България вече ще може да внася инженери от страни извън ЕС
България към този момент ще може да внася инженери от страни отвън Европейския съюз.
Социалното министерство актуализира листата на специалностите, за които има дефицит на висококвалифицирани експерти. Така ще може по-лесно да се наемат чиновници от страни като Молдова или пък Македония да вземем за пример.
Списъкът със експерти, от които се нуждае българският пазар включва 13 групи специалности.
Сега към тях се прибавят инженери в три бранша – промишленото произвеждане, инженер-химици и електроинженери.
Данните на статистиката демонстрират, че висшистите с механически специалности за последните 15-16 години, които излизат от университетите, понижават фрапантно.
Пикът е бил през 2002 година Сега са съвсем 3000 експерти годишно по-малко.
Българската стопанска система се нуждае от няколко хиляди инженери, настояват от бизнеса.
--> В едно пловдивско дружество търсят служащи от 4 години. Средната заплата е към 1500 лв.. Готови са незабавно да наемат 30 души.
„ Разбира се, че поглеждаме и към чужбина, наемаме компании от Молдова, които работят на наши обекти в чужбина, тук правим тяхното образование, след което ги пращаме на наши обекти”, съобщи Ангел Джумеров.
Борис Делчев работи там като програмист. Връща се от Англия, където не е съумял да се осъществя.
„ Занимавам с нещо, което съм учил и постоянно съм желал да работя, работим с нови машини, средата, в която работим, е доста добра”, изясни Борис Делчев, който е програмист на металорежещи машини.
Според преподавателите от Техническия университет в София неналичието на фрагменти е обяснима.
Днес бизнесът има потребност от инженери, само че преди 20-30 години висококвалифицирани експерти остават на улицата. Затова и претендентите да учат тежки специалности внезапно понижават.
„ Те търсят някъде, където реализацията да е добре платена, а образованието да е по опция доста малко и без нинакви старания. България се наводни с такива експерти, като инженерните специалности бяха изтласкани доста настрани”, изясни проф. Мартин Христов.
Преди години за едно място в университета са се борили по 15-20 претенденти – в този момент са по 7-8. Най-добрите отиват да работят в чужбина.
Социалното министерство търси разновидности да отговори на потребностите на българската стопанска система.
„ Тази бърза писта е планувана в закона по самодейност на работодателите – те са тези, които годишно имат опция да алармират, че в дадена група специалности, в даден отрасъл, имат недостиг”, сподели Христо Симеонов.
Въпреки потребността от хиляди експерти, по тази бърза писта през 2017 година са наети едвам 117 души.
Социалното министерство актуализира листата на специалностите, за които има дефицит на висококвалифицирани експерти. Така ще може по-лесно да се наемат чиновници от страни като Молдова или пък Македония да вземем за пример.
Списъкът със експерти, от които се нуждае българският пазар включва 13 групи специалности.
Сега към тях се прибавят инженери в три бранша – промишленото произвеждане, инженер-химици и електроинженери.
Данните на статистиката демонстрират, че висшистите с механически специалности за последните 15-16 години, които излизат от университетите, понижават фрапантно.
Пикът е бил през 2002 година Сега са съвсем 3000 експерти годишно по-малко.
Българската стопанска система се нуждае от няколко хиляди инженери, настояват от бизнеса.
--> В едно пловдивско дружество търсят служащи от 4 години. Средната заплата е към 1500 лв.. Готови са незабавно да наемат 30 души.
„ Разбира се, че поглеждаме и към чужбина, наемаме компании от Молдова, които работят на наши обекти в чужбина, тук правим тяхното образование, след което ги пращаме на наши обекти”, съобщи Ангел Джумеров.
Борис Делчев работи там като програмист. Връща се от Англия, където не е съумял да се осъществя.
„ Занимавам с нещо, което съм учил и постоянно съм желал да работя, работим с нови машини, средата, в която работим, е доста добра”, изясни Борис Делчев, който е програмист на металорежещи машини.
Според преподавателите от Техническия университет в София неналичието на фрагменти е обяснима.
Днес бизнесът има потребност от инженери, само че преди 20-30 години висококвалифицирани експерти остават на улицата. Затова и претендентите да учат тежки специалности внезапно понижават.
„ Те търсят някъде, където реализацията да е добре платена, а образованието да е по опция доста малко и без нинакви старания. България се наводни с такива експерти, като инженерните специалности бяха изтласкани доста настрани”, изясни проф. Мартин Христов.
Преди години за едно място в университета са се борили по 15-20 претенденти – в този момент са по 7-8. Най-добрите отиват да работят в чужбина.
Социалното министерство търси разновидности да отговори на потребностите на българската стопанска система.
„ Тази бърза писта е планувана в закона по самодейност на работодателите – те са тези, които годишно имат опция да алармират, че в дадена група специалности, в даден отрасъл, имат недостиг”, сподели Христо Симеонов.
Въпреки потребността от хиляди експерти, по тази бърза писта през 2017 година са наети едвам 117 души.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ