Днес в България няма критика и критерии за определяне тежестта на литературата
Библиотеката – мястото за знание. Всякакво – научно, фактологично и естетическо. Мястото на доверие и истина. Позапустяло след 1989 година и почнало да се понапълва неотдавна, не както преди, но някак обнадеждаващо. Ползвателят й влиза с вяра да откри нещо ново от прочут му създател или да открие незнайно му име. Което да стане и негово. Повечето читатели не са обвързани професионално с художествената литература. И им е нужна помощ да стигнат до значимото, изключително в актуалната литература. Доста библиотеки я оферират. Но по какъв начин?
Преди 50-60 години библиотечното дело направи скок – читателят беше позволен непосредствено до книгите. Така той може да си избере, като получи информация напряко от тях. Дори да се зачете и направи напълно личен избора на книгата. Разбира се, фондовете на редица библиотеки надвишават опциите за достъп на читателя до всички книги. Затова и библиотекарите вършат асортимент – слагат намерено тези четива, които да удовлетворяват търсенията на огромен кръг читатели. Критериите за почитание в този асортимент са предлагането на новоизлезли книги и непрекъснатата обмяна на наличието. Останалите – за пренебрежение, са “съкровени ” секрети, до които ще се докосна.
Четенето ми минава в три библиотеки – личната, Националната и Столичната. Наблюденията ми са върху последната, по-точно върху филиала на ул. “Сердика ”. Няма да се спирам на измененията в книжовното наличие в залата в последните години. Те и за отдадени, и за фенове не са и решаващи. Защото всеки може да си откри и книги, които не стоят по рафтовете, защото цялостните описи са в компютри. Положителното при смяната е, че на българската литература и на нейната класика е оставено доста място. Но по какъв начин?
Ето тук е мястото на възклицанието я-а-а-а!
Защо бе, човек? Защото е нарушена светостта на мястото – истината и доверието. При книгите на българските класици стоят табелки с имената им: Ботев, Вазов, Вапцаров, Д. Димов, …..Смирненски, Ем. Станев, З. Стоянов, Яворов. Те са и указателни – ето, тук са. И благодарствени – помним ви и ви предлагаме. Наред с тях на равнопоставени табели четем имената и на модерни създатели. Някои от тях – справедливо: Вл. Зарев, Л. Левчев. При другите библиотекарското приравняване е, меко казано, неприемливо: Алек Попов, Г. Господинов, К. Терзийски, Л. Филипова. Недопустимо в този миг, дай Бог изненадващо да ме опровергаят, като напишат книги, близки по мощ на класиците.
Категоричното ми противоречие изисква и отговора ми – за какво, на какво съображение. Преди да го дам, ще желая, без да се надявам да го получа, отговор на въпроса: на какво съображение е изработен посоченият избор. Заради това, че имената на четиримата са измежду най-често произнасяните в националните медии? Или по някакъв различен аршин, който в този момент няма да разяснявам. Всъщност, очаквам оповестяването на критерия/ите, по който те и още неколцина са припознати като най па най в актуалната литература. Чакам и аналитичната оценка на написаното от тях, тъй като рекламната може да се ползва на други артикули, само че не и към книгата.
Започвам отговора си по най-лесния метод. Сред възнаградените с табелки не попадат имената на двама от най-големите ни поети от близкото минало – Христо Фотев и Борис Христов. Единият – мъртвец, а другият отдръпнал се от поезията. Драги читателю, съпостави написаното от тях със стиховете на Г. Господинов. Е, има забележителна разлика, която не е в интерес на индивида с табелката. “Господи, какъв брой си хубава ” и по какъв начин не са ти планували място в армията на назначените класици. Изскачат ми още толкоз имена, само че ще загатна единствено две – романистката Неда Антонова и поета, публициста и есеиста Калин Донков. Активно пишещи през днешния ден и радващи се на плодовете на литературната и житейската си зрялост. Справка: романите на Неда Антонова за Преподобна Стойна, за кралица Елеонора, за Левски и “Разговори от изпуснатия трен ” от Калин Донков. Само че на тях им е разрешено единствено да са част от пейзажа, а не негов акцент.
В науката през днешния ден броят на цитираното от един академик дефинира значимостта на наличието му в неговата област. Този принцип не може да се придвижи автоматизирано в литературата. Но някакви правила за наименуване на литературната стойност и на връзката й с действителната известност би трябвало да намерим и в хуманитаристиката, и в литературата. И те би трябвало да са близки до мерилото за научна стойност. Т. е., да се базират на сумираното мнение на множеството от способени познавачи на художествената литература. Нали четете деликатно – способени и непредубедени, а не – самозвани, неискрени и непризовани.
За себе си съм разкрил на чие мнение може да се опре определянето на значимостта на една книга. Оттам и на един създател, тъй като той, създателят, е сборът от своите книги. А не самонадеяните глупости, изречени в негова чест за достойнството на манипулирането. Компетентността съставляват два вида хора всред читателите и литераторите. Свързват ги доста неща, само че основното е невъзможността да им въздейства конюнктурата и превъзнасянето. Групата способени, или в случай че щете белязани, читатели приготвя обществото и мнението му. Те правят оценка въз основа на своя опит, вътрешен глас и обич към литературата. Мнението им се чака, търси и възприема от дребни общности към тях. И по този начин недълго след отпечатването на положителната книга множеството дребни общности са станали обществото, което я е възприело: пъстро в своите съждения и страсти, само че единно в оценката. Възможността такова общество да сгреши е минимална. Ще я дефинира като 1 на 100, което е нищо спрямо конюнктурното 90 на 100. Този вид дребен % читатели е благонадежден оценител, тъй като не са обладани или инцидентно дебаркирали в литературата, а са респектирани от нея и се възприемат като нейна част. Частта, която досътворява и митологизира книгата.
И втората в съвкупността оценъчна подготвеност са някои от литераторите. Не всички, а единствено тези, които с изключение на притежаваните наложителни качества, са абсолютно признати от обществото като негова подготвеност и съвест. Такъв или такива през днешния ден у нас няма. А тук-там по света приети и одобрени специалисти дефинират живота на една творба. На другия ден след премиерата на театрална режисура в Ню Йорк създателят знае от излязлата критика ще я бъде ли. Всъщност и ние имаме литератори, годни за тази роля, само че манипулативното ни общество отхвърля да ги припознае.
Та моето мнение за мястото на четиримата е съветвано с част от литературната подготвеност на обществото, публично усърдно срината през днешния ден. Белязаните читатели изобщо не споделят “възторга ” на медиите и библиотекарското престарание. Но ще се въздържа от разумните систематизирания за обществото, лъжата, днешния ни хал. Не тъй като в главата ми звънна паника: Що се пънеш, човек?! Остави на времето да взема решение. – Няма такова безлично нещо: времето като оценка на човешката активност. Има два типа корекции за оценки на литературата във времето. За посредствените – давност. За пропуснатите по някаква причина – възобновление. И тези две оценки във времето се вършат – като днешните, от съвкупната подготвеност – белязани читатели и надарени, добросъвестни и приети литератори. Примерът е неотдавнашен: по какъв начин Деян Енев върна за живот романа “Калуня-каля ” на Георги Божинов. Останалото е табелки с безмълвие и реклама.
Преди 50-60 години библиотечното дело направи скок – читателят беше позволен непосредствено до книгите. Така той може да си избере, като получи информация напряко от тях. Дори да се зачете и направи напълно личен избора на книгата. Разбира се, фондовете на редица библиотеки надвишават опциите за достъп на читателя до всички книги. Затова и библиотекарите вършат асортимент – слагат намерено тези четива, които да удовлетворяват търсенията на огромен кръг читатели. Критериите за почитание в този асортимент са предлагането на новоизлезли книги и непрекъснатата обмяна на наличието. Останалите – за пренебрежение, са “съкровени ” секрети, до които ще се докосна.
Четенето ми минава в три библиотеки – личната, Националната и Столичната. Наблюденията ми са върху последната, по-точно върху филиала на ул. “Сердика ”. Няма да се спирам на измененията в книжовното наличие в залата в последните години. Те и за отдадени, и за фенове не са и решаващи. Защото всеки може да си откри и книги, които не стоят по рафтовете, защото цялостните описи са в компютри. Положителното при смяната е, че на българската литература и на нейната класика е оставено доста място. Но по какъв начин?
Ето тук е мястото на възклицанието я-а-а-а!
Защо бе, човек? Защото е нарушена светостта на мястото – истината и доверието. При книгите на българските класици стоят табелки с имената им: Ботев, Вазов, Вапцаров, Д. Димов, …..Смирненски, Ем. Станев, З. Стоянов, Яворов. Те са и указателни – ето, тук са. И благодарствени – помним ви и ви предлагаме. Наред с тях на равнопоставени табели четем имената и на модерни създатели. Някои от тях – справедливо: Вл. Зарев, Л. Левчев. При другите библиотекарското приравняване е, меко казано, неприемливо: Алек Попов, Г. Господинов, К. Терзийски, Л. Филипова. Недопустимо в този миг, дай Бог изненадващо да ме опровергаят, като напишат книги, близки по мощ на класиците.
Категоричното ми противоречие изисква и отговора ми – за какво, на какво съображение. Преди да го дам, ще желая, без да се надявам да го получа, отговор на въпроса: на какво съображение е изработен посоченият избор. Заради това, че имената на четиримата са измежду най-често произнасяните в националните медии? Или по някакъв различен аршин, който в този момент няма да разяснявам. Всъщност, очаквам оповестяването на критерия/ите, по който те и още неколцина са припознати като най па най в актуалната литература. Чакам и аналитичната оценка на написаното от тях, тъй като рекламната може да се ползва на други артикули, само че не и към книгата.
Започвам отговора си по най-лесния метод. Сред възнаградените с табелки не попадат имената на двама от най-големите ни поети от близкото минало – Христо Фотев и Борис Христов. Единият – мъртвец, а другият отдръпнал се от поезията. Драги читателю, съпостави написаното от тях със стиховете на Г. Господинов. Е, има забележителна разлика, която не е в интерес на индивида с табелката. “Господи, какъв брой си хубава ” и по какъв начин не са ти планували място в армията на назначените класици. Изскачат ми още толкоз имена, само че ще загатна единствено две – романистката Неда Антонова и поета, публициста и есеиста Калин Донков. Активно пишещи през днешния ден и радващи се на плодовете на литературната и житейската си зрялост. Справка: романите на Неда Антонова за Преподобна Стойна, за кралица Елеонора, за Левски и “Разговори от изпуснатия трен ” от Калин Донков. Само че на тях им е разрешено единствено да са част от пейзажа, а не негов акцент.
В науката през днешния ден броят на цитираното от един академик дефинира значимостта на наличието му в неговата област. Този принцип не може да се придвижи автоматизирано в литературата. Но някакви правила за наименуване на литературната стойност и на връзката й с действителната известност би трябвало да намерим и в хуманитаристиката, и в литературата. И те би трябвало да са близки до мерилото за научна стойност. Т. е., да се базират на сумираното мнение на множеството от способени познавачи на художествената литература. Нали четете деликатно – способени и непредубедени, а не – самозвани, неискрени и непризовани.
За себе си съм разкрил на чие мнение може да се опре определянето на значимостта на една книга. Оттам и на един създател, тъй като той, създателят, е сборът от своите книги. А не самонадеяните глупости, изречени в негова чест за достойнството на манипулирането. Компетентността съставляват два вида хора всред читателите и литераторите. Свързват ги доста неща, само че основното е невъзможността да им въздейства конюнктурата и превъзнасянето. Групата способени, или в случай че щете белязани, читатели приготвя обществото и мнението му. Те правят оценка въз основа на своя опит, вътрешен глас и обич към литературата. Мнението им се чака, търси и възприема от дребни общности към тях. И по този начин недълго след отпечатването на положителната книга множеството дребни общности са станали обществото, което я е възприело: пъстро в своите съждения и страсти, само че единно в оценката. Възможността такова общество да сгреши е минимална. Ще я дефинира като 1 на 100, което е нищо спрямо конюнктурното 90 на 100. Този вид дребен % читатели е благонадежден оценител, тъй като не са обладани или инцидентно дебаркирали в литературата, а са респектирани от нея и се възприемат като нейна част. Частта, която досътворява и митологизира книгата.
И втората в съвкупността оценъчна подготвеност са някои от литераторите. Не всички, а единствено тези, които с изключение на притежаваните наложителни качества, са абсолютно признати от обществото като негова подготвеност и съвест. Такъв или такива през днешния ден у нас няма. А тук-там по света приети и одобрени специалисти дефинират живота на една творба. На другия ден след премиерата на театрална режисура в Ню Йорк създателят знае от излязлата критика ще я бъде ли. Всъщност и ние имаме литератори, годни за тази роля, само че манипулативното ни общество отхвърля да ги припознае.
Та моето мнение за мястото на четиримата е съветвано с част от литературната подготвеност на обществото, публично усърдно срината през днешния ден. Белязаните читатели изобщо не споделят “възторга ” на медиите и библиотекарското престарание. Но ще се въздържа от разумните систематизирания за обществото, лъжата, днешния ни хал. Не тъй като в главата ми звънна паника: Що се пънеш, човек?! Остави на времето да взема решение. – Няма такова безлично нещо: времето като оценка на човешката активност. Има два типа корекции за оценки на литературата във времето. За посредствените – давност. За пропуснатите по някаква причина – възобновление. И тези две оценки във времето се вършат – като днешните, от съвкупната подготвеност – белязани читатели и надарени, добросъвестни и приети литератори. Примерът е неотдавнашен: по какъв начин Деян Енев върна за живот романа “Калуня-каля ” на Георги Божинов. Останалото е табелки с безмълвие и реклама.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ