Баща ми имаше много хубава приказка: Не се занимавай с

Баща ми имаше доста хубава приказка: „ Не се занимавай с простаци! “ Доста години и срещи с простаци ме убедиха какъв брой вярна е тя.

Да се занимаваш с простак е все едно да наливаш вода в каца без дъно. Глупакът в действителност е недонаправен човек. Природата е направила нещо, само че не го е приключила – поставила му е крайници, ръце, бял дроб, жлъчка, само че на мястото на мозъка е оставила празен съд, който простакът е напълнил с искания, комплекси и его. По принцип простаците имат високо мнение за себе си, считат че са непогрешими и тяхното мнение е само вярното.
В блока, в който пребивавам има простаци. Те не вършат нищо за входа, само че подлагат на критика мъж, Николай се споделя, който се пробва /заедно с още един мъж, Иван/ да го трансформира от кочина в прелестно място за обитаване. Глупаците дават ум на Николай, спорят с него и го подлагат на критика. Днес му споделих да не се занимава с тях. Обясних му, че светът ще свърши, само че простаците не. Посъветвах го да си прави работата и да не им обръща внимание. Защото с изключение на във входа простаци има и във компанията „ Домоуправител България “.

Тези служители се вършат на глухи и слепи, когато примерно се скапе механизмът за затваряне на входната врата. Те не са единствено простаци, само че и безхаберници. Казах на Николай, че най-добре ще бъде той да стане домоуправител, не да плащаме на някакви безхаберни видове. Николай ми отговори, че не му се занимава с входа. Разбирам го. Да правиш нещо безплатно, да не очакваш нищо отсреща и да получиш непризнателност и тъпи приказки е неприятно чувство.

Глупаците нямат почивен ден. Те са на всички места към нас. Имам механизъм за справяне с тях. Когато срещна простак в деяние го „ забивам “ с имитация, която в пъти надвишава интелектуалния му потенциал /който е към нулата/. Глупакът стартира да мига на парцали и се чуди от кое място му е пристигнало. Следва втора имитация, която доубива егото и самочувствието му. Глупакът схваща, че е попаднал на човек, който го е разгадал и подвива опашка. Има и упорити простаци, които се пробват да ми опонират. Това е тяхното Ватерло – включвам КПД -ето си на 50% и ги доправям.

Мястото на простака е при другите простаци, само че за жалост не можем да избираме хората с които съжителстваме и работим. Но и не трябва да се помиряваме с тях. Защото тогава в главата на простака светва лампичка и си споделя: „ О, този е слабак и балък! Ще го унижа и надвия! “ Не позна, благи мой тъпако! Ти си жертвеното агне, не аз!

Иво Югов