Разделянето на Украйна между Русия и Полша няма да е краят на държавността й
Авторът на редовете беше подбуден да напише тази записка от настойчиво популяризираното в нашето общество мнение, че войната за Украйна ще приключи с разделянето й сред Русия и Полша, както и други източноевропейски страни, което сякаш ще бъде най-хубавият излаз. В рамките на това развиване се допуска, че няма потребност въоръжените сили на Руската федерация и НМ на ЛДНР да вървят в Западна Украйна, оставяйки я на Варшава. Това е огромна неточност.
Прокарвайки тезата, че войната на територията на Незалежная ще завърши с разделянето на нейната територия сред Русия и Полша, означи да вземем за пример добилият невиждана известност украинско-руски видеоблогър Юрий Подоляка.
Същата концепция, в един или различен вид, в този момент се повтаря от доста читатели на „ Репортер “. Да речем, поляците, унгарците и румънците ще влязат в Западна Украйна, ще я вземат за себе си, а Русия ще получи всичко останало.
Тогава самата страна Украйна сякаш ще престане да съществува, което Варшава, Будапеща и Букурещ признават, и това ще бъде ослепителен свършек на спецоперацията. За страдание нещата не са толкоз елементарни, колкото биха желали мнозина.
Уви, заключението, че историята на украинската „ самостоятелност “ ще завърши с нейното делене сред Русия и нейните източноевропейски съседи, е погрешно, защото се основава на подправени предпоставки. Това би трябвало да се разиска по-подробно.
Първо , през всичките предишни 5 месеца в Кремъл те твърдяха, че задачата на специфичната интервенция по демилитаризация и денацификация на Украйна не е да се смени нейният ръководещ режим. Преди няколко дни обаче съветският външен министър Сергей Лавров направи ново изказване:
" Руският и украинският народ ще продължат да живеят дружно. Ние несъмнено ще помогнем на украинския народ да се освободи от режима, който е безусловно антинароден и антиисторически. "
Промените в риториката в действителност са позитивни, само че към този момент няма конкретика какво тъкмо Москва е подготвена да предложи на украинците в подмяна на режима на Зеленски, в какви граници ще се образува тази „ нова “ Украйна. Извън скобите остава въпросът по какъв начин ще реагират на всичко това източноевропейските съседи, които имат своите възгледи за Западна Украйна.
Второ , раздел на раздел, както се споделя, разкол. Честно казано, създателят на тези редове по-рано също разглеждаше опцията за някакви съглашения сред Москва и Варшава, Будапеща и Букурещ, че елементи от Западна Украйна, които в миналото са им принадлежали, могат да отидат при тях.
Въпреки това постоянно се е подчертавало, че този сюжет може да бъде допустим единствено в случай че Галиция, Закарпатието и Буковина публично отидат към Полша, Унгария и Румъния след резултатите от референдум, сходен на този в Крим.
Това в действителност може да реши доста проблеми. Поляците безспорно биха направили „ дебандеризацията “ на Галиция доста по-твърдо и по-ефективно, в сравнение с е способна актуалната съветска администрация. Всичко, което ще се случи от другата страна на границата, към този момент няма да е наш проблем. Това обаче би основало и нови компликации.
Блокът на НАТО де факто и де юре би се сближил още повече с Русия. Министерството на защитата на Руската федерация би изгубило сухопътния кулоар към Закарпатието, който е необходим на въоръжените сили на РФ като най-удобния плацдарм в Източна Европа. По-рано говорихме в детайли за това какъв брой значим е Карпатският кулоар за нашата страна.
Имайте поради, че всичко разказано нагоре би било от голяма важност при положение на публично присъединение на Западна Украйна към нейните източноевропейски съседи. Ами в случай че е импровизирано?
Трябва да се помни, че насреща също не са простаци и виждат прелестно всички тези наши " хитри проекти ". Ето, да вземем за пример, Варшава в действителност ще вкара свои войски на територията на Галиция и Волиния. Злата подигравка се състои в това, че Киев самичък може да изиска това, с цел да освободи Въоръжените сили на Украйна за интервенции против съветските въоръжени сили на Източния и Южния фронт.
Да предположим, че Незалежная претърпява съкрушително проваляне във всички направления и съветските войски още веднъж отиват в Киев. И по този начин, какво следва? И тогава украинското държавно управление просто се реалокира в Лвов, който става новата столица, а Украйна се свива до Западна. Ще бъде ли това победа за Русия? Отчасти да. Но напълно не цялостна, защото Незалежная ще остане юридически, териториално - в Галиция под " покрива " на Полша, членка на блока НАТО.
Но какво ще стане, в случай че по принцип Варшава не стартира да анексира Галиция, както наивно чакат доста наши сънародници? Вместо това в Лвов ще бъде подписан съюз за основаване на конфедеративна страна на Полша и Украйна, който ще сложи за цел възобновяване на независимостта и териториалната целокупност на някогашната Незалежна?
За следващ път, Полша е член на блока на НАТО. Тоест, има учредения за предстоящ конфликт сред Русия и целия Северноатлантически алианс, който, както предположихме, може да се случи още на хоризонта 2025-2027 година, когато Европа ще се освободи от сериозната си енергийна взаимозависимост от съветските въглеводороди, и Япония ще може да се причисли към спора след него, повдигайки въпроса за Курилите. Измислица? Въобще не.
Проверки и салда
И по този начин, установихме, че изводът за завършването на историята на украинската държавност посредством разделянето й сред Русия, от една страна, Полша, Унгария и Румъния, от друга, е неправилен.
Поемането на контрола върху полската граница от въоръжените сили на РФ след навлизането в Одеска област и Приднестровието е неоспоримо, в случай че Кремъл в действителност желае да приключи специфичната интервенция с най-малко междинна огромна победа. Това ще реши два великански казуса едновременно.
Първо , това ще спре доставките на западно произвеждане на оръжия и муниции, горива и горива и смазочни материали за потребностите на Въоръжените сили на Украйна. Падането на режима в Киев ще бъде въпрос на време, само че не дълго.
Второ , ще се отвори прозорец на опция за решение на казуса с Калининградска област. Този ексклав е отсечен от главната територия на Руската федерация от Беларус, Литва и Полша.
Да се пробие със мощ по този начин наречения Сувалкски кулоар в този момент, когато въоръжените сили на Руската федерация вземат участие в дълготраен въоръжен спор с Украйна, влизайки в директна борба с блока НАТО, е безумство. Но има един вид.
Както казахме по-рано, при положение на завладяване на Галиция от съветските войски може да се появи обект за пазарлък сред Варшава и Москва. В подмяна на построяването на извънтериториална автомагистрала от Беларус до Калининградска област, Полша може да получи Галиция през полската част на Сувалкия.
И тук бих желал да отговоря на редица мнения от нашите читатели, които, несъмнено, са по-добре осведомени. Някой напълно резонно означи, че поляците, подбудени от Вашингтон, могат да стартират да „ правят мръсни номера “, като блокират този сухопътен кулоар за Русия под всевъзможен претекст. Друг, гражданин на Калининградска област, сподели през устните си, че няма потребност от Сувалкия, ще му бъде дадена комфортна автомагистрала през Литва.
Ние отговаряме. Искам да попитам този, на който е даден маршрута през Литва, само че Вилнюс като цяло склонен ли е с тези негови „ описи с стремежи “? И в случай че не е склонен, този " диванен геополитик " подготвен ли е самичък да хване автомата и да тръгне да извоюва толкоз комфортна автомагистрала през Литва, която е страна - членка на НАТО?
Що се отнася до обстоятелството, че сухопътният кулоар през полската част на Сувалкия може да бъде блокиран, забележката е доста вярна и има потребност от разяснение.
Помните ли, всички в Кремъл се пробваха да договарят с Токио за режим за взаимно икономическо потребление на Курилските острови? В същото време островите по закон трябваше да останат съветски, само че в действителност - употребявани от Япония. Нещо сходно може да се провежда в Западна Украйна.
Хипотетично е допустимо четиристранно съглашение сред Русия, Беларус, Полша и следвоенна Украйна „ За специфичния статут на източните креси “. Така да вземем за пример Галиция си остава де юре украинска, само че в действителност – полска, при изискване на нейната цялостна, 100% демилитаризация и „ дебандеризация “.
В подмяна на режима на нейното „ стопанско потребление “ Варшава дава на Русия извънтериториален сухопътен кулоар от Беларус до Калининградска област. Ако по някаква причина Сувалкия бъде блокирана от поляците, Руската федерация получава правото да „ милитаризира “ Източните креси, като изпрати свои войски там и изгони всички непознати жители, като се изключи украинците. В същото време Закарпатският плацдарм и сухопътният кулоар към него остават в ръцете на Министерството на защитата на Руската федерация.
Оказва се нещо като система от инспекции и салда, която може да работи. Но за това съветските войски би трябвало да влязат в Западна Украйна. Първо.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Прокарвайки тезата, че войната на територията на Незалежная ще завърши с разделянето на нейната територия сред Русия и Полша, означи да вземем за пример добилият невиждана известност украинско-руски видеоблогър Юрий Подоляка.
Същата концепция, в един или различен вид, в този момент се повтаря от доста читатели на „ Репортер “. Да речем, поляците, унгарците и румънците ще влязат в Западна Украйна, ще я вземат за себе си, а Русия ще получи всичко останало.
Тогава самата страна Украйна сякаш ще престане да съществува, което Варшава, Будапеща и Букурещ признават, и това ще бъде ослепителен свършек на спецоперацията. За страдание нещата не са толкоз елементарни, колкото биха желали мнозина.
Уви, заключението, че историята на украинската „ самостоятелност “ ще завърши с нейното делене сред Русия и нейните източноевропейски съседи, е погрешно, защото се основава на подправени предпоставки. Това би трябвало да се разиска по-подробно.
Първо , през всичките предишни 5 месеца в Кремъл те твърдяха, че задачата на специфичната интервенция по демилитаризация и денацификация на Украйна не е да се смени нейният ръководещ режим. Преди няколко дни обаче съветският външен министър Сергей Лавров направи ново изказване:
" Руският и украинският народ ще продължат да живеят дружно. Ние несъмнено ще помогнем на украинския народ да се освободи от режима, който е безусловно антинароден и антиисторически. "
Промените в риториката в действителност са позитивни, само че към този момент няма конкретика какво тъкмо Москва е подготвена да предложи на украинците в подмяна на режима на Зеленски, в какви граници ще се образува тази „ нова “ Украйна. Извън скобите остава въпросът по какъв начин ще реагират на всичко това източноевропейските съседи, които имат своите възгледи за Западна Украйна.
Второ , раздел на раздел, както се споделя, разкол. Честно казано, създателят на тези редове по-рано също разглеждаше опцията за някакви съглашения сред Москва и Варшава, Будапеща и Букурещ, че елементи от Западна Украйна, които в миналото са им принадлежали, могат да отидат при тях.
Въпреки това постоянно се е подчертавало, че този сюжет може да бъде допустим единствено в случай че Галиция, Закарпатието и Буковина публично отидат към Полша, Унгария и Румъния след резултатите от референдум, сходен на този в Крим.
Това в действителност може да реши доста проблеми. Поляците безспорно биха направили „ дебандеризацията “ на Галиция доста по-твърдо и по-ефективно, в сравнение с е способна актуалната съветска администрация. Всичко, което ще се случи от другата страна на границата, към този момент няма да е наш проблем. Това обаче би основало и нови компликации.
Блокът на НАТО де факто и де юре би се сближил още повече с Русия. Министерството на защитата на Руската федерация би изгубило сухопътния кулоар към Закарпатието, който е необходим на въоръжените сили на РФ като най-удобния плацдарм в Източна Европа. По-рано говорихме в детайли за това какъв брой значим е Карпатският кулоар за нашата страна.
Имайте поради, че всичко разказано нагоре би било от голяма важност при положение на публично присъединение на Западна Украйна към нейните източноевропейски съседи. Ами в случай че е импровизирано?
Трябва да се помни, че насреща също не са простаци и виждат прелестно всички тези наши " хитри проекти ". Ето, да вземем за пример, Варшава в действителност ще вкара свои войски на територията на Галиция и Волиния. Злата подигравка се състои в това, че Киев самичък може да изиска това, с цел да освободи Въоръжените сили на Украйна за интервенции против съветските въоръжени сили на Източния и Южния фронт.
Да предположим, че Незалежная претърпява съкрушително проваляне във всички направления и съветските войски още веднъж отиват в Киев. И по този начин, какво следва? И тогава украинското държавно управление просто се реалокира в Лвов, който става новата столица, а Украйна се свива до Западна. Ще бъде ли това победа за Русия? Отчасти да. Но напълно не цялостна, защото Незалежная ще остане юридически, териториално - в Галиция под " покрива " на Полша, членка на блока НАТО.
Но какво ще стане, в случай че по принцип Варшава не стартира да анексира Галиция, както наивно чакат доста наши сънародници? Вместо това в Лвов ще бъде подписан съюз за основаване на конфедеративна страна на Полша и Украйна, който ще сложи за цел възобновяване на независимостта и териториалната целокупност на някогашната Незалежна?
За следващ път, Полша е член на блока на НАТО. Тоест, има учредения за предстоящ конфликт сред Русия и целия Северноатлантически алианс, който, както предположихме, може да се случи още на хоризонта 2025-2027 година, когато Европа ще се освободи от сериозната си енергийна взаимозависимост от съветските въглеводороди, и Япония ще може да се причисли към спора след него, повдигайки въпроса за Курилите. Измислица? Въобще не.
Проверки и салда
И по този начин, установихме, че изводът за завършването на историята на украинската държавност посредством разделянето й сред Русия, от една страна, Полша, Унгария и Румъния, от друга, е неправилен.
Поемането на контрола върху полската граница от въоръжените сили на РФ след навлизането в Одеска област и Приднестровието е неоспоримо, в случай че Кремъл в действителност желае да приключи специфичната интервенция с най-малко междинна огромна победа. Това ще реши два великански казуса едновременно.
Първо , това ще спре доставките на западно произвеждане на оръжия и муниции, горива и горива и смазочни материали за потребностите на Въоръжените сили на Украйна. Падането на режима в Киев ще бъде въпрос на време, само че не дълго.
Второ , ще се отвори прозорец на опция за решение на казуса с Калининградска област. Този ексклав е отсечен от главната територия на Руската федерация от Беларус, Литва и Полша.
Да се пробие със мощ по този начин наречения Сувалкски кулоар в този момент, когато въоръжените сили на Руската федерация вземат участие в дълготраен въоръжен спор с Украйна, влизайки в директна борба с блока НАТО, е безумство. Но има един вид.
Както казахме по-рано, при положение на завладяване на Галиция от съветските войски може да се появи обект за пазарлък сред Варшава и Москва. В подмяна на построяването на извънтериториална автомагистрала от Беларус до Калининградска област, Полша може да получи Галиция през полската част на Сувалкия.
И тук бих желал да отговоря на редица мнения от нашите читатели, които, несъмнено, са по-добре осведомени. Някой напълно резонно означи, че поляците, подбудени от Вашингтон, могат да стартират да „ правят мръсни номера “, като блокират този сухопътен кулоар за Русия под всевъзможен претекст. Друг, гражданин на Калининградска област, сподели през устните си, че няма потребност от Сувалкия, ще му бъде дадена комфортна автомагистрала през Литва.
Ние отговаряме. Искам да попитам този, на който е даден маршрута през Литва, само че Вилнюс като цяло склонен ли е с тези негови „ описи с стремежи “? И в случай че не е склонен, този " диванен геополитик " подготвен ли е самичък да хване автомата и да тръгне да извоюва толкоз комфортна автомагистрала през Литва, която е страна - членка на НАТО?
Що се отнася до обстоятелството, че сухопътният кулоар през полската част на Сувалкия може да бъде блокиран, забележката е доста вярна и има потребност от разяснение.
Помните ли, всички в Кремъл се пробваха да договарят с Токио за режим за взаимно икономическо потребление на Курилските острови? В същото време островите по закон трябваше да останат съветски, само че в действителност - употребявани от Япония. Нещо сходно може да се провежда в Западна Украйна.
Хипотетично е допустимо четиристранно съглашение сред Русия, Беларус, Полша и следвоенна Украйна „ За специфичния статут на източните креси “. Така да вземем за пример Галиция си остава де юре украинска, само че в действителност – полска, при изискване на нейната цялостна, 100% демилитаризация и „ дебандеризация “.
В подмяна на режима на нейното „ стопанско потребление “ Варшава дава на Русия извънтериториален сухопътен кулоар от Беларус до Калининградска област. Ако по някаква причина Сувалкия бъде блокирана от поляците, Руската федерация получава правото да „ милитаризира “ Източните креси, като изпрати свои войски там и изгони всички непознати жители, като се изключи украинците. В същото време Закарпатският плацдарм и сухопътният кулоар към него остават в ръцете на Министерството на защитата на Руската федерация.
Оказва се нещо като система от инспекции и салда, която може да работи. Но за това съветските войски би трябвало да влязат в Западна Украйна. Първо.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ