Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
Априлското въстание ни направи политически индивид на европейската карта. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент доктор Атанас Шопов, шеф на Исторически музей гр. Панагюрище.
БГНЕС: Доц. Шопов, за какво в никакъв случай не трябва да забравяме Априлското въстание и подвига на въстаниците?
Доц. доктор Атанас Шопов: Не мога и да си помисля, че би трябвало да забравим тази кулминационна точка на Националноосвободителното придвижване или кулминационната точка на нашето Българско възобновление. Априлското въстание е събитието, което ни сплотява с Европа. Българите желаят да бъдат европейци, а те са и такива. На последващо място, Априлското въстание е доказателство, че българите се разпознават с Европа, тъй като XIX век е век на нациите. Оформят се хоризонталните страни и българите не са задоволяват единствено да имат стопанска система, стопанство в една империя на няколко континента, а желаят да имат към този момент и лична политическа страна, без значение от имущественото положение и без значение от това, че е допустимо да изгубят пазарите на огромната империя. Априлското въстание ни направи политически индивид на европейската карта. Всички приказват към този момент за българите, за този народ, който е заслужен за възобновяване на българската страна и обновяване.
БГНЕС: Въпреки, че Априлското въстание е потушено, съумява ли да реализира политическата си цел?
Доц. доктор Атанас Шопов: Ние виждаме събитията, които се показват след него. С въстанието в самата си концепция и подготовка, уредниците осъзнават, че няма да съумеят да пречупят империята, само че те целят политическия триумф от тези събития. Първо, изместване на центъра на Източния въпрос, когато избухва през 1875 година Източната рецесия, е Босненския въпрос, то центърът на Източния въпрос да стане Българския въпрос. Благодарение на Априлското въстание център през 1876-1878 година на Източния въпрос става Българският въпрос. С въстанието се демонстрира на света, че е извънредно време да бъде решен въпросът на този народ. Знаем, че тук се преплитат ползите на огромните страни и българите, както и всички други Балкански страни постоянно са получавали свободата, разследване на една или друга война, която води Турската империя. В случая в резултат на Руско-Турската война. Въстанието реализира политически триумф. То заинтригува европейската политическа мисъл, всички хуманисти, всички свободомислещи хора в Европа и света. Отзвукът му е прекомерно огромен и в резултат на този отзив ние ставаме политически индивид на европейската сцена.
БГНЕС: Какъв е образецът, който би трябвало да вземем от това историческо събитие?
Доц. доктор Атанас Шопов: Когато българите въстават през 1876 година, те въстават против една изостанала Османска империя, а не против другия по орис, другия по вяра. Бих показал и толерантността на априлци. Знаем за събранието на Оборище, знаем, че избира специфична комисия, в която решенията се вземат под формата на въпрос и отговор. В няколко от членовете се третира въпросът какво ще вършим с елементарните мюсюлмани. Отговорът е един-всеки, който постави оръжието, животът и достойнството му се резервират и те ще живеят с българите дружно, като братя даже.
Фактически априлци са дозрели до европейските полезности за свободата и равенството. Те се завръщат към заветите на Апостола на свободата Васил Левски. По този метод при априлци, когато те отиват на битка в името на личната си независимост, те знаят, че ще изгубят и живота си, само че към другия са подготвени да постъпят толерантно. Трябва да знаем какво ни е завещано. Трябва да го учим, с цел да не позволяваме други неща, които не би трябвало да се случват в Новата ни история.
БГНЕС: Това ли точно би трябвало да бъде актуалният прочит на събитията, свързани с Априлското въстание?
Доц. доктор Атанас Шопов: Прочитът е един-факти и събития, които са станали, а не, които са щели да станат. В тези обстоятелства и събития, които се развихрят българите демонстрират, че са почтени за свободата като ценят и почитат мнението на другия, почитат събрата си, който е от друго изповедание, който живее също като тях, който е обложен с налози. Винаги има битка, където политическата система извънредно изостава и няма опция за свободно развиване на националностите в дадена империя, в случая-Османската империя.
БГНЕС: Трябва ли да се сещаме по-често за това толкоз значимо за нашата история и страна събитие?
Доц. доктор Атанас Шопов: Събитията от нашата национална история ние би трябвало непрекъснато да ги почитаме, а не би трябвало единствено епизодично в навечерието на избран празник. Тези въпроси би трябвало да придобият изменен смисъл-да помним паметта освен в избрани дни, а непрекъснато да я носим в сърцето си. Именно такива функционалности разпореждаме и на тези експозиции в нашия музей, които съхраняват паметта, рода, които демонстрират пред света какви сме били, какво сме правили, до какво сме достигнали, с цел да оцелеем и да се обновим.
БГНЕС: Вашият музей с горделивост и обич споделя за миналите събития. Какви експозиции са отдадени на Априлското въстание?
Доц. доктор Атанас Шопов: Да не забравяме, че в град Панагюрище има съхранени къщи, които в този момент са недвижими културни полезности. В тях музейният екип на Историческия музей е направил чудесни експозиции. Музеят разполага с 12 огромни експозиции. Идеята е всеки клиент да срещне в Панагюрище спиралата на живота. Част от тези серпантина на живота са въпросите, свързани с Българския Възрожденски развой. В нашите експозиции демонстрираме духовността, просветата, образованието, основаването на читалището, обособяването на българските духовни, църковни институции. В нашия музей посетителят ще реализира и едно прикосновение с мемориалната експозиция „ 20 април “ в „ Тутевата къща “, където идва и е прочетено Кървавото писмо, където е оповестено въстанието освен в Панагюрище, а като цяло в 4-и Революционен окръг. Голяма част от тези експозиции са с историко-етнографска активност. Проследява се битът, само че тези богати хора са положителни освен на еволюцията, само че и на революцията, по какъв начин те способстват за свободата на Отечеството. В експозиция „ Дудекова къща “ ще се види мемориалът, който демонстрира събитията, които се разиграват в нея на 30 април 1876 година Неслучайно Захари Стоянов ще означи, че няма панагюрец, който непринудено да си е предал оръжието и всяка къща е цитадела. Във филиал къща-музей „ Райна Княгиня “ всеки клиент може да види фамилната среда, в която израства българската героиня. Къщата, където е шито и съхранявано знамето. „ Лековата къща “, която е неповторим монумент на културата, е строена единствено за посетители.
В централната музейна експозиция, с която разполагаме могат да бъдат проследени духовните предпоставки за въстанието и въпросите, свързани със основаването на Подготвителния комитет и активността, която реализира в следствие Военният съвет. Човек може да има прикосновение с реликви, които са носени от героите от Априлското въстание. Голяма част от артефактите, които има музеят са умишлено дарени от наследниците на тези герои в Априлската епопея. Ние в този момент ги опазваме и експонираме за поколенията. Те с частичка ще допринесат за повишение на възприятието на националното ни достолепие. Неслучайно, който влиза в Панагюрище, споделя, че влиза в България. Навремето още има едно послание към всеки пасажер, който влезне в Панагюрище да смъкна шапка и да се поклони преди да отмине. /БГНЕС
БГНЕС: Доц. Шопов, за какво в никакъв случай не трябва да забравяме Априлското въстание и подвига на въстаниците?
Доц. доктор Атанас Шопов: Не мога и да си помисля, че би трябвало да забравим тази кулминационна точка на Националноосвободителното придвижване или кулминационната точка на нашето Българско възобновление. Априлското въстание е събитието, което ни сплотява с Европа. Българите желаят да бъдат европейци, а те са и такива. На последващо място, Априлското въстание е доказателство, че българите се разпознават с Европа, тъй като XIX век е век на нациите. Оформят се хоризонталните страни и българите не са задоволяват единствено да имат стопанска система, стопанство в една империя на няколко континента, а желаят да имат към този момент и лична политическа страна, без значение от имущественото положение и без значение от това, че е допустимо да изгубят пазарите на огромната империя. Априлското въстание ни направи политически индивид на европейската карта. Всички приказват към този момент за българите, за този народ, който е заслужен за възобновяване на българската страна и обновяване.
БГНЕС: Въпреки, че Априлското въстание е потушено, съумява ли да реализира политическата си цел?
Доц. доктор Атанас Шопов: Ние виждаме събитията, които се показват след него. С въстанието в самата си концепция и подготовка, уредниците осъзнават, че няма да съумеят да пречупят империята, само че те целят политическия триумф от тези събития. Първо, изместване на центъра на Източния въпрос, когато избухва през 1875 година Източната рецесия, е Босненския въпрос, то центърът на Източния въпрос да стане Българския въпрос. Благодарение на Априлското въстание център през 1876-1878 година на Източния въпрос става Българският въпрос. С въстанието се демонстрира на света, че е извънредно време да бъде решен въпросът на този народ. Знаем, че тук се преплитат ползите на огромните страни и българите, както и всички други Балкански страни постоянно са получавали свободата, разследване на една или друга война, която води Турската империя. В случая в резултат на Руско-Турската война. Въстанието реализира политически триумф. То заинтригува европейската политическа мисъл, всички хуманисти, всички свободомислещи хора в Европа и света. Отзвукът му е прекомерно огромен и в резултат на този отзив ние ставаме политически индивид на европейската сцена.
БГНЕС: Какъв е образецът, който би трябвало да вземем от това историческо събитие?
Доц. доктор Атанас Шопов: Когато българите въстават през 1876 година, те въстават против една изостанала Османска империя, а не против другия по орис, другия по вяра. Бих показал и толерантността на априлци. Знаем за събранието на Оборище, знаем, че избира специфична комисия, в която решенията се вземат под формата на въпрос и отговор. В няколко от членовете се третира въпросът какво ще вършим с елементарните мюсюлмани. Отговорът е един-всеки, който постави оръжието, животът и достойнството му се резервират и те ще живеят с българите дружно, като братя даже.
Фактически априлци са дозрели до европейските полезности за свободата и равенството. Те се завръщат към заветите на Апостола на свободата Васил Левски. По този метод при априлци, когато те отиват на битка в името на личната си независимост, те знаят, че ще изгубят и живота си, само че към другия са подготвени да постъпят толерантно. Трябва да знаем какво ни е завещано. Трябва да го учим, с цел да не позволяваме други неща, които не би трябвало да се случват в Новата ни история.
БГНЕС: Това ли точно би трябвало да бъде актуалният прочит на събитията, свързани с Априлското въстание?
Доц. доктор Атанас Шопов: Прочитът е един-факти и събития, които са станали, а не, които са щели да станат. В тези обстоятелства и събития, които се развихрят българите демонстрират, че са почтени за свободата като ценят и почитат мнението на другия, почитат събрата си, който е от друго изповедание, който живее също като тях, който е обложен с налози. Винаги има битка, където политическата система извънредно изостава и няма опция за свободно развиване на националностите в дадена империя, в случая-Османската империя.
БГНЕС: Трябва ли да се сещаме по-често за това толкоз значимо за нашата история и страна събитие?
Доц. доктор Атанас Шопов: Събитията от нашата национална история ние би трябвало непрекъснато да ги почитаме, а не би трябвало единствено епизодично в навечерието на избран празник. Тези въпроси би трябвало да придобият изменен смисъл-да помним паметта освен в избрани дни, а непрекъснато да я носим в сърцето си. Именно такива функционалности разпореждаме и на тези експозиции в нашия музей, които съхраняват паметта, рода, които демонстрират пред света какви сме били, какво сме правили, до какво сме достигнали, с цел да оцелеем и да се обновим.
БГНЕС: Вашият музей с горделивост и обич споделя за миналите събития. Какви експозиции са отдадени на Априлското въстание?
Доц. доктор Атанас Шопов: Да не забравяме, че в град Панагюрище има съхранени къщи, които в този момент са недвижими културни полезности. В тях музейният екип на Историческия музей е направил чудесни експозиции. Музеят разполага с 12 огромни експозиции. Идеята е всеки клиент да срещне в Панагюрище спиралата на живота. Част от тези серпантина на живота са въпросите, свързани с Българския Възрожденски развой. В нашите експозиции демонстрираме духовността, просветата, образованието, основаването на читалището, обособяването на българските духовни, църковни институции. В нашия музей посетителят ще реализира и едно прикосновение с мемориалната експозиция „ 20 април “ в „ Тутевата къща “, където идва и е прочетено Кървавото писмо, където е оповестено въстанието освен в Панагюрище, а като цяло в 4-и Революционен окръг. Голяма част от тези експозиции са с историко-етнографска активност. Проследява се битът, само че тези богати хора са положителни освен на еволюцията, само че и на революцията, по какъв начин те способстват за свободата на Отечеството. В експозиция „ Дудекова къща “ ще се види мемориалът, който демонстрира събитията, които се разиграват в нея на 30 април 1876 година Неслучайно Захари Стоянов ще означи, че няма панагюрец, който непринудено да си е предал оръжието и всяка къща е цитадела. Във филиал къща-музей „ Райна Княгиня “ всеки клиент може да види фамилната среда, в която израства българската героиня. Къщата, където е шито и съхранявано знамето. „ Лековата къща “, която е неповторим монумент на културата, е строена единствено за посетители.
В централната музейна експозиция, с която разполагаме могат да бъдат проследени духовните предпоставки за въстанието и въпросите, свързани със основаването на Подготвителния комитет и активността, която реализира в следствие Военният съвет. Човек може да има прикосновение с реликви, които са носени от героите от Априлското въстание. Голяма част от артефактите, които има музеят са умишлено дарени от наследниците на тези герои в Априлската епопея. Ние в този момент ги опазваме и експонираме за поколенията. Те с частичка ще допринесат за повишение на възприятието на националното ни достолепие. Неслучайно, който влиза в Панагюрище, споделя, че влиза в България. Навремето още има едно послание към всеки пасажер, който влезне в Панагюрище да смъкна шапка и да се поклони преди да отмине. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ