Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно ~ Джон У. Шлатър
Аз съм преподавател.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм доста хора на доста места.
Аз съм Сократ, въодушевяващ младежите на Атина да откриват нови хрумвания като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината посредством безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на обучение на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи огромен лицей за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви " Нагоре по стълбата, която води надолу ".
Имената на тези, които са практикували моята специалност, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.
Аз съм всички тези, чиито имена и лица от дълго време са забравени, само че чиито уроци и характери постоянно ще бъдат помнени поради достиженията на техните възпитаници.
Аз съм плакал от наслада на сватбите на мои някогашни възпитаници, смял съм се благополучен при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от тъга и комплициране, край гробове, изкопани прекомерно скоро, за тела прекомерно, прекомерно млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда артист, другар, сестра и доктор, треньор, изследовател на изгубени движимости, банкер, таксиметров водач, психолог, заместител родител, продавач, политик и бранител на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз в действителност нямаше какво да преподавам, тъй като това, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да схванеш кой си.
Аз съм абсурд. Аз приказвам най-силно, когато чувам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите възпитаници.
Материалното благосъстояние не е моя цел, само че аз съм изследовател на съкровища на цялостен работен ден, който изследва нови благоприятни условия, в които учениците му да употребяват своите гении, и търси гении, които от време на време лежат надълбоко заровени измежду отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия измежду всички, които работят.
На един доктор му е разрешено да изведе живота на бял свят в един магически момент. На мен ми е разрешено да се погрижа животът да се ражда още веднъж и още веднъж всеки ден - с нови въпроси, хрумвания и другарства.
Един проектант знае, че в случай че строи грижливо, неговото създание може да просъществува епохи. Един преподавател знае, че в случай че построява с обич и истина, това, което построи, ще трае постоянно.
Аз съм боец. Всекидневно повеждам борби против надзъртащото принуждение, страха, предразсъдъците, незнанието и апатията. Но аз имам велики съдружници: Интелигентността, Любопитството, Родителската поддръжка, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите флагове и с тяхната поддръжка съм несломим.
А на кого би трябвало да благодаря за този превъзходен живот, който по този начин щастливо ми е предназначен, с изключение на на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали огромната чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И по този начин, аз имам минало, което е богато на мемоари. Имам настояще, което е същинско предизвикателство, цялостно с завършения, тъй като ми е разрешено да извозвам дните си с бъдещето.
Аз съм преподавател... и всеки ден благодаря на Бога за това.
Джон У. Шлатър. Из “Пилешка чорба за душата ”, превод Емилия Николова, изд. LiterNet
Снимки: emaze.com, memoriesnorthtyne.org.uk
