България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух

България е трета в света по смъртност поради замърсен въздух и към страната ни към този момент са предявени претенции за налагане на наказания поради неприемливите равнища на замърсяване. Само през 2016 година излъчванията на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със признаци при деца с астма и 298 случая на продължителен бронхит при възрастни. Здравните разноски за сходни случаи са сред 1 милиарда евро и 1 милиарда 800 хиляди евро на година, сочи разбор на CAN Europe (Мрежа за деяние за климата - Европа).
Затова в отворено писмо до ръководителя на Народното събрание, премиера, президента, водачите на парламентарно показаните партии, както и до отрасловите институции, енергийни специалисти, природозащитници и покровители за климата, обединени в Коалиция за климата – България, застават зад уговорката за 40% понижаване на въглеродните излъчвания в „ Енергетика “ до 2026 година, контрактуван с Европейската комисия в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Декларацията на Коалицията за климата е в отговор на образуваната на 16.12. от синдикати, представители на въглищната промишленост и локалната власт „ Коалиция „ Анти - 40% “. Въпреки тази позиция на българската въглищна промишленост, през миналия уикенд Европейският съюз дефинитивно реши производителите на електрическа енергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с излъчвания, да лимитират замърсяването си с 62% до 2030 година Споразумението също планува всички доходи от пазара на въглеродни излъчвания да бъдат изразходвани за дейности в региона на климата.
Заложената в НПВУ промяна е освен изпълнима, само че и наложителна поради климатичната рецесия. Тя е първият действителен ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 година, които страната ни поддържа през 2020 година Повечето средства за нея към този момент са планувани по разнообразни принадлежности на Европейската зелена договорка. Тези изводи се потвърдиха от полемиките по отношение на моделирането на осъществяването на промяната в границите на работата на Комисията за енергиен преход към Министерски съвет.
„ Резултатите от симулациите в Комисията по енергиен преход не са красноречиви, че задължението за понижаване на излъчванията носи негативи за българското общество. Но непоемането на този ангажимент би довело до загуба на средства по Териториалните проекти за енергиен преход и НПВУ, както и до неспособност за ускорено въвеждане и оптимална употреба на нови ВЕИ мощности заради свръхкапацитети в актуалната енергийна система, споделя Мария Трифонова, зам.-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП).
Енергията от слънце и вятър към този момент от няколко години се утвърждава като най-евтиния източник за произвеждане на електрическа енергия. В тази пазарна обстановка по-бързото създаване на евтини ВЕИ мощности в Гърция и Румъния може да трансформира България в чист вносител. Гърция цели да създава 80% от силата си от ВЕИ до 2030 година, а в Румъния делът на ВЕИ се усилва до над 50%. Цената на силата от въглища пораства и поради растящата цена на квотите за въглеродните излъчвания.