България е известна със своето кисело мляко, което впечатлява всички

България е известна със своето кисело мляко, което впечатлява всички с добрите му вкусови, диетични и лечебни качества. Пръв е проучил микрофлората на кисело мляко един българин - Стамен Григоров (1878-1945 г.), който като студент по медицина в Женева, за пръв път през 1905 година прави обява по тематиката.

Днес едно българско село от Родопите - Момчиловци, е най-известно в отдалечен Китай точно със своето мляко. Марката " Момчиловци " е най-популярното кисело мляко в Китай през днешния ден, което се употребява от над 150 млн. поданици на тази страна. Големият принос за това е на китайската компания " Брайт Фууд Груп ", която от 13 години  създава и популяризира на този пазар кисело мляко с марката " Момчиловци ", а от шест години взе участие в организацията на едноименния интернационален фестивал на киселото мляко у нас.  Спокойно може да се каже, че Момчиловци е най-посещаваното от китайски туристи място у нас. 

Село Момчиловци се намира в община Смолян, в сърцето на Централните Родопи. То е разположето в една долина в Средните Родопи с излаз на юг към извора Хубча. От север е предпазено от огромното вододелно било Рожен, Караманица, Калъчборун, Момина вода, Имарет дере (Хайдушки поляни). То е доста покрай ски курорта Пампорово и град Смолян. Разстоянието от София е 250 км, от Пловдив - 96 км, и от Смолян -14 км. Дотам може да се стигне с рейс от автогара София през Пловдив към Пампорово, който върви няколко пъти дневно. 

Село Момчиловци има забавна история. Освен строителството, най-развити занаяти в предишното били шивачеството, абаджийството, рибарството и златарството. Според национални предания и средновековни документи рибарството датира още отпреди XIV век.Още тогава родители пращали своите момчета като харизани или безвъзмездни служащи на Бистонското езеро, владеене тогава на Бачковския манастир, където те ловели риба в интерес на манастира.

Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са населявани от траките от края на бронзовата ера (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в локалния музей. Археологическите находки, открити в селото свидетелстват, че животът в селището не е прекъсвал. У тукашните поданици съществуват редица предания, в които се приказва, че селото се е заселило отначало към XVI век, като негови създатели били поданици на близкото Райково (сега квартал на Смолян).

Покрай селото са разкрити голям брой находки на фосили, непокътнати в скалите (папрати, хвощове, магнолия, бамбук и т.н.), както и сладководни охлюви. Понастоящем експертите съпоставят тази растителност с флората в Индонезия.

Село Момчиловци е известен етнографски център, който е запазил саморасъл фолклор, обичаи, занаяти и антични традиции на християнската вяра и просвета.
Около него има забавни скални явления като Дупчов камък и Кърджалийски камък. Кърджалийският камък е възпят в известната национална ария „ Торнал е Тодю на гурбет да иде ” и към този момент има екопътека с това име. Песента е основана от проф. Георги Миндов и Димитър Радичев (и двамата родени в Момчиловци) във връзка абитуренския бал за 24 май 1949 година на гимназията в Чепеларе.
На юг от връх " Св. Илия ”, в борова гора, е " Аязмото ", отдадено на Свети оракул Илия - за което се има вяра, че доста хора са получили излекуване.

Църквата „ Св.Константин и Елена ” е измежду най-интересните обекти, дело на момчиловските майстори каменоделци. Построена е през 1836 година. Камбанарията, притворът и църковният двор са издигнати при започване на ХХ век от хаджи Неделчо Канев от италианска школа по каменоделство. Негово дело са още Радичоската чешма, издигната от майстора по поръчка на Атанас Радичев и параклисът „ Св. Неделя " - един от 27-те параклиса, заобикалящи селото. Те били издигнати след построяването на църквата. 
През 1934 г. по гледище на писателя и държавник Васил Дечов селото е приеменувано на  Момчиловци , „ с цел да се увековечи името на Момчил юнак в паметта на идните генерации “.