Белград подготвя още една балканска война“ пише Януш Бугайски, американският

„ Белград приготвя още една балканска война “ написа Януш Бугайски, американският анализатор и върховен помощник на фондацията „ Джеймстаун “ от Вашингтон. Не единствено той показва сходни опасения.

Европейският парламент скоро одобри политическа резолюция с която предизвестява, че Европейският съвет и Европейската комисия би трябвало да подхващат ограничения против Сърбия, „ в случай че се окаже, че тя е забъркана в последното терористично нахлуване на територията на Косово “. Последва визитата на специфичните пратеници на Германия, Франция, Италия, на Европейския съюз и Съединени американски щати в Белград и Прищина. Малко по-късно бе гласувана още една компромисна резолюция за този проблем в Организация на обединените нации.

Никой не желае да се случи най-лошото, само че самият факт, че най-авторитетните европейски и международни организации разискват обстановката в Сърбия и на Косово, е задоволително обезпокоителен сигнал за мира, сигурността и бъдещето на Балканите. Нека да си напомним какъв брой елементарно избухна десетгодишната война в някогашна Югославия, нерешените проблеми които останаха след нея и новата геополитическа действителност в света обременена напрегнато и тежки военни спорове.

Въпреки дългите съвещания в Екологичен потенциал и Организация на обединените нации, срещите на високо ниво и витиеватите дипломатически изявления след тях, военната агитация на терена се ускорява от ден на ден. И то освен по медиите.

През последната година се случиха редица произшествия: блокиране на пътища, бойкотиране на избори, набези на общински здания, набези против силите на НАТО, провокативни графити на военнопрестъпници, до последното терористично нахлуване на територията на Косово. Самото нахлуване и оповестеният от Сърбия погребален ден за убитите терористи породи основателни подозрения, че Сърбия е забъркана в него. Съединени американски щати и някои европейски страни желаеха Сърбия да съобщи на Косово забърканите в нападението участници, измежду които и доближеният до Вучич водач на косовските сърби Милан Радойчич.

Вашингтон и Брюксел, които дълго време мълчаха или упрекваха „ и двете страни “, с което на процедура обслужваха сръбската теза за „ репресиите на Курти “ против сръбското малцинство в Косово, след терористичното нахлуване внезапно се сепнаха и кацнаха в Белград и Прищина с нов проект за нормализиране на връзките сред Косово и Сърбия. Сега още веднъж са на тестване сръбските тези за „ терора на Курти “ против сърбите в Косово и образуването на така наречен асоциация на сръбските общини. Косовските управляващи пазят тезата, че сръбското малцинство има повече права, от което и да било друго малцинство на Балканите и че сърбите в Косово действително са повече застрашени от политиката на Белград, в сравнение с от политиката на Прищина. След убийството на достоверния водач на косовските сърби Оливер Иванович, който искаше консолидиране на сръбското малцинство в косовските институции и общуване с косовските албанци, Белград извади новите водачи Милан Радойчич и Звонко Веселинович, посредством които Белград изтегли сръбските представители от косовския парламент, полицията и правораздаването. Някои косовски сърби осъзнават, че са сложени в обстановка на заложници на сръбската политика към Косово, само че това не трансформира ситуацията им.

През последната година се случиха редица провокации, които бяха употребявани за блокиране на диалозите сред Белград и Прищина. Отговорността за това краткотрайно бе стоварена върху Прищина, от която се очакваше да образува асоциация на сръбските общини, с което на процедура сама да разцепи Косово. По същото време, пратениците на Европейски Съюз и Съединени американски щати натискаха Прищина и комфортно се оглушаваха на сръбските изказвания, че „ в никакъв случай няма да признае Косово “. Щом като няма да признае Косово, тогава Сърбия с кого ще договаря и с кого ще подпише съглашението за асоциацията на сръбските общини и нормализиране на връзките? Този въпрос в този момент започнаха да си задават и европейските, и американските пратеници и упорстват Косово още веднъж да разпише избори в сръбските общини, с които да попълни празните места планувани с конституцията в Народното събрание и в другите органи на властта.

Повечето локални анализатори са съгласни, че с последното паравоенно нахлуване на територията на Косово, сръбската страна тества по какъв начин ще реагират Брюксел, Вашингтон и омиротворителните сили на НАТО в Косово. Ако те не оказват помощ на косовската полиция да управлява границата и да пресрещне изпратените паравоенни формирования, Белград ще продължи с нови провокации и ще тества възможностите за използване на Кримския сюжет в Косово. Под натиска на Съединени американски щати и Брюксел, Вучич евентуално ще насрочи нови избори от които ще се опита да излезе още по-силен. Той към този момент води предизборната си акция и то освен по малките екрани. Повишаването на пенсиите преди вота също е мощен избирателен ход, само че ръководещата партия на Вучич има стройна система за операция на изборите, която при сегашната фрагментирана съпротива му дава вяра, че може още веднъж да ги завоюва.

Курти евентуално също ще насрочи нови избори в сръбските общини. Дали косовските сърби ще вземат участие в тези избори и дали ще се завърнат в косовските институции, най-вече отново зависи от самия Вучич.

Република Сръбска понякога дава сигнали, че е подготвена да се отдели от Босна и Херцеговина и да се причисли към Сърбия. Колкото и да му се желае, Вучич няма да може да признае Република Сръбска, тъй като се опасява от европейските и американските реакции. Затова ще се стреми до последно да управлява етнонационализма на Додик, протакайки оптимално дълго независимостта и присъединението на Република Сръбска към Сърбия.

Експанзията на нападателният великосръбски шовинизъм от ден на ден изостря обстановката и във Войводина. Докато автономистите издигат лозунга за „ Войводина Република “, деятелите на партията на Вучич и нейните спътници от ден на ден приказват за Войводина като „ Северна Сърбия “.

По същото време сръбското общество продължава интензивно да се радикализира и милитаризира. Преговорите за участие в Европейския съюз от дълго време са изоставени. Вместо тях, сръбските политици във външен проект от ден на ден спекулират с „ новите стратегически сътрудници “ от страните на БРИКС и се възхищават от Путин, Си Дзинпин и Орбан. Във вътрешен проект Сърбия се завръща към великосръбската националистическа идеология от края на 19 и началото на 20 век. Въпреки че Югославия след Втората международна война е била на страната на спечелилите против фашизма и се е употребила с всички изгоди от това, Сърбия през днешния ден се пробва да пренапише историята и да оправдава партии и персони с откровена профашистка ориентировка като Милан Недич, Димитрийе Льотич, Драголюб Михайлович, Николай Велимирович и други Анализирайки новите сръбски учебници по история, проф. Дубравка Стоянович оприличава сръбската просветителна система на предвоенно образование, което надъхва младите генерации с ненавист против всички прилежащи страни. И освен просветителната система, цялата културна парадигма е по този начин настроена, че да обслужва задачите на великосръбската идеология. В основите на тази идеология е заложена национална стратегия, която има териториални искания към всички свои съседи.

Европа и Съединени американски щати някак си необичайно мълчат, до момента в който Сърбия засмуква Черна гора и асимилира черногорците. Целта на идното броене на популацията в Черна гора има за цел да промени етническия състав в интерес на сърбите. И това никой не го крие. В подобен смисъл обществено се изричат президентът Вучич, сръбският патриарх и просръбските партии в черногорският парламент.

Проблемът е, че съпротивителните, опозиционни сили в Черна гора, не са задоволително мощни сами да подтиснат мощната сръбска интервенция, която заплашва черногорската самостоятелност и трансформира страната в сръбско прокси. Черна гора, както и Македония, са нежни страни, които някак си изведнъж станаха самостоятелни, и то не с помощта на личното си национално съзряване и политическа равноправност, а по стичане на събитията – с помощта на разпадането на великосръбския план наименуван Югославия. Старите югославски сантименти насадени посредством възпитанието, образованието, пропагандата и службите за сигурност още веднъж бушуват в главите на хората. На тази основа сръбският шовинизъм съумя да се консолидира, да натрупа оръжие и още веднъж да надигне глава.

Изходът от борбата за сърбизиране на Черна гора, ще дефинира и бъдещите дейности на Сърбия във връзка с Северна Македония. Сегашният застой в преговорния развой за участието на Северна Македония в Европейски Съюз, проблемите с България и преследването на българите в Северна Македония на процедура се дирижира от Белград. Целта е Македония оптимално да се изолира от европейските процеси и резервира като зона на сръбско въздействие.

За страдание, Съединени американски щати са претрупани с доста по-големи опасности за сигурността в Украйна, Русия и Близкия изток и нямат към този момент това въздействие което имаха на Западните Балкани до преди единствено две десетилетия. Трябва да се отчетат и слабостите на новите американски пратеници, които администрацията на Джо Байдън изпрати на Балканите. Повечето от тях имат лимитирани познания за близката история или се подават на дезинформации и внушения.

Едно е несъмнено. Ситуацията в Европа и света е радикално друга от времето когато всички бяха единни в битката против Милошевич. Неговите наследници доста добре знаят това и за следващ път се пробват да възкресят великосръбския план даже и с цената да се обвържат с най-мракобесните режими в света.

Това би трябвало да е задоволително сериозен сигнал за прилежащите на Сърбия страни да бъдат нащрек.