да употребявате IFTTT, с цел да копирате фотосите си от Фейсбук в Twitter – само че това оставя мнима, неразбираема и сива зона, където не постоянно можете да сте сигурни по какъв начин наличието ви се лицензира и подлицензира в мрежата. Third-party фирмите, които се включват в приложния програмен интерфейс (API) на дадена обществена мрежа, може да не са толкоз етични, колкото бихте желали да бъдат.
С други думи – огромните мрежи могат да дадат лиценз за гратис прилагане на вашето наличие на други места? На доктрина, да. А, на процедура? Вероятно, не. Тези платформи съблюдават политиката си за дискретност, тъй че Фейсбук няма да подлицензира фотосите на децата ви и да ги употребява в услуга за стокови фотоси - реакцията на потребителите и евентуалните юридически проблеми, вършат сходни инициативи в безсмислени.
За страдание, няма по какъв начин да ви дадем бързи и сигурни правила за това по какъв начин огромните обществени платформи биха могли да лицензират наличието, което публикувате. А даже да успеем, те евентуално ще се трансформират още на следващия ден. Подобно на проблема със събирането и сигурността на персоналните данни, действително вие им се доверявате, че ще употребяват наличието ви отговорно, макар че авторските права и собствеността постоянно остават при вас.
Как да защитим постовете си?
Ако в действителност желаете да опазите вашите есета, поеми, клипове, фотоси и впрочем наличие от корист, тогава най-добре е да не ги публикувате в уеб пространството, а да ги държите офлайн. Друг вид е да ги хоствате на заплатен уеб хостинг. Така няма да давате на никой правото да прави каквото и да било със наличието ви, с изключение на да го съхранявате на сървъри и да подавате поръчка за потребление от браузъра когато ви потрябва.
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ