Проф. Славия Бърлиева: България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата
България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата. Това сподели пред БГНЕС проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския теоретичен център на Българската академия на науките. Тя е част от авторския колектив на книгата „ Българските писмености ”.
Според нея многото легенди, псевдонаучни теории и патриотарски тези единствено пречат да настояваме за това, което в действителност би трябвало да бъде прието за българско, а точно за основаването на нашите две писмености – глаголицата и кирилицата.
Понятието глаголица има бездънен исторически корен.
„ Названието „ глаголица ” идва от глагола „ глаголяти ”, т.е. приказвам, което значи и слово. След това кирилицата е наречена по този начин в памет на учителите, на тези, които са основали глаголицата. Много постоянно се приказва за това, че Климент Охридски бил основал кирилицата, тъй като в едно от неговите жития има сведение, че той „ преправял ” буквите и „ устроил ” буквите. Всъщност, той работи върху глаголицата и усъвършенстването на тази писмена графична система “, разясни проф. Бърлиева.
Геополитиката измества действителните исторически обстоятелства.
„ Аргументът за това, че глаголицата може и да не е българска е доста комфортен в сегашния геополитически миг, тъй като фактически първата приложимост на глаголицата е засвидетелствана във Великоморавия ”, изясни проф. Бърлиева. Според нея изяви на съветското външно министерство не дават отговор на историческата истина.
„ На мен ми прави доста неприятно усещане заиграването на съветските емисари и държавни ръководители, които поздравяват всяка година македонците с откриването на кирилицата. Но това, несъмнено, не е по този начин. Най-старите монументи на тези графични системи са засвидетелствани в България. И те основани с поддръжката на такива просветени владетели като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител. Най-старият кирилски надпис е от 924 година, среща се тук в България, както и тези надписи, които се намират в тогавашните български земи оттатък Дунава “, съобщи проф. Бърлиева.
България е този стожер, който е запазил кирилицата и глаголицата.
„ За кирилицата без подозрение. Но също и за глаголицата, тя е употребена паралелно с кирилицата и е употребена освен в югозападните български краища, както настояват някои учени, а в цялата писмена процедура, когато старобългарският език е писмен език в двора. Двете системи се употребяват паралелно. При по-тържествени монументи се постанова практиката да имат глаголическа основа, а има и кирилски бележки. Такъв монумент е Асеманиевото евангелие. Това е хубав ръкопис с глаголически надписи, само че и с доста кирилски добавки. Смята се, че дълго време глаголицата е по-тържественото писмо. На това писмо са се писали да вземем за пример евангелията “, обясни Славия Бърлиева.
Тя е безапелационна, че България би трябвало да отбрани историческото си право над двете писмености. „ Единственият метод, не е с голи заявления, а с разпространяване на действително научно известни издания ”, добави професорът.
Първата ни книжовност - глаголица и кирилица
Първата българска писменост – глаголицата – е основана през 862 година (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил...
Има доста легенди към Кирил и Методи, които би трябвало да бъдат оборени.
„ Аз персонално се колебая, че е нужно да разчопляме толкоз произхода им. Става въпрос за една ера, която не трябва да оценяваме с днешните критерии. За един християнски академик, какъвто е бил Кирил е безусловно без значение какъв е бил по генезис. Те основават тази писмена система, с цел да популяризират християнството. Двамата братя вършат един национален език в цивилизационен език, по този начин да се каже Lingua Sacra. Така основават третата част от европейската цивилизация - славянството, давайки му книжовност “, счита проф. Бърлиева.
Страната ни е част от културен туристически маршрут, който потегля от Словакия и стига до Гърция, като задачата му е да разпространява личността на двамата братя, само че страната би трябвало да помогне финансово.
„ Европейският културен маршрут е разбиране основано още през 80-те години на ХХ в. Първият подобен маршрут е Сантяго де Кампостела. Това е поклоннически маршрут още от Средновековието. Този маршрут за св. св. Кирил и Методий е получил документ на Съвета на Европа и дава опция на европейската аудитория да се запознае освен с културното, само че и с естественото завещание на Европа, пътувайки. Идеята за Кирило-Методиев културен маршрут породи през 2013 година и тогава българското държавно управление сподели, какъв брой хубаво ние ще участваме. И пуснаха учените да си чешат езиците, а през това време чехите спретнаха една асоциация и сътвориха Кирило-Методиевия културен маршрут. Това е асоциация със мощна поддръжка на чешката и на словашката страни. Към тази асоциация се причисли и нашият Кирило-Методиевски теоретичен център. И по този начин ние се включихме в този маршрут. Идентифицирахме съвсем всички европейски страни, които могат да бъдат част от наследството на Кирил и Методий. Това, с което се сблъскваме сега е безспорната неангажираност от страна на институциите, които могат да оказват помощ. Единствено Министерството на културата се пробва най-малко да ни заплати таксата за присъединяване в асоциацията, която е мижава сума от 2000 евро. Трябва да се направи народен комитет, само че има бюрократични спънки за основаването му ”, съобщи проф. Бърлиева.
Тя прикани за основаването на Национален маршрут Кирил и Методий, който да стане интегрална част от един огромен маршрут на Кирило-Методиевото завещание.
Още от ИНТЕРВЮ:
Според нея многото легенди, псевдонаучни теории и патриотарски тези единствено пречат да настояваме за това, което в действителност би трябвало да бъде прието за българско, а точно за основаването на нашите две писмености – глаголицата и кирилицата.
Понятието глаголица има бездънен исторически корен.
„ Названието „ глаголица ” идва от глагола „ глаголяти ”, т.е. приказвам, което значи и слово. След това кирилицата е наречена по този начин в памет на учителите, на тези, които са основали глаголицата. Много постоянно се приказва за това, че Климент Охридски бил основал кирилицата, тъй като в едно от неговите жития има сведение, че той „ преправял ” буквите и „ устроил ” буквите. Всъщност, той работи върху глаголицата и усъвършенстването на тази писмена графична система “, разясни проф. Бърлиева.
Геополитиката измества действителните исторически обстоятелства.
„ Аргументът за това, че глаголицата може и да не е българска е доста комфортен в сегашния геополитически миг, тъй като фактически първата приложимост на глаголицата е засвидетелствана във Великоморавия ”, изясни проф. Бърлиева. Според нея изяви на съветското външно министерство не дават отговор на историческата истина.
„ На мен ми прави доста неприятно усещане заиграването на съветските емисари и държавни ръководители, които поздравяват всяка година македонците с откриването на кирилицата. Но това, несъмнено, не е по този начин. Най-старите монументи на тези графични системи са засвидетелствани в България. И те основани с поддръжката на такива просветени владетели като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител. Най-старият кирилски надпис е от 924 година, среща се тук в България, както и тези надписи, които се намират в тогавашните български земи оттатък Дунава “, съобщи проф. Бърлиева.
България е този стожер, който е запазил кирилицата и глаголицата.
„ За кирилицата без подозрение. Но също и за глаголицата, тя е употребена паралелно с кирилицата и е употребена освен в югозападните български краища, както настояват някои учени, а в цялата писмена процедура, когато старобългарският език е писмен език в двора. Двете системи се употребяват паралелно. При по-тържествени монументи се постанова практиката да имат глаголическа основа, а има и кирилски бележки. Такъв монумент е Асеманиевото евангелие. Това е хубав ръкопис с глаголически надписи, само че и с доста кирилски добавки. Смята се, че дълго време глаголицата е по-тържественото писмо. На това писмо са се писали да вземем за пример евангелията “, обясни Славия Бърлиева.
Тя е безапелационна, че България би трябвало да отбрани историческото си право над двете писмености. „ Единственият метод, не е с голи заявления, а с разпространяване на действително научно известни издания ”, добави професорът.
Първата ни книжовност - глаголица и кирилица
Първата българска писменост – глаголицата – е основана през 862 година (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил...
Има доста легенди към Кирил и Методи, които би трябвало да бъдат оборени.
„ Аз персонално се колебая, че е нужно да разчопляме толкоз произхода им. Става въпрос за една ера, която не трябва да оценяваме с днешните критерии. За един християнски академик, какъвто е бил Кирил е безусловно без значение какъв е бил по генезис. Те основават тази писмена система, с цел да популяризират християнството. Двамата братя вършат един национален език в цивилизационен език, по този начин да се каже Lingua Sacra. Така основават третата част от европейската цивилизация - славянството, давайки му книжовност “, счита проф. Бърлиева.
Страната ни е част от културен туристически маршрут, който потегля от Словакия и стига до Гърция, като задачата му е да разпространява личността на двамата братя, само че страната би трябвало да помогне финансово.
„ Европейският културен маршрут е разбиране основано още през 80-те години на ХХ в. Първият подобен маршрут е Сантяго де Кампостела. Това е поклоннически маршрут още от Средновековието. Този маршрут за св. св. Кирил и Методий е получил документ на Съвета на Европа и дава опция на европейската аудитория да се запознае освен с културното, само че и с естественото завещание на Европа, пътувайки. Идеята за Кирило-Методиев културен маршрут породи през 2013 година и тогава българското държавно управление сподели, какъв брой хубаво ние ще участваме. И пуснаха учените да си чешат езиците, а през това време чехите спретнаха една асоциация и сътвориха Кирило-Методиевия културен маршрут. Това е асоциация със мощна поддръжка на чешката и на словашката страни. Към тази асоциация се причисли и нашият Кирило-Методиевски теоретичен център. И по този начин ние се включихме в този маршрут. Идентифицирахме съвсем всички европейски страни, които могат да бъдат част от наследството на Кирил и Методий. Това, с което се сблъскваме сега е безспорната неангажираност от страна на институциите, които могат да оказват помощ. Единствено Министерството на културата се пробва най-малко да ни заплати таксата за присъединяване в асоциацията, която е мижава сума от 2000 евро. Трябва да се направи народен комитет, само че има бюрократични спънки за основаването му ”, съобщи проф. Бърлиева.
Тя прикани за основаването на Национален маршрут Кирил и Методий, който да стане интегрална част от един огромен маршрут на Кирило-Методиевото завещание.
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ