Съдът: Главен секретар на МВР няма как да обжалва уволнението си
Бившият основен секретар на Министерство на вътрешните работи и сегашен шеф на организация "Митници " Георги Костов няма правна опция да апелира отстраняването си от служба. Това е приело болшинството на тричленния състав на правосъдния състав във Върховния административен съд (ВАС), който се произнася по жалбата на Костов против уволнението му. На изключително мнение е съдията - докладчик Марина Михайлова, съгласно която жалбата му е доспустима, само че е неоснователна, тъй като той е оказвал политически напън над полицейски шефове из страната, заяви "Дневник ".
Костов бе отхвърлен от най-висшата професионална служба в Министерство на вътрешните работи в мандата на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Служебното държавно управление изиска промяната на Костов по предложение на министъра на вътрешните работи Пламен Узунов, а президентът Румен Радев подписа указа за отстраняването му.
Двама от съдиите в 3-членния състав на Върховен административен съд, който гледа делото като първа инстанция - Донка Чакърова и Илиана Славовска одобряват, че жалбата на Костов е неприемлива. Тя е против решението на кабинета, с което се предлага отстраняването му и против заповедта на Узунов, която следва указа на президента.
Според висшите магистрати тези два акта са единствено част от фактическия състав по отстраняването на Костов и не засягат директно правния му интерес. Той е обиден от указа на президента. За произнасяния по указите на президента е способен обаче единствено Конституционния съд, се показва в правосъдното решение.
Бившият основен секретар не е измежду субектите, които могат да сезират Конституционния съд. По този метод съгласно правосъдното решение той няма право да оспори освобождението си от служба.
"Отделен и отвън компетентността на Върховен административен съд е въпросът за какво законодателят е възприел точно този в действителност състав за назначение и освобождение на лицето, заемащо висшата професионална служба в Министерство на вътрешните работи "
Според Костов решението на кабинета и заповедта на министъра са незаконосъобразни, защото в претекстовете - че е уязвил престижа на Министерство на вътрешните работи като е сменил полицейски шефове, тъй като не са харесвани от избрани политици, са изложени изказвания, които вменяват тежки нарушавания на служебната дисциплинираност, както и нарушавания на неговите права и отговорности, които не са потвърдени. Костов се аргументира с това, че в данните на Министерство на вътрешните работи липсват доказателства за негови дисциплинарни нарушавания и той не е в административното произвеждане заради което е лишен от опция да обезпечи отбраната си.
Мнозинството от правосъдния състав показва още, че в тази ситуация не може да откри приложение текстът от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи за правото на обективен правосъден развой. Причината е, че за приложението му се изисква съществуването на право на ефективни/ефикасни средства за отбрана. В този проблем обаче даже и жалбата да бъде позволена тя не съставлява такова средство, тъй като Върховен административен съд не е способен да се произнася за указа на президента, който е прекратил служебното отношение на Костов. Двама от членовете на правосъдния състав цитират и решение на Европейския съд по правата на индивида, в което се споделя, че "Съдът отбелязва в това отношение, че член 6 (право на обективен правосъден развой - бел.ред.) се ползва в своя цивилен аспект за всички разногласия, свързани с държавни чиновници, в случай че (а) националното законодателство на съответната страната категорично отхвърля достъп до съд на лица, заемащи въпросния пост или категория чиновници, и (б) че изключването е целесъобразно по справедливи аргументи. " Според болшинството в състава българската законодателна уредба за назначението и отстраняването на основния секретар на Министерство на вътрешните работи на процедура покрива първата догадка - доколкото Административно-процесуалния кодекс изключва от правосъден надзор актовете на президента, с които става това назначение и премахване.
Особеното мнение на съдията - докладчик
Според арбитър Марина Михайлова обаче жалбата е позволена, само че не е основателна. Тя също цитира Европейската спогодба за правата на човек - "Всяко лице, при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности или основателността на каквото и да е наказателно обвиняване против него, има право на заслужено и обществено гледане на неговото дело в рационален период, от самостоятелен и неутрален съд, основан в сходство със закона ".
Михайлова показва и решение на съда от октомври 2016 година по дело Миряна Петрова против България, в което "Съдът припомня, че с цел да бъде член 6 § 1 от Конвенцията използван в своя цивилен аспект, би трябвало да има действителен и сериозен спор за право, за което може да се каже най-малко на доказуеми учредения, че е прието във вътрешното законодателство. Спорът може да се отнася освен за действителното битие на правото, само че и за неговия обсег и метода на упражняването му. Нещо повече, изходът на производството би трябвало да бъде директно решителен за това право ". В друго решение съдът споделя, че съгласно националното законодателство разногласия за освобождението от "длъжност на държавни чиновници от Националната работа "Сигурност " подлежат на правосъден надзор по общия ред. Приложимата процедура е същата, както във всяко друго правосъдно произвеждане ".
Тези актове по прилика могат да се приложат в тази ситуация, счита Михайлова като Костов е държавен чиновник по смисъла на закона, т.е. следва да се приложи наредбата на Конвенцията. Освен това българското законодателство не е отказало категорично достъп до правораздаване на заемащите длъжността основен секретар на Министерство на вътрешните работи. "Действително назначението и прекратяването на пълномощията за длъжността на жалбоподателя е обусловено от комплициран в действителност състав, който включва предложение на органа на изпълнителната власт и издаване на Указ от страна на президента. Това събитие обаче не трансформира характера на правното отношение на основния секретар на Министерство на вътрешните работи като служебно, заради което не е изключено със закон правото му на правосъдна отбрана при прекратяването му ", аргументира се Михайлова.
Тя акцентира още, че Конституцията дава преимущество на интернационалните контракти, утвърдени в България и станали част от вътрешното ѝ право пред нормите на българското законодателство, които им опонират. Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи е утвърдена със закон от 1992 година, която точно се ползва от европейския съд по правата на индивида в посочените каузи. Михайлова изяснява още, че при съществуване на решения на този съд за тълкуването на Конвенцията, следва те да бъдат приложени от националните съдилища като се изостави тълкуването от Конституционния съд.
Конституционното решение от 2002 година се употребява като мотив от другите двама висши съдии. То е формирано по искане на основния прокурор и там също се споделя, че междинни актове в една многопластова процедура по назначение или премахване с издаване на укази от президента не се апелират, тъй като не засягат правния интерес на назначените/отстранените.
Според Михайлова предлагането на кабинета за премахване на Костов е по своя темперамент решение. "Всяко предложение допуска решение, решението подразбира предложение. Двете са обединен акт без значение от вероятното техническо, канцеларско оформление в два разнообразни документа. По своя юридически темперамент всяко предложение е решение, без значение, че не всяко решение е административен акт. Органът, който е издал оспореното предложение по член 98, т.7 от Конституцията е административен орган, като предлагането е отправено до президента в качеството му на притежател на съществени конституционни функционалности в региона на пълномощията му да назначава и освобождава държавни чиновници, избрани със закон. Следователно това предложение е акт на администрация, без значение от това, дали и до каква степен са административни актове съгласно легалната формулировка на член 21 от Административнопроцесуален кодекс ". Макар да не е административен акт е акт на административен орган, т.е. то може да бъде обжалвано от някогашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Тя показва още, че единствено Върховен административен съд е способен да пояснява закона и да реши кои актове следва да бъдат изключени от правосъдно обжалване. Именно Върховен административен съд е способен и да реши съществуването на юридически интерес за жалбоподателя, единствено той може да реши дали и по кое време е налице юридически интерес от оспорването предлагането на Министерския съвет. "При тази преценка се постанова извода, че е налице юридически интерес от оспорването, поради засягането на правната сфера на жалбоподателя, с оглед настъпилите отрицателни правни последствия от прекратяването на пълномощията му като "главен секретар на Министерство на вътрешните работи ", аргументира се още съдията-докладчик.
Михайлова обаче счита, че въпреки и позволена, жалбата на Костов е неоснователна. Тя се аргументира с това, че посочените в претекстовете за отстраняването на Костов условия водят до извода за доказаност - той е упражнявал неприемлив напън над петима полицейски шефове за отстраняването им от управителните постове. "Поведението му може да бъде квалифицирано като корист с власт, защото той е целял непозволени последствия при потребление на служебното си състояние по отношение на подчинените му чиновници. Такова държание води до накърняване престижа на Министерство на вътрешните работи ", показва тя.
Шефът на Ловешката полиция
Комисар Г. И. е служител на реда от кариерата, бил е шеф на полицията в Ловеч от 5 януари 2010 година до 23 октомври 2015 година, като служебното му правно отношение е прекъснато 2 дни преди локалните избори. Няколко месеца преди отстраняването му, той е извикан от тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Костов в постройката на Министерство на вътрешните работи в София, където му е казано, че без значение от резултатите на дирекцията би трябвало да освободи управителния пост. Предложено му е да заеме служба "началник на група ", която е четири степени по-ниска.
При извършения диалог основен комисар Костов му е декларирал, че това не е негово решение, а е решение на локалните политически сили, без да конкретизира, и му е даден двудневен период за размисъл. Комисар Г. И. е отказал да подаде заявление за освобождение от заеманата служба, при което Костов му е декларирал, че има и други способи. След няколко дни е почнала инспекция на активността на ловешкия началник за да бъде заставен да освободи заеманата служба. В резултат на инспекцията на комисар му е дадена незадоволителна оценка и му е направено предложение да бъде преназначен на служба "началник група ". Същият е отказал да заеме препоръчаната му служба, тъй като не е бил склонен с направената оценка. Отказът му е послужил като съображение за освобождението му от органите на Министерство на вътрешните работи, се схваща още от правосъдното решение.
Полицейският началник в Ловеч е обжалвал уволнението си и съдът го е отменил.
Сходна е била ориста на полицейския началник в Плевен - отхвърлен 6 месеца преди локалните избори. На него Костов е споделил, че има политически напън за отстраняването му, макар че единствено четири месеца преди този момент той е спечелил конкурс за длъжността шеф на полицията в Плевен, който конкурс е бил управляван персонално от Георги Костов. Този в Монтана е отхвърлен два месеца преди локалните избори. При срещата им в постройката на Министерство на вътрешните работи, някогашният основен секретар му споделил, че би трябвало да се раздели с него, като му декларирал "Разбираш ме: политическа поръчка ". Такова е било ситуацията и с шефовете в Перник и Видин. На първия е обяснено, че "Не се вписвал в ситуацията и че Вашите политици не могат да работят с теб " и бил посочен регионалния шеф на града и зам. му.
Бившите полицейски шефове на Монтана, Плевен и Видин са напуснали системата на Министерство на вътрешните работи, откакто не са приели препоръчаните им от Костов по-долни позиции.
Всичко това е довело до накърняване имиджа на Министерство на вътрешните работи, аргументира се Михайлова, заради което Костов е бил вярно отхвърлен. Освен това Костов не е показал и показал никакви доказателства, с цел да обори ревюто в претекстовете за отстраняването му.
Костов бе отхвърлен от най-висшата професионална служба в Министерство на вътрешните работи в мандата на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Служебното държавно управление изиска промяната на Костов по предложение на министъра на вътрешните работи Пламен Узунов, а президентът Румен Радев подписа указа за отстраняването му.
Двама от съдиите в 3-членния състав на Върховен административен съд, който гледа делото като първа инстанция - Донка Чакърова и Илиана Славовска одобряват, че жалбата на Костов е неприемлива. Тя е против решението на кабинета, с което се предлага отстраняването му и против заповедта на Узунов, която следва указа на президента.
Според висшите магистрати тези два акта са единствено част от фактическия състав по отстраняването на Костов и не засягат директно правния му интерес. Той е обиден от указа на президента. За произнасяния по указите на президента е способен обаче единствено Конституционния съд, се показва в правосъдното решение.
Бившият основен секретар не е измежду субектите, които могат да сезират Конституционния съд. По този метод съгласно правосъдното решение той няма право да оспори освобождението си от служба.
"Отделен и отвън компетентността на Върховен административен съд е въпросът за какво законодателят е възприел точно този в действителност състав за назначение и освобождение на лицето, заемащо висшата професионална служба в Министерство на вътрешните работи "
Според Костов решението на кабинета и заповедта на министъра са незаконосъобразни, защото в претекстовете - че е уязвил престижа на Министерство на вътрешните работи като е сменил полицейски шефове, тъй като не са харесвани от избрани политици, са изложени изказвания, които вменяват тежки нарушавания на служебната дисциплинираност, както и нарушавания на неговите права и отговорности, които не са потвърдени. Костов се аргументира с това, че в данните на Министерство на вътрешните работи липсват доказателства за негови дисциплинарни нарушавания и той не е в административното произвеждане заради което е лишен от опция да обезпечи отбраната си.
Мнозинството от правосъдния състав показва още, че в тази ситуация не може да откри приложение текстът от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи за правото на обективен правосъден развой. Причината е, че за приложението му се изисква съществуването на право на ефективни/ефикасни средства за отбрана. В този проблем обаче даже и жалбата да бъде позволена тя не съставлява такова средство, тъй като Върховен административен съд не е способен да се произнася за указа на президента, който е прекратил служебното отношение на Костов. Двама от членовете на правосъдния състав цитират и решение на Европейския съд по правата на индивида, в което се споделя, че "Съдът отбелязва в това отношение, че член 6 (право на обективен правосъден развой - бел.ред.) се ползва в своя цивилен аспект за всички разногласия, свързани с държавни чиновници, в случай че (а) националното законодателство на съответната страната категорично отхвърля достъп до съд на лица, заемащи въпросния пост или категория чиновници, и (б) че изключването е целесъобразно по справедливи аргументи. " Според болшинството в състава българската законодателна уредба за назначението и отстраняването на основния секретар на Министерство на вътрешните работи на процедура покрива първата догадка - доколкото Административно-процесуалния кодекс изключва от правосъден надзор актовете на президента, с които става това назначение и премахване.
Особеното мнение на съдията - докладчик
Според арбитър Марина Михайлова обаче жалбата е позволена, само че не е основателна. Тя също цитира Европейската спогодба за правата на човек - "Всяко лице, при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности или основателността на каквото и да е наказателно обвиняване против него, има право на заслужено и обществено гледане на неговото дело в рационален период, от самостоятелен и неутрален съд, основан в сходство със закона ".
Михайлова показва и решение на съда от октомври 2016 година по дело Миряна Петрова против България, в което "Съдът припомня, че с цел да бъде член 6 § 1 от Конвенцията използван в своя цивилен аспект, би трябвало да има действителен и сериозен спор за право, за което може да се каже най-малко на доказуеми учредения, че е прието във вътрешното законодателство. Спорът може да се отнася освен за действителното битие на правото, само че и за неговия обсег и метода на упражняването му. Нещо повече, изходът на производството би трябвало да бъде директно решителен за това право ". В друго решение съдът споделя, че съгласно националното законодателство разногласия за освобождението от "длъжност на държавни чиновници от Националната работа "Сигурност " подлежат на правосъден надзор по общия ред. Приложимата процедура е същата, както във всяко друго правосъдно произвеждане ".
Тези актове по прилика могат да се приложат в тази ситуация, счита Михайлова като Костов е държавен чиновник по смисъла на закона, т.е. следва да се приложи наредбата на Конвенцията. Освен това българското законодателство не е отказало категорично достъп до правораздаване на заемащите длъжността основен секретар на Министерство на вътрешните работи. "Действително назначението и прекратяването на пълномощията за длъжността на жалбоподателя е обусловено от комплициран в действителност състав, който включва предложение на органа на изпълнителната власт и издаване на Указ от страна на президента. Това събитие обаче не трансформира характера на правното отношение на основния секретар на Министерство на вътрешните работи като служебно, заради което не е изключено със закон правото му на правосъдна отбрана при прекратяването му ", аргументира се Михайлова.
Тя акцентира още, че Конституцията дава преимущество на интернационалните контракти, утвърдени в България и станали част от вътрешното ѝ право пред нормите на българското законодателство, които им опонират. Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи е утвърдена със закон от 1992 година, която точно се ползва от европейския съд по правата на индивида в посочените каузи. Михайлова изяснява още, че при съществуване на решения на този съд за тълкуването на Конвенцията, следва те да бъдат приложени от националните съдилища като се изостави тълкуването от Конституционния съд.
Конституционното решение от 2002 година се употребява като мотив от другите двама висши съдии. То е формирано по искане на основния прокурор и там също се споделя, че междинни актове в една многопластова процедура по назначение или премахване с издаване на укази от президента не се апелират, тъй като не засягат правния интерес на назначените/отстранените.
Според Михайлова предлагането на кабинета за премахване на Костов е по своя темперамент решение. "Всяко предложение допуска решение, решението подразбира предложение. Двете са обединен акт без значение от вероятното техническо, канцеларско оформление в два разнообразни документа. По своя юридически темперамент всяко предложение е решение, без значение, че не всяко решение е административен акт. Органът, който е издал оспореното предложение по член 98, т.7 от Конституцията е административен орган, като предлагането е отправено до президента в качеството му на притежател на съществени конституционни функционалности в региона на пълномощията му да назначава и освобождава държавни чиновници, избрани със закон. Следователно това предложение е акт на администрация, без значение от това, дали и до каква степен са административни актове съгласно легалната формулировка на член 21 от Административнопроцесуален кодекс ". Макар да не е административен акт е акт на административен орган, т.е. то може да бъде обжалвано от някогашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Тя показва още, че единствено Върховен административен съд е способен да пояснява закона и да реши кои актове следва да бъдат изключени от правосъдно обжалване. Именно Върховен административен съд е способен и да реши съществуването на юридически интерес за жалбоподателя, единствено той може да реши дали и по кое време е налице юридически интерес от оспорването предлагането на Министерския съвет. "При тази преценка се постанова извода, че е налице юридически интерес от оспорването, поради засягането на правната сфера на жалбоподателя, с оглед настъпилите отрицателни правни последствия от прекратяването на пълномощията му като "главен секретар на Министерство на вътрешните работи ", аргументира се още съдията-докладчик.
Михайлова обаче счита, че въпреки и позволена, жалбата на Костов е неоснователна. Тя се аргументира с това, че посочените в претекстовете за отстраняването на Костов условия водят до извода за доказаност - той е упражнявал неприемлив напън над петима полицейски шефове за отстраняването им от управителните постове. "Поведението му може да бъде квалифицирано като корист с власт, защото той е целял непозволени последствия при потребление на служебното си състояние по отношение на подчинените му чиновници. Такова държание води до накърняване престижа на Министерство на вътрешните работи ", показва тя.
Шефът на Ловешката полиция
Комисар Г. И. е служител на реда от кариерата, бил е шеф на полицията в Ловеч от 5 януари 2010 година до 23 октомври 2015 година, като служебното му правно отношение е прекъснато 2 дни преди локалните избори. Няколко месеца преди отстраняването му, той е извикан от тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Костов в постройката на Министерство на вътрешните работи в София, където му е казано, че без значение от резултатите на дирекцията би трябвало да освободи управителния пост. Предложено му е да заеме служба "началник на група ", която е четири степени по-ниска.
При извършения диалог основен комисар Костов му е декларирал, че това не е негово решение, а е решение на локалните политически сили, без да конкретизира, и му е даден двудневен период за размисъл. Комисар Г. И. е отказал да подаде заявление за освобождение от заеманата служба, при което Костов му е декларирал, че има и други способи. След няколко дни е почнала инспекция на активността на ловешкия началник за да бъде заставен да освободи заеманата служба. В резултат на инспекцията на комисар му е дадена незадоволителна оценка и му е направено предложение да бъде преназначен на служба "началник група ". Същият е отказал да заеме препоръчаната му служба, тъй като не е бил склонен с направената оценка. Отказът му е послужил като съображение за освобождението му от органите на Министерство на вътрешните работи, се схваща още от правосъдното решение.
Полицейският началник в Ловеч е обжалвал уволнението си и съдът го е отменил.
Сходна е била ориста на полицейския началник в Плевен - отхвърлен 6 месеца преди локалните избори. На него Костов е споделил, че има политически напън за отстраняването му, макар че единствено четири месеца преди този момент той е спечелил конкурс за длъжността шеф на полицията в Плевен, който конкурс е бил управляван персонално от Георги Костов. Този в Монтана е отхвърлен два месеца преди локалните избори. При срещата им в постройката на Министерство на вътрешните работи, някогашният основен секретар му споделил, че би трябвало да се раздели с него, като му декларирал "Разбираш ме: политическа поръчка ". Такова е било ситуацията и с шефовете в Перник и Видин. На първия е обяснено, че "Не се вписвал в ситуацията и че Вашите политици не могат да работят с теб " и бил посочен регионалния шеф на града и зам. му.
Бившите полицейски шефове на Монтана, Плевен и Видин са напуснали системата на Министерство на вътрешните работи, откакто не са приели препоръчаните им от Костов по-долни позиции.
Всичко това е довело до накърняване имиджа на Министерство на вътрешните работи, аргументира се Михайлова, заради което Костов е бил вярно отхвърлен. Освен това Костов не е показал и показал никакви доказателства, с цел да обори ревюто в претекстовете за отстраняването му.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ